Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2015 15:49 - Политика, съперничества и мистерии в Светите земи
Автор: sylviastefanova Категория: Политика   
Прочетен: 1325 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 09.10.2015 22:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Нищо не е само такова, каквото изглежда. Събитията (в политиката) имат основания и корени. Преди тях е духовното, или желанието за доминация и власт и за тяхното право да бъдат.

Алчност? Предопределение свише? Или изборна рутина, зад чието шоу се хвърлят милиони, докато рациото и вярата се свиват със смачкано гърло.

Често повтаряме, че „Балканите страдат от дефицит на историческо време” и са изостаналата цивилизация на съвременна Европа. Не ни интересува, че те са лоното на светилища, хилядолетни предания и градове.

От десетилетия наблюдаваме как Близкият Изток се превръща в „буре с барут”, което преплува морета и се „взривява” сред кръв и парчета на озлобление и страх.

Случайност ли е това? Винаги ли е било и ще бъде така? Кой и за какво воюва в земите на най-древните цивилизации, в тайнствените територии на световните мистерии, в Светите земи, през които минават силовите линии и енергиите на юдаизма, православието и исляма?

Няма замръзнал и отложен живот, но има животи, чиито процеси избуяват през трансформации, неразбираеми за битовизиралия се разум. Има стари пориви и мечти, които дори забравени или изкористени, придават сили на днешните въжделение или отнемат от тях. Това са „опорните точки”, върху които си заслужава да се гради и които постигат братства там, където действителността се възприема като задънена улица. Тези опори  се различават от днешната „реал” политика, но могат да бъдат използвани от нея.

Те могат да разкрият изненадващи сходства в амбициите за политика на Русия и САЩ в Близкия Изток, макар и с разлика във времето от близо 150 години. Това ще бъде вярно обаче, ако допуснем, че днешна Русия поне в някаква степен развива волята на цар Александър ІІІ за влияние в Палестина, Сирия и Леванта. И че американският президент Барак Обама е бил поне донякъде искрен в речта си в Кайро през 2008 година.

 

Едностранчиво е да се обяснява политиката на Москва спрямо Сирия с личността на Башар ал Асад, с неговото професионално формиране или само с военни интереси. Русия се обвързва духовно с народите на Близкия Изток през 19 век, а на 8 май 1882 г. с Указ на цар Александър ІІІ се създава Императорското православно палестинско общество (ИППО). То, заедно с Руската духовна мисия (РДМ), е една от най-старите руски хуманитарни организации , която се учредява с изключително научна и благотворителна цел и записва в устава си, че „ ще събира, разработва и разпространява в Русия сведения за Светите земи” , че ще създава училища, болници и страноприемници, че ще оказва материална подкрепа на православните поклонници и на духовенството по тези места, на тамошните жители, манастири и църкви.

Този устав се съхранява в библиотеката на Сергеевското Подворие в Йерусалим, но приемниците и продължителите на организацията твърдят, че неговите принципи и дух са запазени до днес.

 

Николай Карамзин (1766-1826), писател, родоначалник на сантиментализма в руската литература, журналист, историк, а от 1803 г. и официален „придворен историограф”, пише в своята „История на руската държава”, че още в средата на 7 век славянски групи проникват в Сирия и Палестина. Точни описания на градовете по източното Средиземноморие съдържа първата, дошла до наши дни древноруска летопис от 1110 година. В началото на 11 век се появяват сведения за руски православни поклонници в Светите земи. Феодосий Печерский от Курск е сред първите руски богомолци, достигали до Палестина. През 1022 г. той сбъдва желанието си да се окъпе в река Йордан и да се поклони на Гроба Господен. Към водещите произведения на древноруската литература се отнася и „Житие и митарства на игумен Данаил” от началото на 12 век. В него, успоредно с географските и етнически бележки, се описват християнските религиозни светини в Светите земи.

Роденият в Сибирска губерния в семейството на дворянин-земевладелец Карамзин, е запомняща се личност. Макар и в много голяма степен самообразовал се, той превежда творби на Лесинг (трагедията „Емилия Галоти”), на Шекспир и френската писателка на сантиментални романи графиня дьо Жанлис. Пътешества през Германия, Швейцария, Франция и Англия. Потресен от жестокостта на френската якобинска диктатура, осъжда действията на декабристите.С мястото, което заема в руската литература като писател номер едно на своето време, е неоспорим авторитет за ранния Пушкин, според когото „Историята на руската държава" е не само създание на велик писател, но и подвиг на честен човек.

Архивите разказват, че в императорска Русия е съществувала арабска диаспора. в градовете Петербург, Москва, Одеса, Киев и Казан. В нея са били представени второ поколение имигранти и търговски фирми от Египет, Сирия и Леванта. Региони, които заедно с Йордания и Ливан заради своите икономически, търговски, военно-географски и сакрални богатства, традиционно си оспорват Великите сили. Съперничеството между имперските държави освен в завоевателни стремежи, намира израз в организирането на научни експедиции, в командироването на дипломати и държавни чиновници, в разгръщането на духовни мисии и в масовото поклонничество на вярващи от различни конфесии.

Англия е първата държава, която през 1838 г. открива свое консулство в Йерусалим, а през 1841 г. учредява протестантска англикано-лютеранска епископия там. Френското консулство датира от 1843 г.

През 1820 г. по поръчение на цар Александър І в Палестина пристига като поклонник, съветникът на императорското посолство на Русия в Константинопол Дмитрий Дашков (1789 – 1839). Дворянин, основател на литературния кръг „Арзамас”, в който се обединяват последователи на „карамзинското” направление в литературата, той управлява в последните 10 години от живота си Министерството на правосъдието в Русия. Целта на неговата мисия е да проучи възможностите за откриването на руско консулство в Йерусалим. Това се случва през 1858 година.

 

По волята на император Николай І „За покровителство и защита на Нашите богомолци” през 1847 г. в Йерусалим се създава Руска Духовна Мисия (РДМ).

Тя се оглавява от епископ Порфирий Успенски (1804-1885), по-късно викарий на Киевската епархия, византолог, археолог и познавач на Изтока. Няколко години по-рано, през 1842 г. по поръчение на Светия Синод е изпратен в Йерусалим, за да се запознае с живота на православните християни в Палестина и Сирия. Пристигнал там, той се залавя с организирането на училищното дело, събира помощи за бедните, работи за премахване на неграмотността и мизерията и за откриването на бедуинско училище дори в палатки сред пустинята. От портретите му се взират очите на мъж с проницателност и дълбока твърдост. Епископ Успенски е смятал, че „без истината, историята е забавна приказка и само с нея - разумно и полезно знание ". Той е един от първите учени, успели да проникнат в архивите на Атонските манастири и да се запознаят с древни гръцки и славянски императорски и патриаршески хрисовули, с монашески хроники и други ценни документи. В неговото обемисто съчинение „Историята на Атон” се съдържа критически анализ на атонските митове, обобщени в две групи. Първата - за посещението на Божията майка и апостол Павел в Света гора. Втората за строителството и обновяването на атонските манастири и храмове. Преданието за идването на Богородица в Атон е широко разпространено, но съпоставяйки го с 11 древни източника, (сред които са съчиненията на Евсевий Кесарийски, бащата на църковната история, на древногръцкия философ Сократ с неговия метод на оборването, на родения до гр. Газа в Палестина църковен историк Созомен, на Авва Евагрий Понтийски, подвижник, църковен писател и ученик на кападокийците, на родилия се в Дамаск Св.Андрей Критски, на Св.Симеон Метафраст, под чието ръководство са били преработени на литературен език около 500 животоописания) епископ Порфирий Успенски стига до по-различни изводи. В нито един от посочените извори, пише той, не се упоменава, че „ТЯ е била в Атон, а във всеки един от тях с положителност се говори, че е живяла в Сион, в дома на Йоан Богослов до самото свое Успение…”

През 1845 г. епископ Успенски посещава православния манастир „Св. Екатерина” в Синайския полуостров в днешен Египет. Там  вижда Синайския кодекс, един от най-ценните източници, позволяващи на текстолозите да пресъздадат оригиналните текстове на Старо- и Новозаветните книги. Намира фрагменти, които не е познавал дори Константин фон Тешендорф, смятан за откривател на тази най-стара Библия в света. Синайският кодекс (Codex Sinaiticus) се датира около 350 г. след Христа. Написан е на ръка върху животински кожи на характерното за Ранната църква гръцко наречие койне. Поправките по страниците му показват как са били разчитани през вековете Библейските текстове.

Православният манастир „Св.Екатерина” е сред най-старите действащи манастири в света. Основан е през IV век в южната част на Синайския полуостров в подножието на Планината на Мойсей (Джебел Муза, Jebel Musa). Според преданието това е свещената планина Хорив (наричана в Библията и планината Синай), където Бог се явил на Св. пророк Мойсей като една горяща и неизгаряща къпина. По нареждане на император Юстиниан (527-565 г.), през 6 век манастирът е укрепен. Тогава сирийски монаси занасят там мощите на Св. Екатерина.

Освен изследовател на ранното християнство, Порфирий Успенски е бил и колекционер на древни паметници и реликви. С благословията на йерусалимският патриарх Кирил, ръководената от него Руска Духовна мисия става опекун на ней-бедните и нуждаещи се православни араби в Палестина. По време на своята работа, епископът е назначен за попечител на всички учебни заведения в Светите земи. С неговото активно участие са открити - Семинария при Кръстния манастир, женска православна школа в Йерусалим, църковни училища в Яфа и Лида Палестинска, а също така и типография към Николовския манастир.Събраната от Порфирий Успенски и съратниците му библиотека, която се е съхранявала в Кръстния манастир е уникална сбирка от манускрипти по история на православието и на руското поклонничество. На Успенски са думите „И защо аз така дълго странствам? За да донеса, подобно на пчела, прекрасен мед в кошера си. Аз съм Божия пчела, а Русия е моят кошер.”

 

Императорското православно палестинско общество (ИППО) се създава в сложен момент, когато в отслабналата Османска империя Палестина събужда апетитите на различни държави.След превземането на Йерусалим от кръстоносците през 1099 г., Франция установява контрол над светините на християнския свят в региона. Нейният монопол се разклаща през 1808 г., когато Гръцката православна църква, с поддръжката на Русия съумява да разпространи своя суверенитет над повечето Свети места, намирали се във владението на католиците. Обезпокоена от започналите процеси, през 50-те години на 19 в. Франция рязко засилва католическото си мисионерство. В резултат латинското паство се увеличава от 3 хиляди на 13 000 души, докато православните намаляват с близо 12 хиляди.

Конфликтът между Русия и Франция, свързан със спора между православната и католическата църкви за правото на опека над Светите места в Йерусалим и Витлеем, е сред причините за Кримската война, избухнала на 23 октомври 1853 г. Конфликтът е предшестван от настояването на френския император Наполеон ІІІ пред Турция да бъде признат за суверен на Светите земи. Русия оспорва това искане, като се позовава на Договора от Кючук Кайнарджа (днес с. Кайнарджа в Североизточна България, недалеч от Силистра). Той се сключва след петата по ред руско-турска война на императрица Екатерина ІІ срещу султан Мустафа ІІІ. Този договор стои в основата на руската политика за защита на християните и християнството в Османската империя, а през 1783 г. улеснява анексирането на Крим от Русия.

 

След Кримската война, зависимостта на Османската империя от западноевропейските държави продължава да расте. Чрез приетите Укази хат и-шериф (1839) и хат и-хумаюн (1856) се постановява равноправието на всички поданици, независимо от тяхната национална и религиозна принадлежност. Тези документи позволяват на чужденците да придобиват земя на територията на империята, да се разпореждат с концесии на природни богатства, да откриват предприятия и банкови клонове. Франция, Англия, Италия и Германия се възползват от новите възможности и създават многобройни религиозни, дипломатически и културно-просветни представителства в Палестина

Опирайки се на протестантската община, Англия развива своя стремеж за утвърждаване. На прага между 19 и 20 в. тя започва да оказва огромно съдействие на идеята за учредяването на еврейска държава в земята на библейските предци. Още преди организационното оформяне на ционизма, започва имиграцията на евреи от Източна Европа (предимно от Русия). От 1882 до 1914 г. в Палестина, където живеят 80 000 натурализирани евреи, пристигат още 12 хиляди.

Към Палестина проявява апетит и Кайзерова Германия, която се надява да осъществи плановете си за колонизация с помощта на турските власти.

 

От 1865 до 1894 г. политиката на Русия и на РДМ сред арабите-християни е продължена от архимандрит Антонин - преподавател по сравнително богословие и библейска херменевтика, писател, учен-византолог, археолог и нумизмат. Светското му име е Андрей Капустин (1817-1894). Той е сред първите изследователи, които в 70-80 години на 19 в. организират археологически разкопки в различни райони на Палестина. Проучвания се осъществяват и в непосредствена близост да храма „Гроб Господен”. Открити са останки от базилика на император Константин, от втора стена на древния Йерусалим, строена в средата на 5 век пр.н.е., от древноримски път. Намерен е и Прагът, през който преминава Христос, отивайки съм Голгота.

За да разшири присъствието на Русия, о.Антонин купува 18 земни участъка в Светите земи. Много от тях и досега принадлежат на Москва и на Руската православна църква. Огромна изобретателност е необходима, на него и на преводача му арабинът Халеби, който е православен, за придобиването на земя в Хеброн. Там и досега се извисява Мамрийският дъб, за който се смята, че расте от сътворението на света.

На 12 юни 1869 г. о. Антонин отслужва първата литургия на мястото, където Всевишният се е явил във вид на трима ангели (свидетелство за Божието Триединство) пред Старозаветния Авраам. Днес на върха на това руско парче земя се издига храмът „Света Троица” – единствената християнска постройка в Хеброн и околностите му.

Следващият обширен участък, който Русия придобива е на Елеонския хълм, където се съхраняват останките на много християнски църкви от 4-6 век. Преди да започне строителството на храма „Възнесение”, сътрудници на РДМ правят археологически разкопки и откриват  погребални пещери от времето на първите християни. „Възнесение” е издигнат върху основата на древен храм по чертежи на о.Антонин (съгласно завещанието му той е погребан там) и много прилича на църквите по софийски образец. Днес там има женски православен манастир, който със своя наподобяващ на свещ силует е най-високото място в Свещения град. Според евангелското преданието на това място първоначално е била погребана главата на Йоан Кръстител.

През 1871 о.Антонин успява да придобие за Русия и участък в гористата местност Айн-Карем. Смята се, че това е родното място на Захарий и Елисавета, бащата и майката на Йоан Кръстител, където се е случила и срещата на праведницата Елисавета с Божията майка. В последствие Русия придобива и великолепни от християнска гледна точка земи в древните и свещени Яфа, Хайфа, Назарет, Витлеем и Йерихон.

Архимандрит Антонин основава девическо училище в арабското село Бейт-Джапа, което по-късно РДП подарява на Императорското Православно Палестинското общество. С течение на времето училището се превръща в девическа гимназия, първата в Близкия Изток. Отецът написва и много трудове по византология  и история на ранното християнство, които обективно запознават руснаците с традициите на Изтока.

 

Още преди създаването на Императорското православно палестинско общество (ИППО), в редица европейски държави съществуват сериозни научни асоциации за всестранното изучаване на Палестина и съседните страни. През 1865 г. в Англия се появява English Palestine Exploration Fund, в Германия от 1877 г. функционира  Deutsche Palastina-verein. След края на руско-турската война от 1877-1878 г., царското правителство, Светият Синод и сериозни обществено-политически кръгове все повече се убеждават в необходимостта от аналогично общество в Русия. От учредителното събрание на ИППО през май 1882 г., до революцията през 1917 г., работата на Дружеството се ползва с вниманието и покровителството на императорското семейство. В списъка с почетните му членове са имената на всички от  управляващата династия. Братът на царя, генерал-губернаторът на Москва и Велик херцог Сергей Александрович и съпругата му Великата княгиня Елисавета Фьодоровна са първите председатели на ИППО. През 1888 г. двамата отиват на поклонение в Светите земи и присъстват на освещаването на руската църква „Св. Великомъченица Мария Магдалена” в Гетсиманската градина. За построяването й голям  принос има императорската фамилия. Елисавета Фьодоровна е внучка на английската кралица Виктория, лютеранка и херцогиня на Дармщат. След брака и идването си в Русия, тя приема православното вероизповедание през 1894 г.

ИППО създава за православното население в Сирия и Палестина първо и второкласно начално училище. За децата от 3 до 6 години се организират детски градини. През 1895 г. в Палестина вече съществуват 17 православни учебни заведения с 1010 учащи се, образцово мъжко училище в Назарет и шест училища в Сирия с 2 302 ученика. В тях се преподават руски, арабски и турски език, закон Божи, история, география, аритметика, геометрия, земеделия, пеене и ръчен труд. Интерес към дейността им проявяват учените-арабисти от Русия и Палестина. Те настояват да се спазва принципът на уважение към различните култури, обичаи и религии в Светите земи, който е част от политиката на Императорското общество.

През 1907 г. създадените от тази организация училища са 101 и се посещават от 11347 деца на православни араби. В началния курс образованието продължава 4-5 години. През 1890 г. в Бейт-Джала, а през 1900 г. в Назарет се откриват мъжка и женска семинарии за подготовката на учители. В тях се преподава на руски език, но се изучават и турски, английски и френски. Най- добрите випускници получават дипломи за учители и предложения за работа в Русия. Обществото притежава и няколко болници. Там се лекуват десетки хиляди хора годишно, независимо от религията им.

По това време държавните субсидии за проекти на ИППО възлизат на 130 000 златни рубли. Нерядко годишният бюджет стига до 900 000 рубли. Източник на финансиране са и доброволните пожертвования на вярващите. Парите се изразходват освен за училища и болници, за построяването на хотели и други институции, предназначени за подпомагане на поклонниците от Русия.

Със собствени средства ИППО придобива земи в Палестина, Сирия и Ливан. В началото на 20 век организацията има десет Подвория. Най-голямото от тях, Йерусалимското, приема по 7 хиляди души всяка година, когато в Палестина пристигат около 12 хиляди поклонници от Русия.

 

На 17 февруари 1905 г., есер Иван Каляев хвърля бомба в каретата на Великия княз Сергей Александрович, която разкъсва тялото му. Въпреки жестоката гибел на съпруга си, княгиня Елисавета Фьодоровна посещава терориста в затвора, дава му прошката си и иска от Николай ІІ да го помилва. Каляев отказва тази милост.

През 1909 г. Елисавета разпродава своите бижута и приема монашески сан. Със събраните средства основава манастир „Св. Марта и Мария”, на който става игуменка. Грижи се за болни и страдащи, отваря приют и болница на своя издръжка, по време на Първата световна война лекува ранени руски войници и германски военнопленници.

Арестуват я през 1918 г. по заповед на Ленин заедно с други членове на последното руско императорско семейство. Заедно с други затворници я хвърлят в 20-метрова стара минна шахта на 18 км. от Алапаевск. Участници в това престъпление разказват, че не всички умират от падането в шахтата, поради което екзекуторите хвърлят вътре граната. След експлозията от дъното се чува гласът на Елисавета Фьодоровна, която пее руския химн и молитви. Пеенето продължава и след втория неуспешен опит оцелелите да бъдат убити с граната. Оставят ги да умрат от глад и студ.

След като Алапаевск е освободен от белогвардейците, по заповед на адмирал Колчак мощите на Елисавета Фьодоровна са пренесени до Йерусалим през Шанхай и Суец.

Погребват я през януари 1920 г. под арката на любимата й църква „Св.Мария Магдалена” в Гетсиман.

 

Днес почетен член на Императорското православно палестинско общество е министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров.

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sylviastefanova
Категория: Политика
Прочетен: 1138560
Постинги: 423
Коментари: 709
Гласове: 2437
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. - Управление на мира - една интересна книга
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС