Анализатори припомнят, че добрият приятел Ердоган е по собствените му думи  – „слуга на Шериата”. Анализ на Алекс Алексиев пред в. „Труд” от 27 август 2014 г. разглежда проблемите, които сякаш стоят извън полезрението на официалната българска дипломация. Ето и текста:

 Джихадистите, Ердоган и заплахата за България

„ Обезглавяването на американския журналист от джихадистите на “Ислямската държава” преди няколко дни предизвика медийна буря в целия свят, която за съжаление едва ли ще допринесе за по-дълбоко разбиране на проблема, пред който сме изправени. Това е особено вярно за България, която е директно заплашена от тези събития. Причината е изключително ниското ниво на познанията по темата в медийната среда у нас и още повече сред политиците ни.

Два аспекта от темата за радикалния ислям са особено трудни за разбиране в България с изключение на отделни академични експерти като проф. Владимир Чуков. Единият е причината и начинът, по който хиляди млади мюсюлмани, израснали в Европа, се радикализираха дотам, че без да се замислят, прегърнаха религиозния фанатизъм и варварството. Другият е как до неотдавна неизвестни организации като ISIS за нула време станаха сериозна заплаха, и то не само в Близкия изток.Първият проблем е сравнително дълъг процес, който започва в средата на ХХ век с формулирането на ислямистката идеология от двамата нейни основоположници - пакистанецът Абул ала Маудуди и идеологът на Мюсюлманското братство в Египет Саид Кутуб. Тези двама видни ислямисти обосноваха теоретически радикалния ислям, който дотогава не беше известен освен откъслечно в проповедите на бащата на уахабизма Абд ал Уахаб и проповедника Ибн Таймийа през ХIII век.

Основните три положения на ислямистката доктрина са: 1) Западът е непримирим враг на исляма и трябва да бъде победен посредством джихад и насилие; 2) мюсюлмани, които не вярват в ислямизма, се превръщат в апостати (изменници), които трябва да бъдат унищожени; същото важи и за мюсюлманските държавни ръководители, които не налагат шериата като основен закон; 3) ислямизмът може да победи само чрез създаването на добре индоктриниран и обучен ислямистки авангард от професионални джихадисти.

Този теоретичен ислямизъм остава теоретичен до момента, когато Саудитска Арабия става главният негов спонсор и дава подслон на хилядите ислямисти и Мюсюлмански братя, изгонени от Египет от президента Гамал Абдел Насър през 50-те години на миналия век. От този период датира и активното финансово спонсориране от страна на Саудитите на ислямизма в Европа и Северна Америка. Според саудитски държавни източници Рияд е похарчил колосалната сума от $85 млрд. от 1973 г. до 2002 г. за помощ на “ислямски институции” в Европа и Америка.

Оттогава няма град на Запад без джамия, контролирана от уахабисти и радикални ислямисти, които открито проповядват насилие срещу неверниците. Нагледните плодове на това половинвековно промиване на мозъците на млади мюсюлмани са хилядите джихадисти в Сирия и Ирак, за които убиването на невинни хора е нормално всекидневие.

Вторият проблем е значително по-лесен за разбиране за тези, които си направят труда да установят фактите. Когато през март 2011 г. започна въстанието срещу Башар Ассад, в Сирия нямаше джихадисти.

Година по-късно се появи т.нар. фронт “Ал Нусра” - терористична организация, подопечна на “Ал Каида”. От самото начало турското правителство на Ердоган я взе под покровителството си и започна да  оказва всякаква помощ под предлог, че тя е най-ефективната  военна сила срещу Башар Асад. Стигна се дотам, че когато САЩ обяви “Ал Нусра” за терористична организация през декември 2012 г., Ердоган изпрати турският дипломат Феридун Синирлиоглу във Вашингтон да убеждава американците, че “Ал Нусра” не са терористи.

Скоро след това Анкара реши, че новата терористична организация, която се беше появила в Сирия междувременно - “Ислямската държава”, в Ирак и Леванта (ИДИЛ) е по-надежден съюзник и прехвърли подкрепата си предимно към тях. Една от причините за това беше откритата вражда на тези ислямисти към стария враг на турците - кюрдите в Северна Сирия под ръководството на Партията на демократичния съюз, която не само продължава да бъде лоялна на марксистката ПКК и нейния арестуван шеф Абдула Йоджалан, но и успя в самото начало на войната да си извоюва де факто автономия от Асад.

Освен силните идеологически различия между тези две формации борбата между тях е за петролните кладенци в провинция Хасака, която произвежда 60% от петрола в Сирия и където преобладаващо е кюрдското население.

Помощта на Ердоган и неговото разузнаване МИТ за ИДИЛ e толкова явна в кюрдските провинции (които кюрдите наричат Роджава), че техният лидер Салих Муслим открито и многократно обвинява Анкара в съюзничество с терористите. Според западни експерти и разузнавателни служби тази помощ е наистина всестранна и е изиграла решаваща роля ИДИЛ, преименувана наскоро в Ислямска държава (ИД), да стане най-силната терористична организация в региона. Помощта е както директна, така и в косвена подкрепа. Директно Ердоган въоръжава, обучава и снабдява терористите на турска територия, както и разрешава на турски джихадисти да станат доброволци в ИД.

В момента според осведомени източници в редиците на джихадистите се бият най-малко 2000 турци. Че тренировъчните лагери продължават да съществуват до ден днешен става явно от едно видео на такъв лагер, публикувано преди дни от Американския експерт и бивш терорист Уолид Шубат. Косвено Анкара помага на джихадистите, като им позволява да влизат и да излизат от Турция без проверка и документи и като лекува ранените терористи в болниците си.

Без преувеличение може да се каже, че ИД и “Ал Нусра” преди тях са деца на Ердоган.Какво значи всичко това за България? Човек не трябва да е експерт, за да разбере каква огромна заплаха представлява това за нас и за съжаление у нас като че ли няма и един държавник, който да може смело да го каже на народа ни. Че Ердоган и правителството му са ислямисти - отдавна не е въпрос на спор. Човек, който казва на всеослушание, че е “слуга на шериата” и страстно защитава терористични организации като “Хамас”, не може да бъде нищо друго.

След като Турция има нов президент - Ердоган, и ново правителство, водено от отявлени ислямисти като Ахмет Давутоглу и Хакан Фидан, заплахата за България постоянно расте. Да си припомним какво са казвали за нас тези хора. Самият Ердоган преди време ни уведоми, че Делиормана бил част от Турска Тракия. А според Давутоглу, известен като бащата на неосманизма, ХVI век бил златният век на Балканите.

И още: “Османските векове са успешна история, сега трябва да я възстановим.” “Ние сме идвали тук преди векове първо на коне. Ако потрябва, отново ще дойдем.” Както се казва, коментар не е нужен. А и у нас в момента има политическа партия, която се опитва да ни убеди, че Ердоган е приятел на България.

В. „Труд”, „Джихадистите, Ердоган и заплахата за България”, 27.08.2014 г.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4264025