Написах горната бележка в момент на силно раздразнение, битова суша и след силови упражнения в банята с канчета, тенджерки и т.н. На това дередже от началото на ноември последователно бяха различни квартали от столицата, тоест няколко стотин хиляди души, живеещи в София. В Париж, при подобни инциденти, по-коректно е да го нарека концесионерско нахалство, французите щяха да се изсипят на улиците с кофи, гъби, шампоани, плакати, лейки и каквото там ви хрумне. А нали ние всички днес сме "Париж", макар и по различен и трагичен повод. Париж сме, ама друг път. Без да гъкнем сме готови да се вмиришем и да въшлясаме. А ако случайно някой дигне глас, го натикват в десета глуха в блога. Заради свещените лапачи в бизнеса, които не са никакъв бизнес, а обикновени ловци на келепир.