Блогът на sylviastefanova :: Атанас Свиленов:Нека не изтриваме мостовете помежду си

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.12.2015 21:36 - Атанас Свиленов:Нека не изтриваме мостовете помежду си

Автор: sylviastefanova Категория: Политика

Прочетен: 1584 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.12.2015 19:31

Починал е Атанас Свиленов - главен редактор на вестниците "Демокрация" и "Литературен форум", известен кинокритик, бивш директор на Българската национална филмотека и на филмотечния архив на БНТ. Член на Сдружението на българските писатели.
В интервю от 17 ноември 2007 г., на въпрос на Любен Лачански "Кой е днес Атанас Свиленов?", дава следния отговор:
" Атанас Свиленов вижда Атанас Свиленов като един човек, който някога, преди 50 години, е имал много планове, много сини мечти за постигане и който разбира колко малко е постигнал и колко малко са реализирани мечтите му..."
- Защо така минорно?
"Така се преценявам. Преди всичко може би не съм попаднал в най-доброто за живеене време. Живея и живях във време, в което бях и съм принуден да се съобразявам с неща, които би трябвало да пренебрегвам. Време, в което съм поел твърде много илюзии. А прозрението, че са илюзии е дошло твърде късно. Може би не съм проявявал достатъчно силен характер. Както казваше Атанас Далчев: В българската литература таланти колкото щеш, характерите са кът! Поне така се преценявам аз...Ето сега издадох поредната си книга, но доста дълго време си казвах: Абе, човече, кой ще ни чете? Ти не си ли мислиш, не си ли казваш същото? Има ли още хора, които да продължават да се интересуват от миналото на българската литература? От стойностните фигури в нея? Не сме ли всички ние залети с ерзац-култура? С пошлост.С воайорство, което наднича в най-съкровените кътчета на човешката душевност. Представях си, че животът ми ще протече по друг начин. А това, че съм бил на различни постове, просто съдбата го е пожелала.....Всичко е преходно, драги ми Любене! И отново ще ти цитирам Атанас Далчев: Нашият живот е низ от поражения. Докато накрая идва последното. Пък и около такива годишнини започват хвалби, дитирамби. Важното е да не им се поддадеш. Великолепният русчуклия Елиас Канети казва по такъв повод - на всяко чуждо да, да, да - отговаряй с вътрешното си не, не, не!...Само бездарникът не се развива. Той затова е с бетонни убеждения. Какви са те всеки лесно може да се досети. Човек мъчително се освобождава от утопии и илюзии. Това е болезнен процес. А защо сме малко тъжни? Защото си представяхме, че с оня ноемврийски ентусиазъм ще можем да събаряме всички стени, петолъчки и мавзолеи. Ясно...не е лесно. Трудно се достига до истинската свобода, до истинската демокрация..."
- Ще видим ли скоро бялата лястовица над нас?
" Навяряно тогава, когато културата и образованието се извадят от унизителния килер на държавата. Данаил Крапчев е плащал за разказ на Чудомир, колкото три месечни учителски заплати. И учителите не са стачкували. Какви учители само."
- И понеже подозирам, че страницата свършва, какво ще кажете на своите близки, на приятелите си, пък и на тези, които само са чували името ви? Но вече като 70-годишен мъдър българин?
" Загубих много близки хора. Книгата съм я посветил на тях. Нека не изтриваме мостовете помежду си. Защото се изтрива паметта на добротата."

Почивай в мир, Наско...

Нагоре