Държавата щяла да финансира (като държавна поръчка) само качествените специалности във Висшите учебни заведения.
И кой ще решава кои са те?
Кой изобщо има подобна компетентност? Чиновниците в образователното министерство? Поредният министър? Депутатите в парламента? Или различните ВУЗ-ове, където в зависимост от политическата конюнктура, значими ще бъдат специалностите на онези  преподаватели, които гравитират около силните на деня?
Нима така ще се създават кадри, научни школи и ще се прави фундаментална наука, ако някой изобщо мисли за това?
Би трябвало да се стремим България да стане държава на знанието, всеки българин да има висше образование, във всяка махала да има училище, а във всеки град - университет.  В това няма нищо лошо. Децата ни са будни и талантливи. Как така някой си присвоява правото да отсява кой талант е по-стойностен - дали този в литературата, изобразителното изкуство и в политическите науки. Дали дарбата на инженера, лекаря или компютърния специалист. Или тази на учения, който се занимава с биология, фармация, преподаване или селскостопански науки? Страната ни е толкова затънала, че има нужда от всички. Известно ми е, че в рамките на ЕС съществува известно профилиране.Че има готовност (или по-точно имаше такава) да се инвестират пари в специалности като математиката и физиката, където младежите ни показват впечатляващи резултати. Знам също, че по линия на младежкия обмен, съществува изискването или пожеланието студентите ни да прекарват известно време в европейските ВУЗ-ове. Но изброеното дотук само подсказва какво значение придават на висшето образование в страните с висок БВП и развита икономика.
Тогава защо с рестриктивни мерки на държавата трябва да превръщаме висшето образование в реализация за малцина и в недостъпна мечта за мнозинството от българските младежи, поради финансови причини?
Това е грозно, непродуктивно и подло.
Съществува тезата, че висшето образование у нас се е обезценило. Но ако това е вярно - кой отговаря за неговото качество и  за подготовката на завършващите студенти? Естествено, че академичната общност  и  всеки ВУЗ по отделно, които на всичкото отгоре разполагат и с автономия.
Неправилно е да се наказват бъдещите студенти с намаляване на държавните поръчки, заради проблеми, които би трябвало да решат самите университети в диалог с преподавателския състав, деканите и ректорите и със студентската общност. Ако най-тежкият проблем е в парите - тук трябва да се намеси държавата, но като добавя, а не като премахва средства и финансиране.
Пазарът щял да решава. Този подход е отдавна отречен. А  Европейският съюз защитава правото на образование през целия живот, като никъде не е казано, че то трябва да бъде платено или ограничавано отгоре.
Може би с декрети?
По данни на Евростат през 2010 г., делът на възрастните, участващи в учене през целия живот в България, е 1,2%, докато средният европейски референтен показател е 15% към 2020 година. Няма да постигнем това ниво с промените в Закона за висшето образование. Те ще предизвикат противоположния ефект.
В отчета Европа 2020, една от националните цели, която страната ни си поставя е, до края на това десетилетие, процентният дял на хората с висше образование на възраст между 30 и 34 години да стане 36 на сто. В същия документ като безспорен успех се сочи нарасналият брой на лицата с висше образование у нас. Но явно това са само думи за пред европейските ни партньори. Ограничаването на държавното финансиране за специалностите във ВУЗ, заедно с рестрикциите върху платеното висше, говорят за различни цели.
Независимо от направените в нея промени, все още в българската Коституция е записано, че:
Чл.48(4) "Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа."
и Чл.53(6) "Държавата насърчава образованието като създава! и финансира! училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация..."
А не ги ограничава. Добре е да си спомним, че в Националната програма за развитието на България до 2020 г., като приоритетни направления се сочат намаляването на бедността и насърчването на социалното включване. Тези амбиции няма да бъдат постигнати, ако с действията си държавата затруднява достъпа да висшето образование. За съжаление намаляването на държавните поръчки за специалностите във ВУЗ е именно това. А уж очакваме икономически ръст от 4,7 на сто.
Между другото дори сега, при държавните поръчки студентите си плащат. В университетите влизат немалко пари, но и младежите са доста.
Поради тази причина има "интелектуалци" сред преподавателския състав, които искат по-малко студенти, по-малко университети и по-малко работа. Но срещу повече пари. Сметката е егоистична, въпреки че се опакова с гръмки думи.
ВУЗ-овете ни били много, школата били в повече. Само дето простотията не намалява. Защо?
Затворихме училищата в малките населени места. Не била рентабилна издръжката им. Падна шепа сняг и затворихме училищата и в големите населени места. Пътищата били непроходими и децата не стигали до класните стаи. Това не го ли знаехте преди?
В Япония още в началото на 20 век населението е било 100% грамотно. Сто години по-късно, ние произвеждаме неграмотност и я превръщаме в знаме. И сме готови да пречим на тези, които искат да учат. Не така са постъпвали и мислели дедите ни през Възраждането.Те са разбирали, че без образование и грамотност, няма излаз от робството. Затова създават килийните училища (прераснали в т.нар. взаимно светско начално училище) и прилагат взаимоучителната метода, при която деца от различни възрасти учат заедно, а по-големите обучават по-малките.
Килийните училища възникват през 15 век към черквите и манастирите, които в този период опазват българската история, идентичност и духовност. Първото взаимно училище е създадено от Неофит Рилски в Габрово на 2 януари 1835 г и в него се преподава по метода на британските педагози Андрю Бел  и Джоузеф Ланкастър.В голяма степен именно този подход е една от основите на системата (така нашумяла и в момента у нас) на италианската лекарка и педагожка Мария Монтесори (1870 - 1952), номинирана трикратно за Нобелова награда за мир.
Първобитно е да се смята, че образованието, което дава широка култура (а тя формира порядките, традициите и духа на едно общество) е нещо излишно. Културният и образован човек създава среда около себе си, развивайки способностите си, той развива и обществото и развивайки обществените нрави, помага и на своята държава. Не е ли ясно, че държавата е много повече от един обикновен пазар?
Очевидно промените се правят, за да се намалят средствата, които БВП отделя за образование и наука. Или, за да се разпределят същите, или малко повече средства между по-малко играчи. Нали пицата ни е постна и по този тип инвестиции сме на последно място в ЕС. Така, както сме на последно място и по равнище на доходите.
Какво ще стане тогава с бедните, но талантливи деца, чиито дарби ожаднелият за шивачки и продавачки пазар не иска да купи? Ще учат не това, което могат и искат, а това, което им се налага отгоре. Или изобщо няма да учат. В същото време в документите до ЕС пишем:
"Сред мерките за осигуряване на достъпност в системата на  висшето образование са разширяването на възможностите за студентски стипендии и кредити, разработване на ефективни модели на финансиране на висшето образование, стимулиране на мобилността, съвместимост между кредитната система във висшето и в средното професионално образование и т.н." Научаваме дори, че в Програмите за "Учене през целия живот" (за периода 2007-2012) и "Младеж в действие" на ЕК сме усвоили 100% от предвидените средства.
Явно според депутатите от образователната комисия и ресорното министерство, сме постигнали "върха" и е време да се ориентираме към нещо по-прагматично.
Да попитам тогава специалността "Противопожарна техника и безопасност" качествена ли е и ще се финансира ли, след като станалият два пъти министър-председател на България е завършил именно това? И не го казвам с ирония. Сигурно би учил нещо друго, ако му бяха разрешили.
Какво е различиното сега, с това, което ни готвят?
А какъв е смисълът да се финансират от държавата медицинските кадри, от които безспорно имаме нужда, след като те масово отиват в чужбина? Поради финансови причини естествено.
А нужни ли са ни психолози и психиатри, след като според статистиката сме най-нещастната (и вероятно депресирана) нация в Евросъюза, със стряскащ брой самоубийства сред подрастващите? И не е ли по-правилно държавните институции да решават проблемите, заради които населението полудява, вместо да се правят на врачки и да оправдават лобистките си закони със целесъобазност.
А дали ще се финансират специалностите, подготвящи кадри за силовите структури и службите? С това ниво на корупция, обръчи и далавери  и с поръчковите убийства, които  зачестиха, пазарът се разраства. Въпреки че сме осми в света по брой на полицаи на глава от населението.
А кой ще решава тогава от колко юристи имаме нужда и дали тази специалност е качествена? Въпросът е реторичен като се има предвид състоянието на съдебната система.

искат ни тъпи и послушни

НАПЪЛНО СЪМ СЪГЛАСЕН С КАЗАНОТО ТУК!