Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2016 00:14 - България - страната пролетарий
Автор: sylviastefanova Категория: Политика   
Прочетен: 2573 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Вредно е да се твърди, че от концесията за „Летище София” не могат да се вземат дори 600 милиона лева. Имаше такива експертни изказвания преди няколко месеца. Но да се планира, че след 35 години концесиониране, сумарно ще получим 1,2 милиарда лева за експлоатацията на летище „София” е откровен управленски провал, граничещ с наглост.

И как ги изчислиха? Нима някой може да бъде сигурен какъв ще бъде курсът на лева и ще имаме ли изобщо лев по това време? Ако минем към еврото, левът вероятно ще се обезцени. На колко ще възлязат тогава тези и без това оскъдни средства? Допускам, че при приемането на общата европейска валута (а тя ще се запази като патерица на долара) левът ще девалвира, защото никой не мисли и не планира в обратна посока. Защото има крупни интереси, за които това би било много изгодно. Каквито и да са флуктоациите с валутните курсове обаче, да планираш „ползи” в края на толкова дълъг период, при една нестабилна външнополитическа и икономическа обстановка е такава нелепица, че тя би могла да бъде разбрана само, ако в анализа се включат и понятия като „преднамерена манипулация и измама”, или ако просто си спомним за приватизацията на…БТК.

Нямам думи наистина!

При евентуална политическа дестабилизация на България, а симптоми за това има предостатъчно, при бързо растящия държавен външен дълг, кой ще гарантира, че страната ни няма да се плъзне в разрушителната спирала на гръцкия сценарий? Бордът ли? Надали…и каква ще бъде тогава стойността на българския лев, който отдавна не е златен?

Заприличали сме на луд, който разпродава жизненоважните си органи, а после плаче, че умира. Същият луд има собственост, той би могъл да я развива и да печели от нея, за да живее дълго и добре.

Но ….поради странни причини предпочита да се самоубива.

Страната ни все повече заприличва на държава-пролетарий, която няма своя собственост. Това път към богатство ли е, или към бедност? Отдадените досега на концесия стратегически сфери са доказателство, че освен вдигане на цените, секторите на водоснабдяването и енергетиката „я карат на мускули”. Обещаните инвестиции са по-скоро мираж, отколкото реалност, а сбъдването им по правило се свързва с джоба и цените, които плаща потребителят. Но ако концесионерът „си избива” разходите и обещаните инвестиции с щурм на цените, ако концесионерската вноска и последващите такси са несъразмерно по-ниски от вече направените от държавата инвестиции, какъв е смисълът от цялото упражнение? И за кого е изгодата?

Не концесионерът инвестира в крайна сметка – оказва се, че инвестират гражданите, при това на три пъти (през бюджета, през цените и през европейските средства), докато концесионерът прибира ползи, печалби и баснословни за нашите условия заплати.

Защо казвам, че подготвяната концесия на летище „София” е наглост?

ПЪРВО:

В планираната крайна цена от 1,2 милиарда лева няма и намек, че са отчетени огромните инвестиции за реконструкцията и обновяването на столичния аеропорт. Те възлизат на милиарди и многократно надхвърлят посочената сума. След концесионирането имало опасност да скочат летищните такси. Ще скочат, разбира се, нали някой трябва да си върже печалбите без изобщо да го е грижа, че държавата може да загуби завоювани пазари и клиенти.

ВТОРО:

Много ми е интересно до какви точно изводи са стигнали тези, които са анализирали концесионерската сделка срещу скромната сума от 65 хиляди лева? На такава стойност бе обявена обществената поръчка за тази целева експертиза. Отварям скоби, за да вметна, че сумата е доста висока за анализ, който трудно ще даде достоверна прогноза за развитието на гражданската авиация в световен и европейски мащаб. Останалите параметри могат да бъдат извлечени за 24 часа. Така, както се развива страната ни, ръст на местния пазар едва ли е реалистично да се очаква. При геополитическа или финансова дестабилизация, обикновено пазарите на този вид услуги се свиват в рамките на 10%. Лесно предвидими са обемите на напускащите всяка година страната ни потоци от млади хора, които отиват да следват в чужбина и могат да бъдат разглеждани като пътуващ контингент. В туризма ни за жалост не се случва нищо, което да даде индикация за измеримо увеличение на интереса към нашата дестинация. Неясно е как би се отразило едно възможно интензифициране на терористичните заплахи. Но е ясно, че хората ще продължат да пътуват независимо и въпреки страха. Ангажимент на държавите и на европейската

общност е да направят необходимото, за да гарантират сигурността на комуникациите. Вероятно чартърите ще се развиват все повече и в този смисъл малките летища, които за момента не привличат интереса на концесионерите, защото там са необходими бързи инвестиции (а не приказки за такива), ще стават атрактивни и печеливши в следващите 10-15 години. С навлизането на летящите коли, нещо, което сега изглежда като утопия – те ще станат също така търсени, както са днес подземните и наземни паркинги.

ТРЕТО:

Имаше вопли в края на 2015 г.. че концесионерската „сделка” можело и да не стане през т.г. Летището печелело по 5 милиона годишно, а мизерните 600 милиона лева за концесията, за толкова се говореше тогава, били записани в приходната част на бюджета. Харченето им също било планирано за т. г. – за „спасяването” на БДЖ… Разработки за оздравяването на българските железници обаче се правят поне от 5 години и в тях опцията да се подарява летище „София”, за да се спасява БДЖ – не фигурира.

Нека си спомним, че в предлаганата от министър Московски стратегия бяха планирани 210 милиона лева за купуването на нови вагони и за погасяване на кредити за период от 7 години. През септември миналата година, документът бе блокиран от финансовото министерство с мотива, че пари няма. В резултат на тези обструкции, в последствие се появи и благородният претекст за концесионирането на летището. Няколко месеца по-рано обаче, през март 2015 г., холдинг БДЖ ЕАД също изготви план за оздравяване и развитие на жп-транспорта за периода до 2022 г. Той отчита, че през 2015 г. оперативната печалба преди лихви, данъци, обезценки и амортизации се е увеличила с 23,21% в сравнение с 2014 г., че свободният паричен поток е нараснал с 79,30%, че краткосрочните и дългосрочни задължения са намалели с 19,35%, а собственият капитал се е увеличил с 5205,50% (няма грешка в последната цифра), докато задлъжнялостта, изчислена като съотношение на задълженията спрямо собствения капитал е спаднала със 101,58 на сто. Планът има песимистичен, оптимистичен и реалистичен сценарий, като подробно проследява историята на преговорите с кредиторите на компанията. Изтъква се постигнатото принципно съгласие за разсрочване на задълженията. В същото време се подчертава, че „българските власти трябва да вземат отношение за намиране на взаимно приемливо устойчиво споразумение за разсрочване на задълженията на „Холдинг БДЖ” ЕАД към финансовите кредитори.”

Видяхме какво е то.

Интересно е да се знае също така, че след формално започналата през 2013 г. процедура, през септември 2014 г. Главна дирекция „Конкуренция” в Брюксел изпрати писмо до българската страна с подкрепа за планираното опрощаване на дълговете от 172 млн. лева, които БДЖ са натрупали преди присъединяването на България към ЕС. В позицията на ЕК бе казано, че „ на базата на предоставената информация от страна на българските власти, тази мярка изпълнява условията, заложени в Насоките за държавна помощ на железопътните предприятия, които предоставят основа за обявяване на отмяна на дълговете на жп-услуги, натрупани преди присъединяването към ЕС, или преди либерализацията на сектора.” Писмото бе подписано от Герт-Ян Купиан, зам.-генерален директор на „Политика за държавна помощ” в ГД ” Конкуренция”. В отговор тогавашният служебен министър на транспорта Николина Ангелкова, а днес министър на туризма, заявява:

„За нас подкрепата, която ни дава ЕК е много важна за подновяване диалога с кредиторите на държавните железници. Предстои среща с кредиторите и облигационерите на компанията, за да обсъдим възможността за разсрочване на задълженията. Първата крачка вече е направена, тъй като с това писмо ЕК се произнася, че не се нарушава законодателството, свързано с конкуренцията, и държавната помощ за БДЖ може да бъде отпусната”.

Забележете, в горния пасаж от писмото не става въпрос за „наливане” на 172 млн.лева, а за опрощаването на дълг на тази стойност.

От септември 2014 г. е и информацията, че холдингът БДЖ е предприел конкретни действия и редовно изплаща задълженията си към кредиторите. Според публикации от пролетта на 2014 г. сред кредиторите на БДЖ са френските банки „БНП-Париба”, „Сосиете Женерал”, австрийската „Кредитанщалт”, белгийската „Дексиа”, германаските „Кредитанщалт фюр видерауфбау”KfW и „Депфа”и българската ПИБ.

Като обобщение Планът на холдинга сочи по пера откъде могат да дойдат средствата за финансиране на главниците и лихвите по заемите (през 2015 г.) от кредиторите на БДЖ. При условие, че вече посочените 174 млн. лева на дружеството бъдат анулирани и….” Държавният бюджет предостави по гореописаната схема на „Холдинг БДЖ” ЕАД гласуваната в закона за 2015 г. сума в размер на 40 млн. лева.”

Е, някой да открива връзката с необходимостта да се

концесионира „ Летище „София”?

Аз поне не я откривам.

ЧЕТВЪРТО:

Само за 2015 г. в бизнесплана на летището бе заложен оборот от 100 милиона лева. Нормалната печалба за дружества от този характер е около 20-30% от оборота, тоест 20/30 млн. годишно. Според източници в печата, за година аерогарата събира 107 млн. лева приходи. Статистиката сочи, че от 1999 г. до 2014 г., тоест само за 15 години, пътникопотокът се е увеличил близо 3 пъти - от

1 250 700 на 3 815 158 души. А самолетите в движение са станали почти два пъти повече.

Което означава (като хипотеза), че първоначалната вноска, която ще бъде дадена кеш от концесионера и за която се мълчи, ще се изплати много бързо от печалбата. После концесионната такса ще бъде капка в морето на прибираните приходи, които би било естествено да отиват не другаде, а в българската хазна.

Според в. „Банкер”, който се позовава на министър Ивайло Московски, към 15 май (2015 г.) „Летище София” е имало вземания за над 60 млн. от авиокомпания „България ер” и още 27 млн., блокирани в КТБ. Което прави 87 млн. лева. Тях бъдещият концесионер няма да подари, а ще се стреми да получи.

Каквато и да е развръзката пред ВКС по делото с кувейтско-саудитския консорциум, като се съпостави общата сума на вземанията от „България ер” и КТБ (87 милиона) с иска срещу „Летище София” за 44 млн. долара (равни на около 70 млн. лева) се вижда, че дори при загуба на съдебния спор, концесионерът ще е „на плюс” с поне десетина милиона. А съществува и възможността третата инстанция да отсъди в полза на българската страна.

ПЕТО:

През 2013 г. на „Летище София” са били обслужени

3 815 158 пътници, или с 9% повече в сравнение с предишната година. Излетелите и кацнали самолети са 42 120, а товарите и пощенските пратки са за 17 741 тона. Много ли е това или малко?

Според първоначално изнесените данни, целта на концесията щяла да бъде „да се модернизира летищната инфраструктура, да се привлекат нови авиокомпании за редовни и чартърни полети, да се увеличи трафикът и да се разширят търговските дейности.”

Ако съпоставим броя на обслужените пътници с населението в страната, става ясно, че през 2013 г. над половин България се е извъртяла през Терминалите 1 и 2. Коефициентът на пътникопотока на глава от населението е бил 0,6%. Резултатът е добър за дестинация като нашата и за летище с 2 терминала.

Обединеното кралство е с население от 65 милиона, а летище Хийтроу, което има 5 терминала и е най-натовареното в света по брой на полетите, е с максимален капацитет от 90 милиона пътници. Което е коефициент от 1,5% спрямо населението на Великобритания.

През 2008 г. през летище „Шарлероа” в Брюксел са минали 2 957 025 пасажери. В столицата на Европа към 2013 г. са живели 1 138 854 души. Белгия, с нейното население от 11 159 000 души е на 19 място в света по паритет на покупателната способност. Или с 47 позиции преди България. Което, по пътя на съпоставките, говори за доброто позициониране на летище „ София”.

Едно от двете топ-летища в Италия е Малпенса. То има капацитет от 20 млн. пасажери годишно и разполага с два терминала, единият от които е приспособен за чартърни нискотарифни полети. Населението на Италия е 60 225 000 души. Съотношението на пътникопотока е 0,3 на сто. Същевременно по паритет на покупателната способност Италия е на 27 (според МВФ) място в света, докато България е на 66 (МВФ – 2008 г.). Изводите направете сами. Но от цитираните съотношения става ясно, че съвсем не сме толкова зле.

Според Уорън Бъфет, един от най-великите инвеститори в историята на съвременните финансови пазари „ добре е да придобиваш висока стойност срещу малко пари”. В България обаче правим обратното – продаваме или концесионираме висока стойност срещу мизерни пари.

Тогава умни ли сме, или сме глупави?

ШЕСТО:

Какви инвестиции са правени досега на „Летище София”? От кого? И кой трябва да осребрява резултатите от тях?

В края на 70-те години на миналия век, летището е обслужвало 2 млн. международни и 1 млн. вътрешни пасажери.

През 90-те години на 20 век се взима решение за построяването на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г., а стойността на проекта е за над 210 млн. евро. Финансирането идва от Европейската банка за възстановяване и развитие – 60 млн. евро, Кувейтския фонд за икономическо развитие – 40 млн. долара, 50 млн. евро безвъзмездна помощ по ИСПА и 60 млн. евро от бюджета на България. Годишният капацитет на Терминал 1 е 1млн.800 хил. пътници.

През 2001 г. е изграден център на РВД за 83 млн. 500 хил. евро.

На 27.12. 2006 г. е открит Терминал 2. Годишният му капацитет е 2,6 млн. пътници. Проектът е на арх. Бернард Джон Хаселмак, а неговата стойността е 145 млн. евро.

Пусната е и нова писта, прекосяваща с мост р. Искър, която струва 65 млн. евро.

На 25 юни 2009 г. се открива ландшафтният парк към летището. Стойността му е 3 млн. 600 хил. евро. Проектът е съфинансиран от Кохезионния фонд и от държавния бюджет. На 6.12. 2012  стартира новата Контролна кула на летището. Строежът и струва 7 млн. 700 хил. евро. На 12. 02. 2013 г. започват ремонтът и разширяването на Терминал 2 за 1 млн. 200 хил. евро, а през януари 2013 г.,  управителят на летището Веселин Пейков съобщава, че се планира изграждането на нов модерен терминал и многоетажен паркинг за 200 млн. евро. На мястото на сегашния Терминал 1.

Освен изброеното дотук, „Летище София” експлоатира, управлява и поддържа и летищния комплекс „Балчик”, на който през 2012 г. се осъществи първият международен граждански полет. Летището е част от военната история на България и е с площ 4 600 дка.

ИЗВОД:

„Летище София” няма защо да се дава на концесия. Според специалисти то няма достатъчно карго товари, които да оправдаят строителството на подобен терминал, но независимо от това финансовите му показатели и перспективи са много добри.

Цифрите показват, че към април 2011 на „Летище София” е оставало да изплати 32,5 млн. евро по главницата от заема към ЕИЦ.

 




Гласувай:
6



1. apostapostoloff - Ако обаче възприемем за валутна единица
18.05.2016 05:57
виетнамските донги, левът ще поскъпне и тогава ще получим 4 милиарда евро. Ако пък възприемем китайския юан, който е патерица на рублата, ще загубим. Ако разни лелки спрат да се правят на Нострадамус, ще можем всички да си отдъхнем...

P. S. Длъжен съм да добавя, че социализъм в България повече никога няма да има!
цитирай
2. stariatb - Прекалено...
20.05.2016 21:04
Прекалено сериозен,
Прекалено конкретен,
прекалено подробен,
прекалено аргоментиран...
постинг, за да има коментари сред нас- примирените блогари.
И все пак, надежда е броя на прочелите го.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sylviastefanova
Категория: Политика
Прочетен: 1138342
Постинги: 423
Коментари: 709
Гласове: 2437
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. - Управление на мира - една интересна книга
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС