Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07 16:32 - На кого е васал днешната демокрация
Автор: sylviastefanova Категория: Политика   
Прочетен: 6129 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Представителната демокрация става все по-малко представителна. Формална.
Дали този процес е случаен? Дали засяга и другите европейски държави?
Чрез какви механизми народът, който е с функциите на суверен, притежаващ правото да упражнява, учредява и делегира власт, може да бъде върнат на трона, отреден му от демократичния конституционализъм?
Могат ли протестите, създаването на граждански сдружения, достъпът до медиите и социалните мрежи да компенсират и заместят най-същностната характеристика на народа като „владетел” на демократичната и правова държава, от когото произтича цялата власт?
Естествена ли е подобна подмяна, която е и отдушник, и призрак на политика, но не е истинска политика и към какво води тя?

Изглежда, че политическата и гражданската сфера днес разменят местата си, присвоявайки си неадекватни на същността им функции. И докато властовата парадигма придобива характеристиките на частна, самозатворена, а оттам и КОРУМПИРАНА дейност, отразяваща интересите на едно малцинство… Областта на индивидуалното и групово мнение, а то също е частно, когато не е формирано чрез вот, опитва да се наложи по полемики, които касаят правомощията на законодателната, изпълнителната и съдебната власти.
„Разменянето на местата”, при отсъствието на изразена воля от страна на мнозинството от суверена, лишава и двете области от легитимност и тежест. От една страна все по-големи сегменти от избирателния корпус не гласуват, а от друга поради принципа на ненамеса в частния живот и правото на гражданите да се сдружават, никой не контролира лостовете, които обезпечават функционирането на НПО. Омразата между тези армии от „претенденти” е неизбежна, защото те аспирират към едно и също „благо” – правото да се разпределят ресурси, да се харчат и пренасочват пари на държавата.
Налице е унизителен сблъсък между ставащата все по-частна „държавност” и рекламираните като олицетворяващи „общото благо, държавния интерес, националната сигурност, принципите на правосъдието и необходимостта от реформи” СЪЩО частни граждански групи.

Къде остава волята на суверена тогава?

Състезанието за приватизиране на държавността, която се схваща като източник на богатства, е вероятно граничният стадий в ерозията на представителната демокрация.
Става въпрос за големите теми, по които би трябвало да се произнася народът. Защото в развитието си като общност от осъзнати граждани с ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА, ТОЙ изразява цели по-всеобхватни и безкористни от частния интерес на партийните обръчи, „гражданските” групи, корпоративните субекти, финансовите среди, псевдо елитите и задкулисието.
Парадокс е, че крайно политизираният гражданин всъщност действа като силно отчужден от политиката индивид. Неупражняването на избирателни права, като
краен резултат създава парламентите и претекстите за формирането на коалиции, които са разочароващи от гледна точка и на гласувалите избиратели. Разюзданите управленски формати задълбочават отчуждението от властта, като допълнително се използват, за да оправдаят неизпълнените предизборни обещания. На този етап представителната демокрация отрича собствения си смисъл.

В същото време сферата на индивидуалната и гражданска активност, която в демократичните общества се смята за зона на свобода извън „опеката” на държавата, все по-агресивно се узурпира като оръжие на необявени финансови, икономически и лични интереси. Волно или неволно партиите се отдалечават от всеобщо признатите принципи на либералната демокрация - социално и лично достойнство, неприкосновеност на частната собственост и свободата на словото, защита на децата, икономическа и лична свобода, право на образование, труд и здравни грижи, справедливост и шанс за творческо осъществяване за всеки.
Волно или неволно сферата на личната свобода става все по-малко свободна, подчинена на безконтролните апетити на „интересите в сянка”. За които демокрацията и нейните ценности са като лозунгите от соца: скандирани и пренебрегвани от всички.

Ако приемем, че успешната държава се опира на четири стълба – устойчива политическа система, свободно гражданско общество, стабилна икономика и суверенитет, разбиран като постигането на национални цели – става ясно пред какви дилеми е изправена съвременната държавност.
Могат ли те да бъдат решени по мирен път и без кръвопролитията, които са вечният 
другар на технологичните революции?
Каква щеше да бъде съдбата на капитализма, на Русия, Европа и Америка без двете световни войни?
 „Формализирането” на представителната демокрация, която не се интересува от реалната обществена подкрепа за идващите на власт, не забелязва заплашителното мълчание на големи сегменти от избирателния корпус на суверена, защото й стига „буквата на закона”, отслабва властта. Натрупва вътрешни напрежения. Разделя обществото и е постоянен източник на заплахи.
Формализирането на представителната демокрация, което е характерно за повечето страни от ЕС, поставя под обсада демократичната държава, която и без това се люлее под натиска на глобализиращата се икономика, новите заплахи, международните институции и неравенството.
Нужни са такива механизми във функционирането на властта, които да приобщят негласуващите. И да възстановят смисъла на народния суверенитет. Вероятно е време парламентаризмът и формите на пряка и непряка демокрация да продължат да се развиват, вместо да бъдат изтиквани от екзотични идеи за твърдата ръка, глобална промяна на държавното управление, скрит колониализъм, етнически конфликти, виртуални залъгалки, медийна пропаганда от гьобелсов тип и краен национализъм.
За целта е необходимо да се свалят маските на „аз имитирам, че управлявам”, характерни за днешното лидерство.
Може ли една държава и нейното управление да бъдат силни, ако суверенът вече не вярва в обществения договор и не разпознава в действията на парламента и правителството своите интереси и стремежа към постигане на общото благо? Законите трябва да се спазват и когато една партия спечели честно изборите, е нормално тя да направи правителство.
Това, което се премълчава е, че формализирането на властта, на правото й да бъде и на нейното функциониране, превръща самата демокрация във васал на неясни и НЕХУМАННИ интереси и цели.
Затова лидерството е все повече пиар и лъжи, отколкото механизъм за решаването на проблеми и постигането на консенсусни и дългосрочни цели. Затова бедността, отчаянието и гладът растат вместо да намаляват. Докато хората във властта пасуват, парализирани от нейния лукс, пари, показно великолепие и страха си да не ги загубят.
По същество съвременната политика прилича на изтощаващ планетата генератор. Оттук и „късите съединения” в мрежата.
И в него.
Какво може да се направи?

(Следва)

 

 




Гласувай:
6
1



1. enetrada - А бе, малоумни помпадури, ей такива ...
25.07 23:35
А бе, малоумни помпадури, ей такива сериозни материали помпете, а не пуетически идиоти от мъжки и женски пол!
цитирай
2. apostapostoloff - Още един титан на
26.07 06:10
заплетената и объркана мисъл...
цитирай
3. krumbelosvet - Ако
26.07 07:39
Ако икономиката работи, при това ако медиите не прекаляват с негативна инфо, и ако богатите не парадират публично, то политиката и избирателната система НЕ ВЪЛНУВАТ НИКОГО, освен за малко, по време на избори. Тия три "ако", са нарушени у нас, УМИШЛЕНО са нарушени от "скритите" ЧУЖДИ господари. ТЕ създават кризи и ги управляват. Усвоили са тая НАУКА И ТЕХНОЛОГИЯ и с нея управляват не само нас, но и света, в негова вреда, и в своя (съмнителна) полза.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sylviastefanova
Категория: Политика
Прочетен: 723624
Постинги: 391
Коментари: 688
Гласове: 2227
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. - Управление на мира - една интересна книга
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС