Знаете ли, че в Йемен могат да ви омъжат без вашето съгласие и дори без да присъствате?

Знаете ли, че разводът в Алжир се случва по искане на мъжа или по взаимно съгласие? Но ако сте жена трябва да представите сериозни причини, защото иначе ще плащате на бившия си съпруг?

Знаете ли, че в Саудитска Арабия няма закон, който да регламентира въпросите на брака, развода, наследството и родителските права? А всичко се решава от съдията на Шериата? И пак там, за да ползва здравни услуги, да учи, работи, за да се ожени или да пътува, жената трябва да получи писменото съгласие на мъж от нейното семейство.

Знаете ли, че ако сте ливанка ще наследявате единствено според религиозните норми? И че в тази страна законът не наказва изнасилването в семейството?

Знаете ли, че мароканката може да подаде молба за развод, само ако мъжът й разреши и ако тя докаже, че той не е изпълнил ангажиментите си по брачния договор?

Знаете ли, че в Газа на жената се гледа като на слугиня на децата, а не като на майка?

Знаете ли, че в Мавритания жената може да се омъжи само в присъствието на настойник от мъжки пол? Но сватбата е възможна в нейно отсъствие, без съгласието й и нейния подпис?.

Знаете ли, че законът в Палестина и Йордания позволява на мъжа да изнасилва жена си?.

Знаете ли, че в Либия мъж, който причини тежки увреждания на жена си под предлог, че защитава своята чест ще лежи в затвора не повече от 2 години?.

Знаете ли, че законът в Йемен третира жената като частна собственост на нейния съпруг?

Знаете ли, че в Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Йемен, Сомалия, Судан и Мавритания

съответните закони все още предвиждат наказанието убиване с камъни?

Знаете ли, че суданските жени могат да бъдат арестувани, наказани с 40 удара с камшик, глобени или и двете, ако носят дрехи, нарушаващи чувството за „обществено приличие”?

Знаете ли, че в Палестина жена, която убие съпруга си, твърдейки че е защитавала неговата чест се смята за престъпница, докато в идентична ситуация и ако той убие жена си, мъжът е защитен от закона?

Знаете ли, че жената в Сирия не може да даде своята националност на детето си, но всяко лице, чийто баща е сириец, се смята за такова, независимо от мястото на неговото раждане?

Знаете ли, че ако една йеменка е в компанията на мъж, който не е от нейното семейство, тя подлежи на съдебно преследване за нарушаване на добрите нрави?

Знаете ли, че в Обединените Арабски Емирства, жената се нуждае от президентски декрет, за да предаде своята националност на децата си?

Знаете ли ,че в Судан момиченце на 10 години се смята за годно да се омъжи според тамошните закони?

Знаете ли, че НК в Египет не третира домашното насилие като престъпление?

Знаете ли, че законът в Палестина пренебрегва волята на жената, когато бившият й съпруг пожелае да отмени развода?

Знаете ли, че законодателството в Ирак позволява на мъжа да бие жена си според законите на Шериата и обичаите?

Знаете ли, че в Ливан законът дава право на изнасилвача да се ожени за своята жертва?

Знаете ли, че в Судан убиват с камъни жената, която е изневерила на мъжа си и наказват със 100 удара с камшик за секс преди брака?

Интеграцията на арабите в Европа е кауза пердута.Защо никой не казва как си я представя? Може ли да има истинска „интеграция” без биологично обвързване между различните народности и етноси? И какво би представлявала за една европейка връзката й или семейството й с мъж от арабския свят?
Вярва ли някой, че тези мъже с вкоренено от векове и подхранвано от религиозните догми презрение към жените, са в състояние да изградят равностойно и основаващо се на взаимно уважение партньорство с една европейка? В състояние ли са те изобщо да осмислят и приемат възпитанието в свобода, самостоятелност и самоуважение на съвременната жена?
Приказките, че ако искат да останат и да живеят в ЕС, трябва да приемат нашите ценности са благи пожелания без връзка с действителността. Защото отвъд повърхността и паравана на „лустрото” бушуват навици, страсти и „права”, които са унизителни за жената, но се толерират и днес. Говоря за сферата на личните, семейни и сексуални отношения, в която на преден план избликват първобитни и собственически инстинкти, свеждащи жената до вещ, утроба и сексуална робиня.

Интересно как си е представяла Ангела Меркел бъдещето на младите мъже от арабските страни, пред които отвори границите на Германия? И които днес се чудят как да тропосат на Източна Европа.
Като вечни ергени? Като разрастващ се и самозатворен арабски и мюсюлмански анклав от потенциална и евтина работна ръка? Или като биологичен материал за смесени бракове?
Горките европейки. Дали не им готвят, или поне на част от тях, съдбата на жените от арабския свят?
Не отричам, че и в страните от Магреба има хора, организации и дори институции, ангажирани със защитата на жените и на децата от сексуално, физическо и психическо насилие. Но истината е, че ще им трябват поне 100 години, за да скъсат с култивирания от хилядолетия манталитет на унизително, садистично и криворазбрано „мъжко” превъзходство.

В тези страни посегателствата срещу жените са „банализирани”, а съпружеското насилие е на първо място сред физическия тормоз, причиняващ смъртта на жени от 16 до 44 години.
Проучвайки как функционира парламентаризмът в страните след „арабските пролети”, попаднах на едно от последните законодателни решения на тунизийския парламент, който приема в края на юли т.г. Закон за защита на жените от насилие. В същото време според новата конституция на тази страна и нейния преамбюл, Тунис е арабска и мюсюлманска държава, която има за цел да работи за обединяването на арабския свят. И точно това определение, което обвързва държавността с исляма до неотдавна е било интерпретирано като пречка за присъединяването към международните норми в защита на жените.

И днес заради архаични закони и стереотипи жените в Тунис, станали жертва на насилие, трудно получават правосъдие за престъпленията, извършени срещу тях и ги преследват, ако дръзнат да се оплачат. И днес в Тунис, изнасилвачът може да се спаси от съд и присъда, ако се ожени за своята жертва(член 227 от НК). В наказателното определение за изнасилване не се казва и дума за сексуалните злоупотреби срещу деца и мъже, а жените, подали сигнали, че са изнасилени от съпрузите си, биват притискани да ги оттеглят.
Единствената национална анкета по тези въпроси от 2010 г. показва (а няма индикации, че ситуацията се подобрява), че 47% от тунизийките са били жертви на насилие. Много от тях живеят в затворения ад на домашното насилие, но заради „честта” на семейството не се оплакват. Организацията „Амнести интернешънъл” е говорила с жени, които признават, че „са били шамаросвани от мъжете си, удряни с ритници или бити с колан, с бастун и други предмети, заплашвани с нож, душени и дори горени.”

Независимо от законодателния прогрес в тази страна, анкета на Центъра за изследване, проучвания, документация и информация за жената (CREDIF) , извършена през 2015 г. показва, че 92% от жените в Тунис са претърпели сексуална агресия в обществения транспорт. 53,5% са преживели някаква форма на насилие в публичната среда, 78 на сто от тях са били подложени на морално насилие, 41% на физическо, а 75,4% на сексуално насилие. Публичното пространство е „обсебено” от мъжете и в него жените са или отхвърляни, или третирани като сексуални обекти.
Затова тунизийките излизат навън „само когато се налага”. 63,5% - за да отидат на пазар. 39% за да се разнообразят и за забавление срещу 72,3% при мъжете. 41,3% за да изпълнят семейно задължение или за да се погрижат за себе си срещу 27,6% при мъжете. 63,3% за да посетят роднините си срещу 16,3% при мъжете. И само 2 на сто - заради социална или политическа дейност.
80 на сто от жените излизат, едва когато са свършили домакинските си задължение. 64% заявяват, че искат разрешение от член на семейството като в 63 % от случаите това е съпругът. В същото време 87 % от жените признават, че се стремят да не привличат внимание на обществените места.78 на сто си покриват косите, а 82,5% избягват да говорят и да се смеят.
Потресаващо е, че 64% от жертвите на сексуално насилие не реагират, а 95 на сто от тях не подават жалба.
Такава е картината в Тунис, който се смята за арабската държава, стремяща се да ограничи кошмара на женското страдание.
Дали тези цифри са познати на европейските лидери?
Тук не става въпрос за статистика, а за дълбоко „вкоренен” манталитет, както признават и самите араби.

PS
През април 2016 г. България подписа Конвенцията за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие на Съвета на Европа...

 

На повечето от въпросите Ви, бих отговорил с не, защото за повечето неща не знаех до сега. Макар че, като всички нас имам всезнаеща съпруга и причината, че не знам е, както тя казва, че малко я питам.
Заслугата, че няма такива неправди към жените, не е само в безспорния морал на мъжете ни, но и в качествата на самите ни жени.

А объкания ми честен отговор е: "УЖАСЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО,ЗА КОЙТО МЪЛЧИМ!.."