България има нужда от стабилност, доверие и разум. А не от интриги по върховете на властта и необмислени изказвания, които разклащат доверието към нея. Сдържаността и стриктната преценка на посланията, които излъчват институциите и политиците са въпрос на култура. Но те се налагат още повече днес поради сложната обстановка не само в региона, но и в геополитически план. Към това се прибавя и особеното местоположение на България, което ни прави търговско и туристическо кръстовище. Както и „ключ” към излаза на Черно море и външните граници на Европейския съюз.

В един от последните си коментари във френския „Експрес”, където има блог, икономистът Жак Атали, който беше специален съветник на президента Франсоа Митеран, се връща към ролята на „морския излаз” в политиката и анализира през тази призма събитията в Сирия. Без да подминава и черноморския басейн, Атали обръща внимание на нарастващото значение на Средиземно море, заради демографския и икономически потенциал на африканския континент, новостроящите се пристанища….И традиционните интересите на Великите сили от миналото, които се възпроизвеждат отново.

Светът днес е на само пъстър и разтърсван от нови заплахи. По парадоксален начин 21 век сякаш възражда враждите и амбициите на 19 и 20 век, които заради колективните институти за отбрана и съюзяване, смятахме за останали на безопасно разстояние в миналото.

В този бушуващ океан от опасности, преплитащи се интереси и противоборства, страната ни, която по територия и население е сред средно големите държави в Европа, изглежда недостатъчно силна в отбранителен план. Няма да се спирам на причините за състоянието на въоръжените сили у нас. Добре известно е, че България разчита на членството си в НАТО и ЕС като гаранти за нейната цялост и суверенитет. Това членство има своите изисквания, но и права. То има ориентири, но и предоставя свобода на отделните държави да формулират от позициите на националния интерес своите анализи, решения  и перспективи. Спомням си интервюто, първо и единствено за българския печат по онова време, което правих с Генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер. В неофициалния ни разговор той обясни, че НАТО  е ПРОСТРАНСТВО НА СВОБОДА И СУВЕРЕНЕН ИЗБОР. А аз го попитах дали не е време да се „реформира Пакта”? Интервюто излезе във в.”Демокрация”, който тогава фокусираше огромни надежди за политическото демократизиране на България. Години по-късно като израз на уважение и почит към човека, който промени структурата и отношението към НАТО, то беше качено и на платформата на Атлантическия клуб у нас.

Вьорнер беше изключителен визионер – присъствала съм и на неговата реч в българския парламент. Той беше проникновен анализатор, смел, но и балансиран в своите реформи. Питам се понякога дали НАТО, ТАКОВА КАКВОТО Е ДНЕС, отговаря на представата му за развитието и бъдещето на този отбранителен съюз? Според мен реформирането на Пакта отново е на дневен ред. Големият въпрос е в каква посока и от кого ще бъде извършено то.

Консенсусът и постигането на позитивни цели по мирен път е от най-трудните изкуства не само в политиката, но и във  „войната”. Където да спечелиш битка без нито един изстрел е велика победа. Осъзнават го само големите държавници и дипломати. Каквито и да са разочарованията от българския преход, журналистите и хората, които отстояваха своите надежди за бъдещето на България, постигнаха една малка победа – политическото демократизиране на нашата държава. За което ГЕРБ няма заслуги. Без изпълнението на Копенхагенските критерии, България нямаше да бъде допусната до преговори за членство в ЕС. Тези критерии изискват стабилност на институциите, която да гарантира демокрацията; върховенство на закона, свобода на медиите, спазване на човешките права, уважение към малцинствата и тяхната защитата. Към тези критерии бих добавила ДНЕС свободата и достойнството на РАЗУМА.

Пиша тези неща заради скандала след последния КСНС при президента. Въпросът, който за съжаление пропускат и медиите, и политиците е донесе ли този КСНС повече стабилност на България? Повече авторитет и доверие? Повече гаранции за нейната национална сигурност?

Питам се защо след толкова висок форум бяха направени изказвания, които хвърлят сянка върху евроатлантическата принадлежност на България? Това по-силни ли ни направи? Или по-слаби? И има ли граница, "червена линия", която да спира партийното интригантство и провокиращите го съперничества? 

Доверието между съюзници е най-ценният капитал. Той се изгражда трудно, изисква време, а България традиционно е представяна като „най-верния бивш сателит на СССР”. Нужно ли тогава сами да подхранваме един такъв образ?

Институционалните формати у нас, на които се обсъждат проблемите и въпросите на националната сигурност на най-високо ниво са Съветът по сигурността към МС, който се ръководи от премиера. И Консултативният съвет по национална сигурност (КСНС), който се ръководи от държавния глава. Тези органи имат вътрешни правилници. За КСНС действа и специален закон. Но и двата Съвета се подчиняват на изискванията и целите, заложени в Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (1.11.2015).

Съгласно чл. 2 на този закон „националната сигурност е динамично състояние на обществото и държавата”, при което страната реализира и своите „НАЦИОНАЛНИ приоритети”.

Не цитирам целия текст дословно, всеки може да го намери и прочете. Извеждам акцент, който ясно указва, че и двата Съвета по сигурността задължително работят в рамките на ТЕЗИ ПРИОРИТЕТИ. Техните заседания са ЗАКРИТИ. Обобщенията на работата им и техните решения се съобщават от премиера и президента. В работата на КСНС и при формулиране на публичното послание, е допустимо, някои от присъстващите да имат особено мнение. Но то трябва да фигурира в писмен вид в документа, който се съобщава на медиите. При работата на Съвета по сигурността към МС е подчертано съобразяването с принципа на класифицираната информация.  

Изброените по-горе документи изрично изброяват кой и от какви позиции може да участва в КСНС и Съвета по сигурността към правителството. Става въпрос за най-високопоставените политици в държавата, за които се предполага, че са достатъчно подготвени и отговорни, за да преценяват както значимостта на дебатираните теми. Така и своята отговорност, когато ги интерпретират пред медиите. Това е особено важно, тъй като Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, изисква осъществяването на многостранен, задълбочен, обективен и професионален анализ при обсъждането и изготвянето на стратегии и решения в тази сфера. Което означава, че участниците в Съветите при държавния глава и премиера трябва да боравят с максимум обективна и многопосочна информация, така че да обсъждат всички благоприятни, рискови или неясни обстоятелства откровено, интелигентно и честно. При гарантирана дискретност. И без страх, че след това ще бъдат „натопени” пред медиите от политическия „опонент”.

Защото подобно поведение е абсолютно недопустимо и не се случва никъде по света. Представете си как след Съвет по сигурността при Макрон или Тръмп, партиен лидер излиза и съобщава на медиите, че президентът иска да извади страната си от нейните стратегически съюзи и НАТО. Че после следва опровержение със съответния текст от президентството и т.н... Това би било огромен скандал.

И каква ще бъде след него политическата съдбата на подобна личност?

Ситуацията е още по-абсурдна, защото говорим за фигура с присъдено офицерско звание, какъвто е зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Само че неговият чин (доколкото ми е известно) е по-нисък от този на президента Радев, който е генерал. Спазването на йерархията в структурите с „пагон” и техните правила, изискват респект и уважение към по-висшестоящия по чин. Няма значение, че единият е офицер от МВР, а другият от армията. Дори тогава тези принципи не подлежат на обсъждане или подмяна, независимо от политическите ипостаси на визираните личности. (Които в конкретния случай почиват – единият на прекия избор на суверена, другият на вота за партийни листи.) Това го казвам и като снаха на царски офицер. Който е син на царски офицер, бил адютант на един от тримата Регенти и 27 години служил на Отечестото в най-тежките гарнизони. Готвен за генерал, какъвто щеше да бъде, ако не го бяха убили.

Говори се, че човек не бива да се „занимава” с Цветанов. Но зам.-председателят на ГЕРБ е народен представител и по Конституция представлява целия народ. А това, независимо от особеностите на неговия характер, би трябвало да го научи да се вслушва и в критиките и несъгласията на гражданите.