Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04 13:16 - За Цветанов и "червената линия"
Автор: sylviastefanova Категория: Политика   
Прочетен: 111 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.04 19:22


България има нужда от стабилност, доверие и разум. А не от интриги по върховете на властта и необмислени изказвания, които разклащат доверието към нея. Сдържаността и стриктната преценка на посланията, които излъчват институциите и политиците са въпрос на култура. Но те се налагат още повече днес поради сложната обстановка не само в региона, но и в геополитически план. Към това се прибавя и особеното местоположение на България, което ни прави търговско и туристическо кръстовище. Както и „ключ” към излаза на Черно море и външните граници на Европейския съюз.

В един от последните си коментари във френския „Експрес”, където има блог, икономистът Жак Атали, който беше специален съветник на президента Франсоа Митеран, се връща към ролята на „морския излаз” в политиката и анализира през тази призма събитията в Сирия. Без да подминава и черноморския басейн, Атали обръща внимание на нарастващото значение на Средиземно море, заради демографския и икономически потенциал на африканския континент, новостроящите се пристанища….И традиционните интересите на Великите сили от миналото, които се възпроизвеждат отново.

Светът днес е на само пъстър и разтърсван от нови заплахи. По парадоксален начин 21 век сякаш възражда враждите и амбициите на 19 и 20 век, които заради колективните институти за отбрана и съюзяване, смятахме за останали на безопасно разстояние в миналото.

В този бушуващ океан от опасности, преплитащи се интереси и противоборства, страната ни, която по територия и население е сред средно големите държави в Европа, изглежда недостатъчно силна в отбранителен план. Няма да се спирам на причините за състоянието на въоръжените сили у нас. Добре известно е, че България разчита на членството си в НАТО и ЕС като гаранти за нейната цялост и суверенитет. Това членство има своите изисквания, но и права. То има ориентири, но и предоставя свобода на отделните държави да формулират от позициите на националния интерес своите анализи, решения  и перспективи. Спомням си интервюто, първо и единствено за българския печат по онова време, което правих с Генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер. В неофициалния ни разговор той обясни, че НАТО  е ПРОСТРАНСТВО НА СВОБОДА И СУВЕРЕНЕН ИЗБОР. А аз го попитах дали не е време да се „реформира Пакта”? Интервюто излезе във в.”Демокрация”, който тогава фокусираше огромни надежди за политическото демократизиране на България. Години по-късно като израз на уважение и почит към човека, който промени структурата и отношението към НАТО, то беше качено и на платформата на Атлантическия клуб у нас.

Вьорнер беше изключителен визионер – присъствала съм и на неговата реч в българския парламент. Той беше проникновен анализатор, смел, но и балансиран в своите реформи. Питам се понякога дали НАТО, ТАКОВА КАКВОТО Е ДНЕС, отговаря на представата му за развитието и бъдещето на този отбранителен съюз? Според мен реформирането на Пакта отново е на дневен ред. Големият въпрос е в каква посока и от кого ще бъде извършено то.

Консенсусът и постигането на позитивни цели по мирен път е от най-трудните изкуства не само в политиката, но и във  „войната”. Където да спечелиш битка без нито един изстрел е велика победа. Осъзнават го само големите държавници и дипломати. Каквито и да са разочарованията от българския преход, журналистите и хората, които отстояваха своите надежди за бъдещето на България, постигнаха една малка победа – политическото демократизиране на нашата държава. За което ГЕРБ няма заслуги. Без изпълнението на Копенхагенските критерии, България нямаше да бъде допусната до преговори за членство в ЕС. Тези критерии изискват стабилност на институциите, която да гарантира демокрацията; върховенство на закона, свобода на медиите, спазване на човешките права, уважение към малцинствата и тяхната защитата. Към тези критерии бих добавила ДНЕС свободата и достойнството на РАЗУМА.

Пиша тези неща заради скандала след последния КСНС при президента. Въпросът, който за съжаление пропускат и медиите, и политиците е донесе ли този КСНС повече стабилност на България? Повече авторитет и доверие? Повече гаранции за нейната национална сигурност?

Питам се защо след толкова висок форум бяха направени изказвания, които хвърлят сянка върху евроатлантическата принадлежност на България? Това по-силни ли ни направи? Или по-слаби? И има ли граница, "червена линия", която да спира партийното интригантство и провокиращите го съперничества? 

Доверието между съюзници е най-ценният капитал. Той се изгражда трудно, изисква време, а България традиционно е представяна като „най-верния бивш сателит на СССР”. Нужно ли тогава сами да подхранваме един такъв образ?

Институционалните формати у нас, на които се обсъждат проблемите и въпросите на националната сигурност на най-високо ниво са Съветът по сигурността към МС, който се ръководи от премиера. И Консултативният съвет по национална сигурност (КСНС), който се ръководи от държавния глава. Тези органи имат вътрешни правилници. За КСНС действа и специален закон. Но и двата Съвета се подчиняват на изискванията и целите, заложени в Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (1.11.2015).

Съгласно чл. 2 на този закон „националната сигурност е динамично състояние на обществото и държавата”, при което страната реализира и своите „НАЦИОНАЛНИ приоритети”.

Не цитирам целия текст дословно, всеки може да го намери и прочете. Извеждам акцент, който ясно указва, че и двата Съвета по сигурността задължително работят в рамките на ТЕЗИ ПРИОРИТЕТИ. Техните заседания са ЗАКРИТИ. Обобщенията на работата им и техните решения се съобщават от премиера и президента. В работата на КСНС и при формулиране на публичното послание, е допустимо, някои от присъстващите да имат особено мнение. Но то трябва да фигурира в писмен вид в документа, който се съобщава на медиите. При работата на Съвета по сигурността към МС е подчертано съобразяването с принципа на класифицираната информация.  

Изброените по-горе документи изрично изброяват кой и от какви позиции може да участва в КСНС и Съвета по сигурността към правителството. Става въпрос за най-високопоставените политици в държавата, за които се предполага, че са достатъчно подготвени и отговорни, за да преценяват както значимостта на дебатираните теми. Така и своята отговорност, когато ги интерпретират пред медиите. Това е особено важно, тъй като Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, изисква осъществяването на многостранен, задълбочен, обективен и професионален анализ при обсъждането и изготвянето на стратегии и решения в тази сфера. Което означава, че участниците в Съветите при държавния глава и премиера трябва да боравят с максимум обективна и многопосочна информация, така че да обсъждат всички благоприятни, рискови или неясни обстоятелства откровено, интелигентно и честно. При гарантирана дискретност. И без страх, че след това ще бъдат „натопени” пред медиите от политическия „опонент”.

Защото подобно поведение е абсолютно недопустимо и не се случва никъде по света. Представете си как след Съвет по сигурността при Макрон или Тръмп, партиен лидер излиза и съобщава на медиите, че президентът иска да извади страната си от нейните стратегически съюзи и НАТО. Че после следва опровержение със съответния текст от президентството и т.н... Това би било огромен скандал.

И каква ще бъде след него политическата съдбата на подобна личност?

Ситуацията е още по-абсурдна, защото говорим за фигура с присъдено офицерско звание, какъвто е зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Само че неговият чин (доколкото ми е известно) е по-нисък от този на президента Радев, който е генерал. Спазването на йерархията в структурите с „пагон” и техните правила, изискват респект и уважение към по-висшестоящия по чин. Няма значение, че единият е офицер от МВР, а другият от армията. Дори тогава тези принципи не подлежат на обсъждане или подмяна, независимо от политическите ипостаси на визираните личности. (Които в конкретния случай почиват – единият на прекия избор на суверена, другият на вота за партийни листи.) Това го казвам и като снаха на царски офицер. Който е син на царски офицер, бил адютант на един от тримата Регенти и 27 години служил на Отечестото в най-тежките гарнизони. Готвен за генерал, какъвто щеше да бъде, ако не го бяха убили.

Говори се, че човек не бива да се „занимава” с Цветанов. Но зам.-председателят на ГЕРБ е народен представител и по Конституция представлява целия народ. А това, независимо от особеностите на неговия характер, би трябвало да го научи да се вслушва и в критиките и несъгласията на гражданите.



 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sylviastefanova
Категория: Политика
Прочетен: 800530
Постинги: 401
Коментари: 700
Гласове: 2246
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. - Управление на мира - една интересна книга
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС