Това би било едно добро и мъдро решение.  
След като "Света София" в Истанбул ще бъде превърната в действащ храм за ислямско богослужение, което ще се провежда сред образите на Христос Пантократор, изображението на Богородица в абсидата, на Архангел Гавраил, на Йоан Златоуст и на император Лъв VІ, коленичил пред Иисус Христос, какво пречи след петъчната молитва на мюсюлманите да има неделно богослужение на православните християни? Пак там, в "Света София" и отслужвано от представител на Вселенската патриаршия? На 5 юли 1967 при посещението си в Истанбул папа Павел VI извършва молитва в "Св. София". Преди дни имаше молитва на православни християни пред същия храм.
Защо да не се молят и вътре, нима това не би било по човешки красиво и духовно извисяващи и за едното, и за другото вероизповедания?
„Какво мога да кажа като християнски клирик и гръцки патриарх в Истанбул? Вместо да ни обединява, наследство на 1500 години ни разделя. Натъжен и разтърсен съм“, това заяви преди по-малко от месец и Вселенският патриарх Вартоломей, цитиран от гръцкия вестник "Катимерини".,Но след като става дума за храм, който в своята история е молитвен дом и за православни християни и за правоверните на Аллах, и след като има решение да бъде възвърнат неговият религиозен статутът, защо това да не бъде направено в пълнота? И с уважение и към двете вероизповедания? Факт е, че поради духовни, исторически и културни причини, храмът "Света София" в Истанбул е нещо по-различно от световен паметник на културата, музей, джамия или православна катедрала. Дано не прозвучи богохулно, но ми се струва, че той е всичко това едновременно.
Между другото преди около 6 години, в Берлин, трима духовници - равинът Товиа Бен Хорин, протестантският пастор Грегор Хоберг и имамът Кадир Санджъ подкрепиха идеята на площад "Св.Петър" в града да се изгради универсален Божи дом, в който всяко от тези изповедания да провежда своите молитвени и религиозни практики. "Искаме не просто да построим църква - искаме място, на което хората от различните вероизповедания да могат да общуват помежду си", твърдеше по онова време пасторът Грегор Хоберг. А Кадир Санджъ уточняваше, че не става въпрос за смесването на идентичности или за създаването на някаква нова религия.
В Истанбул "мястото" съществува от 1660 години, защото църквата на "Светата Премъдрост Божия“ е осветена за първи път през 360 година. Какво обаче ни подсказва тази Премъдрост? Е ли тя "политика", или е неизмеримо много и повече от нея?
"В настоящото място става дума вече не за мъдростта на ума,...а за онази непостижима Премъдрост, която е създала и нея, и всичко сътворено, за Премъдростта несъздадена и безначална...,(1 Кор. 1, 24)…
из Деянията на Първия Вселенски събор



Изображение на Света Богородица с Младенеца на абсидата в "Света София" в Истанбул