Прочетен: 10154 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2008 09:09
28 април 1990
В. „Демокрация”
Зад кулисите на дипломацията
Фамилни хора зад граница
Как се става дипломат в България
Седеметажната сграда на Министерството на външните работи дипли в пазвите си около 350 представители на българската дипломация. Близо 500 техни събратя защитават интересите на България в 80 страни на света. В тази равносметка обаче липсва отговорът на един въпрос – кой и как подбира кадрите на висшия дипломатически ешелон?
Напоследък стана известно, че кадровата политика на Министерството на външните работи дълго време е била подчинена на отдел „Външна политика и международни връзки” при ЦК на БКП и на личните капризи на висшата номенклатура. Няма да влизаме в подробности, ще припомним само, че до началото на 80-те години специалистите, които се изпращаха на дипломатическа работа в чужбина, се „пресяваха” лично от покритя с „бойна слава” генерал Мирчо Спасов, по онова време шеф на отдел „Задгранични кадри” при ЦК, а днес – подследствен.
След десети номеври 1990 г. приоритетите и акцентите във външната ни политика „намигнаха” към Запада. Заговори се за „съживяване” на кадровия състав на Министерството на външните работи, за необходимостта от обновяване на посланическия корпус, за подготвяни съкращения на български дипломатически представителства в чужбина. В интервю пред в.”Работническо дело” (тук ще припомним, че обещаното интервю за в. „Демокрация” се отлага близо 2 месеца) министър Бойко Димитров спомена, че българските дипломати трябва да бъдат кадърни хора, притежаващи необходимите професионални и морални качества, а също че „ броят на дипломатическите служители зад граница ще бъде намелен с около 20 на сто”.
Какво конкретно бе променено през този период?
Трима от зам.-министрите бяха пенсионирани. Въпреки преклонната си възраст своя пост запази зам.-министър Любомир Попов, председател на Комитета по въпросите на Българската православна църква и религизоните култове. Освободени бяха няколко висши дипломати; навършилите пенсионна възраст бяха пенсионирани; по целесъобразност бяха освободени и двама от началниците на отдели в Министерството на външните работи, които обаче останаха на „разположение” и продължиха да полчават пълните си заплати, а Борис Джибров, „протоколната сянка” на Тодор Живков, акостира в екипа на председателя на републиката. На практика в цялостната структура и в кадровата политика на Министерството на външните работи се извършиха само някои козметични пормени, а зад гърба на Кръглата маса се подготвя закон за дипломатическата служба.
И още нещо във връзка с обещаните съкращения – новото ръководство на министерството назначи с ранг не по-нисък от съветник над 10 души от одел „Външна политика и международни връзки” (ВПМВ) на ЦК на БКП. Новоназначените „парашутисти” на ЦК с нетърпение очакват предстоящото освобождаване на посланически постове и вече стягат куфарите си.
Отколе в категорията на дипломатите „избраници” се открояват избрани фамилии. Сред тях на първо място е родата на Тодор Живков. Ще започнем с Христо Малеев (№1) – посланик на разположение, племенник на Т. Живков, бивш секретар на Комисията по външна политика при ЦК на БКП ( която, ако не се лъжем, се оглавяваше от Милко Балев); Христо Малеев (№2) -диполмат във Виена, племенник на Т. Живков; Христо Живков -
дипломат в министерството, работил в посолството в Швейцария ( където имал изнестни „неприятности”), племенник на Т. Живков; Валентин Матов – досегашен посланик в Люксембруг, син на секретарката на Т. Живков; Искра Воденичарова – дипломат в Париж, дъщеря на Тинко Воденичаров, съветник на Т. Живков; Тодор Рибаров – отскоро началник на отдел „Външнополитическа информация”, бивш гл. секретар на ръководената от Людмила Живкова комисия „ 1300 години България”, съавтор на книгата „Мислете за мен като за огън”; Богомил Величков – сега отново началник на отдел „Културно сътрудничество”, след като през последните месеци преди 10 ноември направи неуспешен десант като главен секретар на фондация „ Л. Живкова”, приближен на Вл. Живков; Тошко Тошков – посланик във Виена след 10 ноември, доскорошен платен партиен секретар на министерството, преди това инструктор на отдел ВПМВ при ЦК на БКП и преводач на т. Живков.
Сред дипломатите, приближени на (бившите) Политбюро, ЦК на БКП, Държавен съвет, Министерски съвет и др. подобни, ще споменем падналите величия Огнян Дойнов – посланик в Норвегия, Венелин Коцев – бивш посланик в Унгария ( наскоро пенсиониран). Следват имена като Александър Атанасов с последно посланичество в Зимбабве, брат на Андрей Луканов; Руско Русинов – дипломат в Бон, племенник на Милко Балев; Венко Стоичков – дипломат в Канада, син на Григор Стоичков; Георги Савов – дипломат в Женева, зет на Димитър Стоянов; Пламен Грозданов – дипломат в Женева, зет на Дража Вълчева; Добромира Такова – дипломат в Париж, дъщеря на Пеко Таков; Климент Пръмов – дипломат във Виена, син на Иван Пръмов; Владимир Атанасов – дипломат в Женева, син на Константин (Дичо) Атанасов, бивш първи зам.-завеждащ отдел ВПМВ при ЦК на БКП, доскоро председател на комисията по външна политика на разпусналото се Народно събрание; Юли Минчев – дипломат в Париж, син на Минчо Минчев, гл. прокурор на България (1959-1962) по време на съществуването на лагера в Ловеч.
Не по-различно е положението и сред дипломатите „избраници”, намиращи се в България.
Стефан Стайков - първи зам.-министър на външните работи е син на Енчо Стайков; Владимир Велчев с ранг посланик е син на Борис Велчев; Владимир Павлов – дипломат в кабинета на министър Бойко Димитров е син на Георги Павлов; Ирина Бокова – дипломат в кабинета на министъра е дъщеря на Георги Боков и сестра на Филип Боков; Мария Белотелева – дипломат в министерството е племенница на Димитър Станишев; Светла Попова – зам.-началник на отдел е съпруга на Румен Сербезов и дъщеря на Димитър Попов, бивш министър на финансите; Евгения Филипова – дипломат в министерството е снаха на Гриша Филипов; Чавдар Филипов – дипломат в министерството е син на Гриша Филипов; Александър Аврамов – дипломат в министерството е син на Лъчезар Аврамов; Орлин Гяуров – дипломат в министерството е син на Костадин Гяуров.
Списъкът е значтелно по-дълъг, но да не изпадаме в дребнавост.Вижда се как в това фамилно дипломатическо хоро потропват роднините на бившето-настоящо партийно ръководство.
Би било несправедливо да се отричат професионалните качества на някои от тях. Въпреки това естествено изниква въпросът дали точно те са най-способните за дипломатическа работа хора в България.
Философията против догматизма
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
08.11.2008 11:28
08.11.2008 19:38
05.02.2009 14:23
02.11.2009 23:16
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС