Най-авторитетната танцова трупа у нас откри своя 50-и юбилеен сезон с „Ромео и Жулиета”. И то на сцената, учредена преди 100 годни от първата Жулиета в родното театрално изкуство - Теодорина Стойчева! Именно тя и Петър Стойчев през 1918 основават оперетния Свободен театър – първият постоянен театър за оперета у нас. Вдигат завесата му на 5 декември с „Царицата на Чардаша” от Имре Калман в зала с 1 200 места. Същата, където днес живее Музикалният театър „Стефан Македонски”, отбелязал на 1 октомври т.г. началото на своята 100-годишнина!
Каква странна нишка от артистични събития, обвързали неумиращата драма на Шекспир и Жулиета с култовите годишнини на Музикалния театър и на Балет Арабеск! Вярвам, че случайността никога не е случайна. А съвпаденията, за които говоря са доказателството, че когато твори, истинският талант казва повече от това, което предполага.

Ако трябва с една дума да определя премиерата „Ромео и Жулиета” на Арабеск (30.09.2017 г.), тя ще бъде – талант. Танцът е емоция, движение, ритъм, експресия, техника и пластичност. Но освен това е и говор – на духа, тялото и душата. Хореографът Боряна Сечанова безспорно носи в себе си дарбата да търси отвъд сюжетната линия фините пластове на недоизреченото. Този път разковничето, тайният код е абатът Лоренцо. Въпреки епизодичните му появи (Асен Наков), фигурата е буреносна. Дали спори със себе си или със своя бог? На него ли се моли или на случая? Дързост ли е играта на рулетка със смъртта, или поклон пред олтара на една пламенна любов?
Сечанова търси. Едно от безспорните постижения на този спектакъл е, че той говори без да бъде бъбрив. Всяко движение на танцьорите е прецизно (аплодисменти за репетитора Олеся Пантикина), но и психологически точно. Чувствата провокират тялото с неговите отчетливи акценти, преливащи се състояния и премерени паузи. Избегнати са изкушенията на „пърформанса” като моментна импровизация, но той присъства като изказ на творческата идея чрез изразните средства на танца.

Това е третата постановка на великата драма на Шекспир, която прави Арабеск. Първата е на италианския хореограф Хуан Корели. През 1972 той поставя „Ромео и Жулиета“ по музика на Чайковски за солистите на трупата Татяна Маринова и Юрий Зубарев и печели заедно с тях Наградата за съвременна хореография на VI-ия Международен балетен конкурс във Варна. През 1979 Маргарита Арнаудова извайва своя прочит на „Ромео и Жулиета“ по сюитата на Прокофиев. В него Жулиета пресъздават Татяна Маринова и Румяна Маркова. В ролята на Ромео танцува Владимир Генкулов, на Тибалт – Георги Михов, а на Меркуцио – Радомир Начев.
А самата пиеса?

Пиесата „Ромео и Жулиета” се поставя за пръв път у нас на сцената на Народния театър „Иван Вазов” преди повече от 100 години – през 1909. Преводите в стихове и проза са на големите български поети Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Постановката е на чешкия актьор Йозеф Шмаха, по-късно станал главен режисьор и артистичен директор на Народния театър, а в ролите на Ромео и Меркуцио се изявяват Кръстьо Сарафов и Сава Огнянов. В този спектакъл, който се играе 15 пъти, ролята на Жулиета изпълнява именно Теодорина Стойчева!

Трудно е да танцуваш любовта без да бъдеш банален. Балет Арабеск и неговите солисти напълно успяват в това предизвикателство. Имат таланта, но и шанса да създадат един различен спектакъл. Който въпреки това съ-озвучава гениалното произведение на Шекспир. Помагат им стилизираните костюми, които създават чувството на лекота и полет. Отвъд естетическата наслада, за зрителя остава провокацията да мисли за любовта….като за саможертва и изкупление. Защото прочитът на Сечанова сякаш обръща пиесата към тайнството на разпятието и възкресението. Дали го е направила съзнателно, не знам. Над четири столетия хората не престават да гледат „Ромео и Жулиета”, заради историята, по-голяма от трагедията, която разказва. Младите влюбени умират, но любовта им тържествува в своята духовна и надисторическа безкрайност. Парадоксалното е, че пътят към умиротворената вечност се отваря чрез „брата Лоренцо” (Асен Наков) и този скрит нюанс много точно е уловен от Боряна Сечанова. Той е волята, дръзнала да оспори предначертаното от съдбата, но и нейното непоколебимо оръдие. В интерпретацията на Сечанова и Наков, Лоренцо има приковаваща мощ за разлика от припрения и почти комичен персонаж в лентата на Дзефирели (1968), смятана за най-успешната екранизация на Шекспировата трагедия.
Да предотвратиш жертвата и да спасиш любовта, надявайки се на чудо…Не е ли това същата надежда, която води Спасителя, когато в Гетсиманската градина се моли да го отмине горчивата чаша? Една невъзможна молба, защото ако това би станало, кой щеше да измие омразата между Монтеки и Капулети? Които сме всички ние...

„Ромео и Жулиета” на Шекспир е писана между 1591 и 1595. Говорим за времето на 16 век и на развития и късен Ренесанс, родил личности като Микеланджело Буонароти, Мартин Лутер, Томас Мор и Сервантес, когато Бог все още е вездесъщ, но църковната култура се измества от неустрашимия полъх на хуманизма. Пиесата взаимства сюжета на стара италианска приказка, преразказана в поемата на Артър Брук. Шекспир допълва трагичната история с нови персонажи и хумор и дори я опакова като семейна драма, както бихме казали днес. Но отвъд злободневните и сюжетни обрати, тътнат неразкрити тайните на битието. Защо най-чистата любовна радост провокира демоничността на злото? Докога любовта ще е жертва на олтара на чуждата омраза? Защо децата плащат греховете на своите бащи? Защо красотата е тъй крехка, но и непобедима?

Великолепен успех за младата Виктория Петрова в ролята на Жулиета в постановката на Арабеск. Артистичност, отлични физически данни, тънък усет, изящество и грация. Букет от „дадености”, които напомнят за младата Силви Гилем. Е, това е страхотен комплимент, наистина. Чудесно партньорство с Филип Миланов (Ромео), спонтанно, излъчващо невинната страст на влюбените от Верона и радостната отдаденост на любовта. Между другото нещо изключително рядко и трудно за постигане, не само в киното, но и заради заливащата ни „еротична” пошлост от екрана и сцената. Закачлив, неустрашим и верен Меркуцио (Васил Дипчиков). Впечатляващи Ангелина Гаврилова в ролята на графинята, майката на Жулиета и Даниела Иванова (дойката), която представя разведряващ и сърдечен контрапункт на мрачната фигура на Лоренцо. Много добър баланс между отделните сцени и силна експресивност на ансамбловите изпълнения. Сценография (Иван Токаджиев), която позволява на предметите да „съ-танцуват” и опредметява движенията на тялото, освобождавайки го от ненужни атрибути. В хореографията на Сечанова пластичните решения са центрирани в и около самите танцьори – те се сблъскват, празнуват, влюбват се и се обичат, дуелират се и спорят изцяло със средствата на емоцията и танцуващото тяло. Тук тялото е най-висшият инструмент за изкуство и изкуството е тяло, дори в неговата безжизненост във финала на смъртта.

Красотата е дар, а когато е изкуство, тя одухотворява и е със силата да ни направи по-светли. Няма значение колко продължава въздигането нагоре  - само докато траят аплодисментите, запазили се от древния Рим до наши дни, или часове и дори денонощия. Преживяването остава в подсъзнанието или в сърцето, което жадно започва да дебне новата красота, да я издирва и иска. Дали заради това хората не могат да се разделят с митологичната вяра, че един ден доброто ще победи злото. Че любовта носи смисъл, дори когато завършва трагично. Че в невинността има повече мъдрост, отколкото в надменността на враждата. Че вътрешният взор на очите, които обичат е по-верен от лукавството и рулетките на съдбата. Гениите на човечеството са знаели. И не са се уморили да ни разказват този урок. Любовта е риск и предизвикателство към мрака. Тя е риск на посветени и чисти души. И риск, който си заслужава. Този риск е и вдъхновението на новата постановка на Балет Арабеск „Ромео и Жулиета” с хореограф Боряна Сечанова. Първата премиера в столицата беше на 30 септември т.г. Втората предстои на 6 октомври от 19 часа в Националния музикалния театър „Стефан Македонски”.


"Ромео и Жулиета" на Балет Арабеск - на сцената са Виктория Петрова (Жулиета) и Асен Наков (абат Лоренцо)


В дъното е Ангелина Гаврилова, в ролята на графинята,майката на Жулиета

 Двамата влюбени - изпълняват Филип Миланов (Ромео) и Виктория Петрова (Жулиета)

Трупата на Свободен оперетен театър, сезон 1918-1919 г.