След 45 години комунизъм и петилетки мъчителен преход идва ред на новото българско ограбване. За целта обаче вече не е достатъчно да си бивша номенклатура на ЦК на БКП...
 29 декември, 2004, в. „Седем”

 

И през 2005 икономическите игри и интереси ще бъдат другото лице на българската политика, а присъствието в нея ще се възприема като механизъм за придобиването на финансов и социален статут. След 15 години разграждане на социализма способите за прескачане от “класа в класа” и за драстично натрупване на “капитали” са почти изчерпани. Това е допълнителен мотив състезанието за депутатските банки през лятото да бъде безпощадно. В него ще се сблъскат апетитите на изгладнели местни партийни активисти. С амбициите на полу-криминални милионери, общински мародери и кметове, закопнели да се закичат с парламентарни якички. След 45 години комунизъм и петилетки мъчителен преход идва ред на новото българско ограбване. Само че за целта вече не е достатъчно да си бивша номенклатура на ЦК на БКП или кука. Необходим е нов цивилизационен облик. Затова 2005 ще бъде годината на голямото опаковане с европейска реторика на куцо и сакато в политиката. (И извън нея.) И на големите кражби – този път на европейски пари - ако БСП, НДСВ и ДПС пак се докопат до властта.

 

Неразградените или сенчести монополи в сфери като медиите, вестникарската реклама и разпространение, социологическите агенции, здравното осигуряване, туризма, енергетиката, водоснабдяването и т.н. продължават да капсулират българския пазар и да унищожават възможностите за истинска конкуренция, в която печели по-добрият. Да пробиеш става все по-трудно, ако не си част от вече действащи политически и икономически вериги. Затова привлекателността на области като бюрократичния апарат, изпълнителната, законодателната и съдебната власти, на партийното строителство и пр. остава висока. В тази обстановка на недовършен пост преход икономиката продължава да бъде силно политизирана. А парламентарният вот прераства в сблъсък на капитали и парични потоци, в преформулиране на “елити”, а оттам и на геостратегически влияния вътре в България. Тази динамика е чужда на традиционните западни демокрации и е трудно разбираема за тях.

 

Парламентарните избори през 2001 показаха, че това, което беше спечелено от страната ни в геостратегически план, може да бъде обезсилено вътре в нея чрез партийно инженерство и пропаганда от гьобелсов тип. През 2005 ще разберем до колко експериментът “Сакскобургготски” е бил успешен и траен. България е на прага на ЕС и членува в НАТО, но боледува от институционална безпомощност, която поставя под въпрос възможностите и да бъде пълноценен участник в общоевропейския процес. През януари догодина ни предстои нова партньорска проверка по гл. ”Правосъдие и вътрешен ред”. Процедурата по ратификацията на договора за членство в ЕС ще стартира около 6 месеца по-късно. Ако страната ни не се съобрази с препоръките на Европейската комисия, записани в частта за изпълнение на политическите критерии, ако не приеме нов НПК, не реформира своята съдебна система и не се справи с корупцията по висшите етажи на властта, ще ни споходи суров “политически борд”. И перспективата решенията за България да се взимат не от политиците в София, а от чиновниците в Брюксел.

 

Ако има нещо сигурно за 2005, то е, че всички партии ще ухажват избирателя. Според манипулатори като социолога Андрей Райчев, нашенецът ще изневери на навиците си и няма да зашлеви управляващите с наказателен вот. Тази прогноза трудно се защитава с числа. Макроикономическите показатели на България, които се закачиха за инерцията от предишното правителство, не се връзват с процента на “декласираните” българи, както ги определя Райчев. А става дума за хора, които не издържаха на поскъпващите цени на отоплението, електроенергията, телефонните услуги, лекарствата и т.н. при управлението на НДСВ и ДПС. Съпоставени със символичните повишения на заплати и пенсии цифрите обясняват защо въпреки икономическия растеж и кредитите, хората не повишават своята покупателна способност и живеят с усещането за измама и недоволство. Старият спор дали потреблението стимулира растежа на икономиката или икономическият растеж предизвиква потребителски бум у нас е намерил оригинално решение. Тук голяма част от населението задоволява “потребителския си и социален глад” с тротоарни стоки, внесени контрабандно от Далечния Изток. Прекарва почивните си дни на чаша кафе и бира “Ариана”. И поради ниските заплати няма достъп до сериозни кредити, с които да промени бита си. Заклещени в менгемето на енергоемка и нерентабилна икономика, българите почти не планират утрешния ден. Вероятно на тяхното изтощение разчитат и социолози като Райчев. Още повече, че днес няма многотиражни всекидневници, които да канализират “всенародното” недоволство, както беше при управлението на ОДС. Изненадата ще дойде от гражданите в активна възраст, които не искат да се примирят с отреденото им място на…социалното дъно. Те ще потърсят своя политически проект и личната си перспектива на следващите избори. И тук е ресурсът на новата десница. 

 

В края на 2004 и през 2005 с потенциал за относително замогване остават продажбите на земя, на недвижима собственост и на интелектуално ноу-хау. Конвертируема е и голямата политика, но тя е достъпна за ограничен брой хора, които със зъби ще пазят териториите си. Неясно е до колко приемането ни в ЕС ще оптимизира подбора на партийните кадри. Разбираемо е защо представителите на криминално оформилия се “естаблишмънт” пледират за запазване на статуквото, което наричат приемственост. Само след две години преминаването през сградата на НС ще бъде знак за трайно социално програмиране и легитимация. След голямото туткане на прехода, идва ред да се узакони създадената от него социална, икономическа и политическа йерархия. Вече е мобилизиран огромен финансов и пропаганден ресурс, за да бъде прерязана възможността в българската политика и икономиката да избуят нови играчи. Интелигентни и неподаващи се на подкупи и рекет. Затова на парламентарните избори партийната номенклатура ще предпочете да се захранва с “авторитет” от хора с тлъсти капитали, от лица с напомпана популярност или с хватка в местната власт. Не е изключено да бъдат направени и частични “кръвопреливания” с млади или женски попълнения. Те са удобни заради своята неопитност и заради пиетета към старите в политиката, което макар и временно ще стабилизира лидерите с разклатени вътрешнопартийни позиции.

 

Предсказуемо е, че прослойките, подвластни на инертността и страха ще гласуват вляво или няма да отидат до урните. А това ще бъде еднакво удобно, както за БСП, така и за хищните юпита на Симеон. От конфигурацията на следващия парламент ще зависи дали Кобургът, фамилията му и нейните подставени лица ще съхранят финансовия ресурс, който овладяха през този мандат. Протегнатите в ляво и вдясно коалиционни пипала на НДСВ са признание, че царската върхушка ще се стреми да запази икономическите си позиции, независимо от състава на следващото правителство. Това обяснява защо клановете “Велчев” и “Шулева” залагат едновременно на различни лобита вътре и извън НДСВ и защо предизборните лозунги на жълтите натрапчиво пропагандират усещането за “победа”. В действителност програмата минимум на царистите е да си осигурят позициите на балансьор в следващото правителство и такъв статут за Кобурга, който да гарантира жизнеспособност на икономическата му “мрежа” и нейният достъпа до европейските пари. (За осъществяването на тази цел е без значение дали НДСВ ще се разпадне или ще промоцира няколко нови политически субекта.) Подобни са амбициите и на Доган, който за да премине през европейското сито ще трябва да се пребори за целостта на ДПС. Последните му действия са сигнал, че напълно осъзнава съдържанието на формулата “инвестиционно правителство”. Както и че принудено от обстоятелствата ръководството на Движението влиза в отчаяна битка за традиционните си избиратели и за изселническите гласове. Смяната на шефовете на ДПС в Шумен, Каолиново и Върбица цели вътрешната консолидация на партията. Но вместо това може да се превърна в начало на поредното и парцелиране.

 

За разлика от НДСВ и ДПС социалистите са в двусмислената ситуация на хора, които все не успяват да изчислят от какво могат да спечелят повече – дали от формирането на самостоятелен кабинет с имагинерни леви съюзници. Или от конструирането на откровено коалиционно правителство с експертен характер. Единственото сигурно засега е, че каквито и да са резултатите от “Избори 2005” от “Позитано” 20 ще се опитат да запазят контрола си върху специалните служби, силовите министерства и армията. На този етап работата на парламентарната комисията по “Петролгейт” е по-скоро крехък механизъм за политическо надцакване между социалистите и НДСВ, отколкото за разнищване на ембарговата търговия с петрол и забърканите в нея червени политически лидери.

 

Ето защо, заедно с неконтролируемата икономическа мощ на Кобурга, амбициите на БСП за монопол върху сферата на националната сигурност си остават една от големите опасности за България.

Знам само ,че след изборите политическото пространство нямя да е същото.Който какво краде ,да краде до изборите.След това или ще имаме нормално европейско првителство или ще дойдат нови крадци.Старите крадци би трябвало да ги подхване прокоратурата.Единствино непоправимо е да не направят някакъв тотален гаф, като АЕЦ-Белене.

Времето, сякаш е спряло- едни и същи лица, имена,действия.
Въртим се в един омагьосан кръг. До кога???

6 години по-късно всички прогнози са абъднати.
Имаш ли бодигард?
Нали знаеш,че червените не си поплюваТ?