Трябва ли да се унищожат тополите в София, защото една-две, пък дори и три били паднали?

А трябва ли да спрем да караме коли, защото стават катастрофи. Трябва ли да убиваме хората, когато се разболеят?

И дърветата са живи. Те ни дават кислород, душевно спокойствие, отмора за очите, заслон в жегата и градската мърсотия. Дават ни мъдрост и утеха, стига да има кой да ги разбере.

Ние даваме ли им нещо?

Както колите минават на технически преглед, така и дърветата трябва да се паспортизират и наблюдават своевременно, да се защитават от вредители и редовно да се подкастрят, за да няма нещастни случаи. Но това е едно. Друго е масовото размахване на резачката

Бърза проверка показа, че изсичането на тополите в София може да се окаже бизнес.

Първо пари ще получи този, който сече.

Второ – дървесината на тополата е качествен строителен материал, който се търси у нас и в чужбина.

Трето - доста по-трудоемко е да оцениш компетентно състоянието на едно дърво, да поемеш отговорност за него, да възложиш мерки за неговото оздравяване и да следиш за тяхното спазване.

Четвърто – освен в строителството, тополата се използва за целулоза, за производството на кибрит и щайги, а нейната листна маса за фураж.

Звучи цинично, но от тази т.нар. превантивна сеч, могат да се спечелят доста пари. Въпросът е ще спечелят ли нещо от нея жителите на София?

Вярно е, че когато цъфтят, тополите причиняват поленова алергия. И аз имам такава. Но това трае максимум 2-3 седмици, а ако вали симптомите отзвучават по-бързо. Тополите не са безполезни дървета, въпреки че не раждат плодове. Те пречистват въздуха. Адаптивни са и издържат в силно запрашената градска среда. Дават богата паша на пчелите като хармонично съжителстват с другите дървесни видове. Високите им корони, които приличат на пламъци се извисяват до горните етажи на блоковете, хвърляйки зелена и благословена сянка в нагретите от слънцето панелени бункери. Това са красиви и дълголетни дървета, които спират ерозията и се използват в ландшавната архитектура.

Една 30-годишна топола е още дете, защото тя може да живее близо 400 години. Внушението, че 30-годишните тополи са вече стари и затова по подразбиране опасни, показва абсолютна неграмотност.

В Пещера например има топола с обиколка на ствола около 11 метра и възраст 500 години.Ами да я отрежем, защото може евентуално да падне!

”Няма човек, няма проблем!” – такава беше логиката на Сталин. В момента, с решението да се премахнат 30-годишните тополи в София, Столична община действа по същия варварски начин. Нищо, че става въпрос за дървета. Сече се безразборно под предлог, че тополите са изгнили. Само че се унищожават и жизнеспособни, зелени 60-70-годишни дървета. Както стана тази събота в междублоковото пространство на ул. “Николай Коперник” и “Постоянство”. Отрязаха три красиви и достолепни тополи. Преди обяд съкварталците ми твърдяха, че щели да отстранят само изсъхналите клони. Нещо, което е разумно и би трябвало периодично да се прави. Към 18 часа, когато се прибрах – трите тополи лежаха на детската площадка сред стърготини, клони и пънове. Сред цялата сеч открих един единствен изгнил клон. Всичко съм заснела и от гледката наистина ме боли сърцето.

Що за демагогия е това? ГЕРБ спасява блатните кокичета край магистралите, а избива тополите в София. Убиваме дърветата, защото няколко тъпи чиновника не са си свършили работата. Вместо да си отмъщаваме на тополите, предлагам да отрежем главите на бюрократите – така ще бъде по-справедливо.

Заради действията на Столична община, хората от квартала, за който говоря, претърпяха необратими щети. Кой и как ще ги компенсира? С какво?

Не е вярно, че сега там ще се живее по-сигурно, защото тополите ги няма. Ще се живее по-лошо. Ще бъде по-мръсно, по-прашно, по-грозно, по-бетонно, по-сиво. Да, там има и още дървета. Утре може да пратят някой нов идиот да изреже липите.

Колко време е необходимо, за да се отгледа дърво? Миналата есен на новата детска площадка зад съседния блок, засадиха десетина дръвчета. Пет се хванаха, другите са изгорели от жегата.

Животът иска време. Умните решения също.

Унищожението и глупостта обикновено са шампиони по бързане.