Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2013 19:15 - Гласувам за Джонатан Алън
Автор: sylviastefanova Категория: Политика   
Прочетен: 1590 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.04.2013 22:52


Може ли да се направи нещо и ако да – какво?
Този въпрос (месец преди предсрочните избори) зададе Джонатан Алън, посланик на Великобритания в България по време на лекцията си в Атлантическия клуб.
Той даде и отговора. Бях  впечатлена от думите му и дори си помислих: “Такъв премиер искам”.
Не се подмазвам. Няма защо да го правя. Но това беше моята спонтанната реакция.
Очаквах отзвука на тази “реч”. Исках да прочета ехото й в думите на българските политици, но не защото се е произнесъл посланикът на Обединеното кралство, а заради смесицата от рационалност, широк поглед и надежда, от които цялото ни общество има нужда.

Нямам представа дали “речта” е стигнала до българските партийни централи и дали някой е разсъждавал върху нея. Виждам как, независимо от опитите да се структурира междупартийния дебат, в TV-студията се говори на парче, без връзка с бъдещето, без хоризонт…  Сякаш сме държава и общество от вечно обречени на крушение клетници. Снощи слушах по БНТ дебата между парламентарно представените коалиции и партии. Приемам, че гражданите трябва да знаят кой е “за” плоския данък и кой “не”, кой е готов да изкупи обратно държавните дялове в ЕРП-та, кой кога смята да ни пенсионира, кой е “за” или ”против” монопола на здравната каса, въпреки че коректността изисква да признаем, че в случая  монопол е неточно употребено понятие…Но нима отговорът само на тези въпроси ни придвижва напред? Това е говорене на статуквото, което няма идеи, няма креативна енергия, заобикаля проблемите и поради тази причина отлага бъдещето.
За мен то е фалшиво. Защо?

Ако няма значение, например, чия е собствеността върху ЕРП-та  (теза на ДСБ-БДФ) защо да не си върнем част от нея с обратно изкупуване? Ако в случая определящ е контролът от страна на КЗК и ДКЕВР, не предполага ли той първо промяна на лобистките законодателни текстове и на закрилата им чрез съдебните практики? Кой и кога ще инициира този процес и кои текстове ще бъдат променени? Не чувам конкретика. Не вярвам и да чуя.
Ако държавният монопол е по-лош от частния, (тези на ДПС, ГЕРБ и коалицията между НДСВ и Корман Исмаилов) с какво държавният чешки или германски монопол е по-добър от българския? И ако това е така, излиза, че управляващите от тройната коалиция и от ГЕРБ са продавали ЕРП-та на чужди държави, защото не са могли добре да ги  управляват. Тогава на какво основание искат пак да се гласува за тях?
Разковничето било в инвестициите. Безсъдържателни думи, докато не стане ясно откъде и за какво ще дойдат тези инвестиции и ще имаме ли най-сетне стратегия в тази посока?
България е заприличала на  бедняк, който отчаяно разпродава кръвта и органите си с единствения страх да оцелее. Което не е сигурно обаче. Нима някой наистина вярва, че по този път ще станем по-богати?

Чета как според ГЕРБ до 4-5 години ще имаме нови находища с газ и тогава цените щели стремглаво да паднат. Чета и как заради енергийната ефективност ще намалеят сметките за парно. Само че никой не казва на гражданите дали ние ще добиваме синьото гориво, кой ще държи концесията и дали за България отново няма да останат трохите, както стана с концесиите за добив на сребро и злато. Никой не казва на гражданите и защо след като ГЕРБ сключи договор за значително по-евтин внос на газ, цените за отопление удариха тавана през декември миналата година. А нали оттам тръгнаха протестите.

Започвам да подозирам, че думата “Топлофикация” умишлено се заобикаля от политиците и медиите в този предизборен период. Едните вероятно го правят от страх, а другите, защото виждат в безобразията на топлофикациите онази  бомба със закъснител, която може да взриви още протести през зимата. Ако не им харесат резултатите от предсрочните избори.
Добре е тези политиците да чуят (въпреки че го знаят отлично), че от 5 години “Топлофикация –София” отчита загуби по топлопреносната мрежа от около 17 % годишно. Заради приличието тя ги нарича “загуби от топлоотделяне”, но това не променя факта, че загубите се равняват на близо 100 млн. куб. м газ всяка година. Изхвърлени в канавката. Обърнати в пари, по усреднени цени, те се измерват с десетки милиони! В същото време за ремонт на топлопреносната мрежа се инвестират под 10 хил. лева годишно.

Ако погледнем решенията на ДКЕВР ще видим и други смайващи примери. Като чудовищните цени, на които се изкупува електроенергията от когенерацията на ТЕЦ-овете. Ще видим, че освен пределните цени на топлинната енергия, има и преференциални и по-ниски цени по смисъла на чл. 149а от Закона за енергетиката, който визира снабдяването на гражданите от етажната собственост. Но  "Топлофикация-София" никога не използва тези цени. Тогава какъв е техният смисъл? От графиката на дружеството за 2009 г. личи, че 23, 20% от цената на топлинната енергия през същата година е отивала за заплати, амортизации и “други финансови разходи” на монополиста. Но и за това се мълчи. Ще ни каже ли някой променило ли се е положението ни днес?

Що се отнася до сладките-медени за  санирането на сградите, да видим какъв ще е техният бъдещ финансов ефект за отделните домакинства. Да си представим, че един апартамент е постигнал не 100, а 200% енергийна ефективност и поради тази причина радиаторите му изобщо не се включват. Според сега действащите практики, ако имат късмет, обитателите му ще получат сметка от 98, 40 лева за март. (Сметката е автентична.) В нея ще бъдат начислени 11, 81 лв. за отопление на имот, въпреки резервния отчет, изискан от кмета Йорданка Фандъкова, който удостоверява, че имотът не се отоплява. Ще бъдат начислени и 43,16 лв. за отопление на вода. Те се получават като се умножат 5-те кубика прогнозно потребление на топла вода по начислените 86,350 квтч за подгряване на 1 куб. м H2О . На кой му пука, че според закона за подгряването на 1 куб. м вода с температура от 10 до 55 градуса отиват точно 52,335 квтч? “Надценката”, тоест кражбата, е равна само на над 30 на сто. В същата сметка са начислени и 43, 43 лева за прословутата и любима на елита - сградна инсталация. Съотнесени към общата сума от 98,40 лв., тези пари са близо 50 на сто от нея. Излиза, че колкото повече спестяваш, толкова повече те дерат. Питам се, ще се намери ли  партия, която да сложи край на това безобразие?

Подобно на мнозина, посетили България, бях запленен от страната и от народа й, заяви в своята реч пред Атлантическия клуб посланик Джонатан Алън. През тази зима, която по българските стандарти беше мека, станахме свидетели на сериозни и продължителни улични протести, които нямат подобни през последните години, напомни той. Поводът беше високата цена на тока, но по-късно протестите започнаха да отразяват същинските причини: корупция, власт на монополите и в крайна сметка – разочарование от политическия елит, каза дипломатът. Хората се гневят на високите цени и ниските доходи и в отчаянието си твърдят, че положението никога няма да се оправи.

Съществува ли, следователно, надежда?
Може ли да се направи нещо, и ако да - какво? (Оттук нататък ще продължа с няколко цитата от тази реч. Мисля, че са важни.)

Бих искал да предложа на вниманието ви няколко наблюдения от първата си година на този пост, които ме водят до заключението, че е възможно съществуването на положителен дневен ред за промяна. Ще го сторя с известно притеснение, тъй като ми е ясно, че никой няма желание да слуша нравоученията на надути чужденци.
Но споделям тези свои наблюдения като жител на България, който изключително много обича и страната, и хората й. Надявам се, че ще приемете коментарите ми в същия положителен дух, в който съм ги формулирал.
1) Забранете думите ”малка държава”. По население България е 16-та най-голяма държава в Европейския съюз. Тя разполага със същия брой европейски гласоподаватели като Австрия и Швеция. България би била важна част от всякакъв съюз в Брюксел. Боя се, че заради тази си нагласа България губи. Изразът „ние сме малка държава” позволява да се задълбочи схващането, че за България нещата само се случват и че в преговорите България не трябва да очаква да получи, каквото иска. България е държава от Европейския съюз, която е средна по размер, и възможностите й за гласуване отговарят на този размер; сега е необходимо България да стане среден играч в Брюксел.

2) Поставете България в центъра на картата. Като сме тръгнали да забраняваме, можем ли да се споразумеем да забраним на конференции и в официални документи да се показват географски карти, които поставят Швейцария в центъра, а България – чак долу вдясно? Това не ни помага изобщо. Нека вместо това да поставим България в центъра на нашата географска карта. Тогава ще осъзнаем геостратегическия потенциал на нашата страна, свързана чрез Балканите с Централна и Източна Европа; с великата европейска артерия – Дунав; нагоре през Румъния и Украйна, та чак до Русия; през Турция и по море до Централна Азия и Близкия изток; на юг и на запад – с Гърция, Италия и Западните Балкани.

3) Образованието на ромските деца: икономическият, не етичният аспект. Според изчисленията на Световната банка, 23% от новите постъпления на българската трудова борса са от хора от ромски произход. От тези 23% само един от петима е завършил гимназия. Това означава, че огромен и нарастващ дял от работната сила в България не е в състояние да бъде конкурентноспособен в глобализиращия се свят. Ромите обвиняват мнозинството; мнозинството обвинява ромите.

4) Съдебната реформа е икономически императив. Един от най-големите недостатъци е неспособността да се действа в съзвучие със закона, бързо и последователно. Делата се протакат прекомерно и няма гаранция, че съдиите ще вземат логични и съгласувани решения, дори когато казусите са поне на пръв поглед ясни. Положението лишава България от инвестиции. Прави фирмите й по-малко ефективни. Намалява брутния вътрешен продукт и покупателната способност на всеки гражданин.

5) Национализация на дневния ред на реформата. Политиците, а и гражданското общество, имат тенденция да посочват исканията на странични лица за реформа като главната причина за осъществяването на тази реформа. „Налага се да приемем законите за отнемане на имуществото, придобито по незаконен път, защото така иска Брюксел” – ето какво се чуваше непрекъснато по това време миналата година. Според мен това е неоснователна причина за приемане на подобни закони. По-сериозната причина, която би предала и послание на обществото е, че понеже такива закони са доказали ползата си в много държави (включително в моята) като най-резултатното средство за борба с организираната престъпност, те се подкрепят убедително от правоприлагащите органи и всяват страх у престъпниците. Поради това приемането им обслужва най-добрите интереси на България.

6) Овластяване на правителствения център. Откак съм пристигнал в България, непрекъснато чувам за централизацията на вземането на решения в България. Но ми се струва, че властта е разпръсната. Много зависи от добрата воля и способностите на отделните общини и кметове да действат. Прекалено се осланяте на законодателството като основа за действие. Министерствата се бавят неимоверно, докато се споразумеят каква политика да възприемат или да не възприемат.

7) Прозрачността изисква нещо повече от прозорец. На български думата за прозрачност е тясно свързана с думата прозoрец. Но прозрачността не е само прозорец, през който наблюдаваме сцена, разигравана отвън пред публика. За да докаже същинското си значение, думата трябва да е остойностена чрез всичко, което прави държавата. Увереността, че действията са под контрол и че отговорността съществува, гарантира по-силно, по-здраво правителство, по-добра политика и по-добро осъществяване на тази политика.

8) Насърчете личната отговорност: „Граждани, съединявайте се”! В настоящата година отбелязваме с голяма гордост седемдесетата годишнина от времето, в което българското политическо и гражданско общество, гражданите на България, спасиха своето еврейско население по време на Втората световна война – едно уникално историческо събитие.

Освен изброеното дотук, посланик Алан предложи
към МС да бъде създаден съвет за стратегическо развитие от умни хора. Обърна внимание на практиката във Великобритания, при която местната власт се стимулира чрез лостовете, контрола и натиска на правителството. (Внушението бе, че децентрализацията не винаги е панацея. Вероятно ще го осъзнаем след още 25 години.)
Посочи огромното преимущество на страната ни като съсед на Турция, чиято икономика е сред 10-те на най-бързо развиващите се в света. Подчерта, че ако Великобритания би била на географското място на България, тя нямаше да спре да изтъква това свое предимство на държава “портал” пред останалите страни от Европа.

В заключение ще обясня защо отново се връщам към тези “послания”. Заради широтата на рамката, оптимизма, рационалността и перспективата, която отварят.
Бих искала да ги намеря и в политиката на българските партии. Но докато те отсъстват оттам – предпочитам да гласувам за Джонатан Алън.
 





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sylviastefanova
Категория: Политика
Прочетен: 1138594
Постинги: 423
Коментари: 709
Гласове: 2437
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. - Управление на мира - една интересна книга
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС