Блогът на sylviastefanova :: "Върху зъберите на сърцето. . . "

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.04.2014 18:18 - "Върху зъберите на сърцето..."

Автор: sylviastefanova Категория: Политика

Прочетен: 1698 Коментари: 0 Гласове:

Да правиш знаме от страданията на другите ми се вижда несправедливо и болно.
Германия не мълчи за зверствата на съветската армия в края на Втората световна война от страх и малодушно. Мълчи заради достойнството и гордостта на своите хора. Огромната болка е няма. Тя е непроизносима и абсолютна, За нея с енергия, чувства и хъс говорят други. Тези, които обикновено не са я преживели.
Такава болка не се стопява с ровене в миналото, с показването на снимки и разтерзани трупове на жени и деца. Тя не крещи.Преживелите голяма болка мълчат. Изнасилените от съветски войници германски жени, тези които са останали живи… Дали те биха искали вечно да виждат огромния ужас в очите на своите близки? В очите на своите деца? В очите на своите внуци?
Никой не отъждествява Германия с фашистките изстъпления. Никой днес не й натяква миналото, за да има нужда тя от адвокати и от специална защита. Изборът й да мълчи, е избор на страданието, избрало да надмогне себе си и да живее с твърдо стиснати устни.
Германия е мъдра страна.Тя не е нито Хитлер, нито Холокоста. Тя не е и креслив вопъл. И затова е голяма.
В душите на милиони и на човечеството, Германия е родината на велики композитори като Хендел, Бах, Бетховен, Глук, като Шуман и Вагнер, като Брамс и Щраус. На неповторими поети и писатели като Фон Ешенбах, Гьоте, Новалис, Шилер, Хьолдерлин, Хайне, Братя Грим, Ерих Кестнер, Бертолд Брехт, Хайнрих Бьол, Гюнтер Грас, Херман Хесе, Херта Мюлер… На гениални мислители като Лайбниц, Кант, Шелинг, Ницше, Шопенхауер, Шпенглер, Хана Аренд, Херберт Маркузе, Ерих Фром, Юрген Хабермас, Мартин Хайдегер, Ясперс, Макс Вебер, а също Маркс и Енгелс, и още много други. На кинотворци като Вернер Херцог и Вим Вендерс. На държавници като Ото фон Бисмарк и Конрад Аденауер. На стратези като Карл фон Клаузевиц и Карл Велики…
Германия е страна, познала страданието и дълбините на неговото мълчание. Може би трябва да се съобразим с избора й. И с неговата мъдрост.

Запокитен върху зъберите на сърцето
“Запокитен върху зъберите на сърцето. Виж там, колко малко,
виж: последното градче на думите, и по-нагоре,
но също колко малък, още един, последен
селски двор на чувството. Познаваш ли го?
Запокитен върху зъберите на сърцето. Камънак
под дланите. Навярно тук вирее нещо; от безмълвна урва
разцъфва с песен един незнаещ бурен.
Но знаещият? Ах, който почваше да знае
и сега мълчи, запокитен върху зъберите на сърцето.
Там навярно, с непокътнато съзнание,
нещо обикаля, някакъв недостижим планински звяр,
снове и пребивава. А голямата неуязвима птица
кръжи около отказа открит на върховете. - Но
уязвимият, тук върху зъберите на сърцето...”
1914 – Рилке

Слизането на Христос в ада
“Най-сетне отвъд страданията, той се отърси от страшното
тяло на болките. Горе. Остави го там.
А мракът сам се боеше
и замеряше бледия
с прилепи, - привечер в тяхното пърхане
все още се люшка страхът от сблъсъка
с окаменялата мъка.Тъмен тревожен въздух
губеше смелост покрай мъртвеца; в силните
будни зверове на нощта се таеше потиснатост и неохота.
Освободеният дух навярно желаеше да пребивава
в пейзажа, бездеен. Понеже редът от мъчения
бе предостатъчен. Твърде умерен
му изглеждаше нощният бит на нещата,
и като тъжно пространство той го обвиваше около себе си.
Ала земята, изсъхнала в жажда от всичките негови рани,
ала земята сега се разтвори, от дълбината долиташе вик.
Той, познавачът на изтезанията, слушаше как
Адът вие към него, алчен да схване
съвършената му неволя: че отвъд края на тази негова
(безкрайна) мъка долавяше своята, трайно уплашена болка.
И той се хвърли, духът, с цялата тежест на
изтощението: бързо закрачи
сред удивените дебнещи погледи на тихите сенки,
вдигна очи към Адам, набързо,
забърза надолу, изчезна, просветна, угасна в глъбта
на още по-дивите бездни. Внезапно (високо високо) над грамадата
от кипнали викове, върху дългата
кула на своята изстрадана мъка той се възправи: без дъх,
без опора, владелец на толкова болки. Мълчеше.”

1913 - Рилке

Нагоре