Постинг
01.06.2014 14:52 -
Най-големият риск
България не е правова държава.
Тук законодателството се прави, за да руши законността.
Създават се конюнктурни норми с очакването, че няма да проработят. На такъв принцип (научавам) е била изработена главата от Изборния кодекс (ИК), чийто предмет са преференциите за европейския вот. Успоредно на нея, друга глава от ИК е създала противоположната норма. Отново за преференциите, но на изборите за национален парламент.
Няма как и двете норми да са верни. Те третират една и съща материя, поставени са в рамките на една и съща Конституция, засягат правата на едни и същи гласоподаватели, които са и европейски граждани. Ако сме правова държава, еднаквите изходни характеристики, би трябвало да пораждат еднакви юридически факти. И да създават не конюнктурни, а аргументирани, предвидими и трайни обществени последици и практики.
Ако приемем, че преференциалната норма от европейските избори е по-справедливата и вече работи, оттук нататък тя трябва да се прилага и на изборите за национален парламент. Тоест, необходима е промяна в Избирателния кодекс.
След като българските граждани веднъж са получили правото да вкарват депутати в Европейския парламент без в крайна сметка да се отчита непрефернциалния вот, ако законодателят е принципен, не би трябвало да им отнема това право и когато гласуват за българското НС. Отделна тема е как и дали преференциалната норма от евроизборите се вписва в изискванията на чл. 6 и чл. 10 от Конституцията. Но виждам, че никой не се интересува от това.
Ясно е, че изборният кодекс не е просто дебел сборник от текстове. След Основния закон той е катехизисът, на който стъпва представителната демокрация, а оттам и изграждането на институциите в правовата държава.
Днес представителната демокрация е в криза. Доказват го ниската избирателна активност, недоверието в институциите, отричането на класическата многопартийна система и създаването на крайни и популистки формации, които успешно превземат властта. Криза преживяват и големите проекти на нашата цивилизация, един от които е Европейският съюз. Увеличена е отговорността на всички, които работят в законодателството, в правораздаването или в изпълнителната власт.
В България тази отговорност не се осъзнава, или умишлено се потъпква.
Затова сме бедни. Законодателството на цели сектори като например топлоснабдяването, е направено така, че да се краде от потребителите. По този начин се “компенсира” некадърният мениджмънт на сектора, годишните загуби по топлопреносната мрежа от около 17 на сто и изпарилите се в небитието милиони.
По данни на националната статистика, през 2012 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) в страната ни, преизчислен в евро, е бил 39 млрд.и 667 милиона. На глава от населението са се падали 5 436 евро годишно. Последните цифри са усреднени, но нека ги сравним с парите, които едно домакинство плаща за парно и топла вода, дори когато не включва своите радиатори.
Само за сградна инсталация и заради раздутите сметки за гореща вода, средният столичанин плаща по около 120 лв. на месец и по около 50 лв. само за вода през летния сезон. От “Топлофикация-София” твърдят, че средните сметки за отоплителен сезон 2012-2013 са били от порядъка на 100 лева на месец. Как се случва това, след като монополистът начислява същите пари дори при напълно спряно парно? Да не би половината от апартаментите в столицата да прилагат “стратегията на студените радиатори”? За които въпреки това плащат.
Как ли съумява да преживее тогава едно средно семейство? И как ли ще изглежда неговият бюджет, ако обитава средно голям столичен апартамент? Ако се къпе и пере, въпреки че доста българи го правят все по-рядко, защото не могат да си го позволят? Същото семейство ще плаща годишно 720 лв. за парното, което не ползва и още 300 лева за топлата вода. Или общо 1000 лева. Те се равни на около 500 евро и приблизително на 1/10 от “полагащия” му се годишен дял от БВП.
Ако съпоставим тези числа с парите за соларен покрив ще видим, че за 10 години, домакинството, което не си пуска радиаторите, или ги е демонтирало, ще даде толкова пари на Топлофикация (а ако не ги даде, ще задлъжнее и ще му заведат съдебни дела), колкото би му струвала една слънчева инсталация. Тоест 5000 евро, според разчетите на Българската фотоволтаична асоциация (БФА), публикувани в Медиапул на 19.08.2013 г. При тези цени, а те ще падат, вложенията в соларите ще се изплатят за 10 години, след което произвежданата енергия ще може да се продава на преференциални цени и нашето домакинството ще печели от нея.
Нека видим сега какво още би могло да направи същото българско семейство за 10 години с тези близо 10 000 лева, които ще плати или е платило на “Топлофикация София”, дори когато е напълно изключило своите радиатори.
Справка за редовното обучение в СУ “Св. Климент Охридски” за 2013-2014 г. показва, че за един семестър в педагогическите специалности таксата е 340 лв. В хуманитарните науки – 500 лв. В историческите дисциплини – 500 лв. В религиозните – 500 лв. В социалните и правни науки – 500 лв. Във факултет “Обществени комуникационни и информационни науки” – 500 лв. За математика, химия, биологически науки и информатика – по 750 лв. на семестър. При науките за земята и компютърните науки също 750 лв. За медицина и фармацията – 925 лева.
Оказва се, че за 10 години с парите, които ще плати или е платило на “Топлофикация” за парното, което не включва, това семейство би могло да даде висше образование на двете си деца в най-стария и авторитетен университет у нас. Известно е, че ранг-листата Ranking Web of Universities за 2013 г. класира Алма Матер на 21 място сред университетите от Централна и Източна Европа, на 240 място в европейски мащаб и на 610-то място сред 20 000 висши училища от целия свят с преднина от 1 967 места пред следващия български университет.
Нима българските политици и законодатели не са наясно с тези неща?
Как ще се промени сметката, ако същото семейство започне да пуска радиаторите си обаче? Смело може да умножите по три, че и по повече, онези 720 лв. годишно за парното, което плащате, въпреки че не го ползвате. И 300-те лв. за топлата вода, за чието подгряване според Съобщенията към фактура на “Топлофикация София”, отива такова количество топлина, което би я превърнало в пара.
Какво се случва, ако към тази калкулация добавим и сметките за ток и студена вода? Излиза, че над Ѕ от най-ниския БВП на глава от населението в ЕС, отива, за да се плаща на лошо или престъпно управлявани монополисти. Това е абсурд, разбира се. Но точно той изпрати зад граница 20% от активното население на България.
Защо се допуска всичко това? Има ли действителен институционален, граждански и съдебен контрол върху т.нар. естествени монополи?
Малко след като избухна скандалът с Валентин Димитров, с прозвището Топлото, през май 2006 г. бяха създадени “етичните” правила за работещите в “Топлофикация София”. Част от тях приличат на омерта за мълчание. В чл. 10, ал. 2 например е казано, че “документите и данните в дружеството могат да се използват от служителя само за изпълнение на служебните му задължения при спазване на правилата за защита на поверителната информация.” Чл. 14, ал.6 също постановява, че “служител, който прави публични изявления по отношение на “Топлофикация София”АД, трябва да е убеден във верността на тези изявления и да се е уверил, че данните, които разкрива не попадат в обхвата на Поверителната информация.”
Документът не уточнява коя е информацията с конфиденциален характер, по какви критерии и от кого се определя тя. Въпреки това всеки служител на дружеството се задължава да подпише декларация, че приема правилата и дава съгласието си “да му бъде потърсена административна, а в някои случаи съобразно Кодекса на труда и дисциплинарна отговорност”, ако ги наруши.
На кого е нужна тази секретност в сфера с монополно положение и без конкуренция на пазара, от което следва, че пазенето на търговска или маркетингова тайна е напълно излишно?
В топлоснабдяването цените на суровините са известни, а определянето им винаги предизвиква спорове. “Топлофикация София” като обществена (а преди това и държавна) собственост и акционерно дружество е длъжна да предоставя максимум информация на българските граждани. Такъв е смисълът и на европейските регламенти в отрасъла. Нейните финансови отчети се одитират. Те могат и следва да бъдат проверявани от собственика на дружеството, от Сметната палата, от медиите, от неправителствените организации и от потребителите. Фирмите за дялово разпределение, на които монополистът плаща, се рекламират като работещи прозрачно. Кои тогава са поверителните обстоятелства и факти, за които работещите в дружеството са длъжни да мълчат?
Истинското потребление и производство? Реалните отчети в абонатните станции? Първичните счетоводни документи? Загубите по трасето? Диференцираните данни от топломерите в абонатните станции? Размерът на разходите и приходите? Изготвянето на сметките? Фокусите с прогнозните лихви и ДДС? Комплектоването на “задълженията” при завеждането на съдебни дела?
“Служителят не може да приема подаръци или облаги, които могат да бъдат възприети като награда за извършване на работа, която влиза в служебните му задължения.”, пише в чл.8, ал.3 на етичните правила.
Защо тогава юристконсулти на трудов договор в “Топлофикация-София” ЕАД, които са на заплата там, искат от съда да им присъжда хонорари от по 300-400 лева? А в същото време писмено настояват пред магистратите да решават споровете дори в тяхно отсъствие? Тези лица не са юристи на свободна практика, нито адвокати. Възможно ли е изобщо някой да си представи адвокат, който получава заплата от учреждението, в което работи и в същото време иска пари от съда, защото е защитавал своя клиент? Или съдия, който получава веднъж заплата като съдия в районния или градския съд, а след това и хонорар, защото се е произнесъл по дадено дело, изпълнявайки професионалните си задължения.
От 5 години “Топлофикация София” отчита загуби по топлопреносната мрежа от около 17 % годишно. Заради приличието ги нарича “загуби от топлоотделяне”. Прави се опит тези загуби да се припишат на жилищните кооперации. Не се изследват истинските причини за тях. Тези загуби обаче възлизат на близо 100 млн. куб. м газ годишно. Обърнати в пари, по усреднени цени, те се измерват на десетки, дори на стотици милиони лева!
Ако загубите се случваха в сградите на етажните собствености, както внушават шефовете на парното, те би трябвало да фигурират в Съобщенията към фактура, изпращани на потребителите. Но там ги няма.
Ако погледнем страница втора на едно Съобщение към фактура, озаглавена като “Изходни данни и пояснения за изготвяне на вашата фактура”, ще установим, че перо “загуби от топлоотделяне” липсва. А посочваните като “технологични разходи на енергия в абонатната станция” обикновено са 1-1,5% от общото количество на доставяната топлинна енергия.
Тогава?
По официални данни на “Топлофикация София” ЕАД за 2006- 2011 г. включително, загубите на топлинна енергия (ТЕ) по трасето и в абонатните станции (обозначавани от монополиста като разходи) са били, съответно - 16%, 19,8%, 18,02%, 17,52%, 18,03% и 17,18 на сто.
Те се равняват на около 880 000 MWh всяка година. Обърнато в пари (за 2011) това прави близо 59 милиона лева. Което пък означава приблизително 109 млн. 338 хил. 919 куб. метра газ. Изтекли в нищото.
Ако ги умножим по 6 (тъй като цифрите са сравнително близки) ще видим, че от 2006 до 2011 “Топлофикация София” е изсипала в небитието близо 700 млн. кубически метра газ, равно на между 250 и 300 милиона лева.
Един наистина унизителен рекорд. За който шефовете на Топлото получават тлъсти заплати.
В същото време през 2011 г. “Топлофикация София” и “Топлофикация Изток” са произвели електрическа енергия за 1 056 392 MWh, а са продали общо на НЕК и ЧЕЗ “Електро България” 858 364 MWh. От сравнението на цифрите става ясно, че монополистът губи всяка година приблизително толкова топлинна енергия от “топлоотделяне и разходи”, колкото е продаденото от него електричество. При това на много високи цени. Това също е постижение.
Предсказуемо, от дружеството твърдят, че основната част от загубите, средно около 14 на сто, точните цифри са 14,01% за 2006 г., 15,24% за 2008 и 13,98% за 2011 г. – се дължат на “транспортни разходи от топлоотдаване”. Определението за тези ту транспортни, ту технологични разходи като “разликата между количеството топлинна енергия от топлоизточника и продадената на потребителите топлинна енергия” е мъгляво. То заобикаля проблема със състоянието на топлопреносната мрежа и поставя (като аксиома) знак на равенство между доставяна и продадената топлинна енергия. А тя, както отдавна е изяснено, поради липсата на втори топломер в абонатните станции, е недоказуема величина.
Компенсират ли се тези 17% годишни загуби на топлоенергия и газ? И как? Прави ли се нещо изобщо за тяхното предотвратяване?
“Топлофикация София” ЕАД разполага с над 950 км подземна топлопреносна мрежа и над 16 000 абонатни станции. Според публикация във в.”Труд” от 2013 г., 12 268 са абонатните станции, подменени предимно с пари от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. “Съоръженията са наистина на края на своя експлоатационен ресурс", така определя състоянието на подземните тръбопроводи, от които досега са били обновени около 130 км, самата компания. Ако, разбира се, тези цифри са точни.
През 2011 г. дружеството е трябвало да изпълни ремонтна програма за 6 959 хил. лева. Усвоени са едва 49% (3 430 хил. лв.) от планираните средства. Същата година за ремонти на топлопреносната мрежа и абонатните станции са дадени 1145 хил. лева, което е 48% от предвиденото. Сменени са 6 км аварирал топлопровод. (Всъщност, ако говорим за рекорд, най-големият е санирането на 43 км подземен тръбопровод.)
Оказва се, че не са били оползотворени близо 5 млн. лева. За какво биха могли да отидат те? И дали са били пренасочени към друго разходно перо?
Годишно, според отчетите й, “Топлофикация София” произвежда около 4 850 хил. MWht топлоенергия и около 950 хил. MWhе, електроенергия, при което в атмосферата се изхвърлят приблизително 12 850 млн. нм3 димни газове с температура около 130 0С. Неоползотворени остават големи количества отпадна пара и вода с температура от 30°С до 100°С. Възможно е тези топлинни потоци да бъдат утилизирани. Така ще бъдат намалени вредните емисии от СО2, СО, NOx и др., и ще се спестяват около 24 млн. нм3 природен газ. За утилизацията на димните газови котли от съответния тип в ТЕЦ "София" и ТЕЦ "София Изток", според шефовете на парното, е необходима инвестиция от 2 000 хил. лева (тоест от 2 млн. лева). Която те обещават да търсят от фонд “Околна среда”. А за утилизацията на димните газове във ВОЦ”Хаджи Димитър”, ВОЦ”Суха река”, ВОЦ”Левски Г”, ВОЦ”Овча купел І” и ВОЦ”Овча купел ІІ” според експерти ще бъдат нужни около 1 800 хил. лева (1 млн. 800 000 лв.)
Както вече беше посочено, само през 2011 г. от предвидените за ремонтни работи средства, са били ”спестени” близо 5 милиона лева неусвоени пари. Защо не са били пренасочени за екология?
Ако продължава с това темпо, на “Топлофикация София” ЕАД ще бъдат нужни 137 години, за да ремонтира оставащите близо 800 км подземен тръбопровод. С идеята (все някога и вероятно след век) да се ограничи и разхищението на тези близо 100 млн. куб. м газ годишно.
За съпоставка ще напомня, че Ректората, най-старото крило на СУ “Св. Климент Охридски” е бил построен за 10 години - от 30 юни 1924 до16 декември 1934.
Че днешна Турция планира да изгради три АЕЦ за пет години.
Че Айфеловата кула е била конструирана от 300 души точно за 2 години, два месеца и пет дни. (От 28 януари 1887 до 31 март 1889 )
Че през 16 в., Пон Ньоф, най-старият истински мост над Сена е направен за 26 години.
Че дори завършената през 2 580 г. пр. н.е. Хеопсова пирамида е била издигната за 20 години.
Че един от шедьоврите на средновековната архитектура, църквата “Сент Шапел” в Париж (1248 г.) е построена за 33 месеца. Тя е изградена на два етажа, всеки от които представлява самостоятелен параклис. А стъклописите й, които са разположени между 14 колони на 618 кв. м и 15 м височина, със своята оригиналност и сложност заемат специално място в историята на световното изкуство.
Също както и “Топлофикация София”. Този антишедьовър на съвременния български мениджмънт.
Съществуваме като в теория и практика на глупостта. Масовите февруарски протести от 2013 г. показаха, че злоупотребите с парното и топлата вода са стигнали своя предел и гражданите няма вече да търпят.
За да се успокои обстановката започнаха обсъждания, кръгли маси, изписаха се тонове хартия с анализи и предложения. Само аз съм публикувала над 10 материала.
Въпреки тях и въпреки обещанията на политиците, “Топлофикация София” продължи да разпраща на гражданите своите незаконни Съобщения към фактура, което е нарушение на Закона за счетоводството.
Да наказва потребителите с мораторна лихва върху хипотетично потребление, което е нарушение на Директива 32 на ЕС от 2006 г. и на Закона за задълженията и договорите.
Да им начислява ДДС върху прогнозно потребление, което е нарушение на Закона за ДДС.
Да им калкулира невъзможни стойности за подгряване на водата и за сградна инсталация, да натрапва и разпределя на домакинствата топлинна енергия, за която няма купувачи и т.н.
Изброените безобразия не попречиха на Монополиста (със страхливото съгласие на СОС) да продължи да тормози гражданите и със съдебни дела за надписана топлинна енергия, която нито някой е искал, нито е купил.
Нима това не е двоен стандарт? Ако няма злоупотреби, корупционен модел и ощетяващо гражданите законодателство – защо избухнаха гражданските протести не само срещу ЕРП-тата, но и срещу топлофикационните дружества?
Защо направиха промени в методиката и обещаха нова ценова политика?
С мотива, че така ще се облекчат високите сметки от зимните месеци, Новата наредба в топлоснабдяването предвижда гражданите да плащат за парно всеки месец. Дори когато е топло, дори когато парното не работи или те не ползват такова.
Звучи като:
“Понеже много пискате, когато много ви бием, всеки месец ще ви удряме само по два шамара. Свикнали сте, ще ги изтърпите.”
Ето, това е антиправовата държава. Това е и най-големият риск.
С който искам да се преборя.
Тук законодателството се прави, за да руши законността.
Създават се конюнктурни норми с очакването, че няма да проработят. На такъв принцип (научавам) е била изработена главата от Изборния кодекс (ИК), чийто предмет са преференциите за европейския вот. Успоредно на нея, друга глава от ИК е създала противоположната норма. Отново за преференциите, но на изборите за национален парламент.
Няма как и двете норми да са верни. Те третират една и съща материя, поставени са в рамките на една и съща Конституция, засягат правата на едни и същи гласоподаватели, които са и европейски граждани. Ако сме правова държава, еднаквите изходни характеристики, би трябвало да пораждат еднакви юридически факти. И да създават не конюнктурни, а аргументирани, предвидими и трайни обществени последици и практики.
Ако приемем, че преференциалната норма от европейските избори е по-справедливата и вече работи, оттук нататък тя трябва да се прилага и на изборите за национален парламент. Тоест, необходима е промяна в Избирателния кодекс.
След като българските граждани веднъж са получили правото да вкарват депутати в Европейския парламент без в крайна сметка да се отчита непрефернциалния вот, ако законодателят е принципен, не би трябвало да им отнема това право и когато гласуват за българското НС. Отделна тема е как и дали преференциалната норма от евроизборите се вписва в изискванията на чл. 6 и чл. 10 от Конституцията. Но виждам, че никой не се интересува от това.
Ясно е, че изборният кодекс не е просто дебел сборник от текстове. След Основния закон той е катехизисът, на който стъпва представителната демокрация, а оттам и изграждането на институциите в правовата държава.
Днес представителната демокрация е в криза. Доказват го ниската избирателна активност, недоверието в институциите, отричането на класическата многопартийна система и създаването на крайни и популистки формации, които успешно превземат властта. Криза преживяват и големите проекти на нашата цивилизация, един от които е Европейският съюз. Увеличена е отговорността на всички, които работят в законодателството, в правораздаването или в изпълнителната власт.
В България тази отговорност не се осъзнава, или умишлено се потъпква.
Затова сме бедни. Законодателството на цели сектори като например топлоснабдяването, е направено така, че да се краде от потребителите. По този начин се “компенсира” некадърният мениджмънт на сектора, годишните загуби по топлопреносната мрежа от около 17 на сто и изпарилите се в небитието милиони.
По данни на националната статистика, през 2012 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) в страната ни, преизчислен в евро, е бил 39 млрд.и 667 милиона. На глава от населението са се падали 5 436 евро годишно. Последните цифри са усреднени, но нека ги сравним с парите, които едно домакинство плаща за парно и топла вода, дори когато не включва своите радиатори.
Само за сградна инсталация и заради раздутите сметки за гореща вода, средният столичанин плаща по около 120 лв. на месец и по около 50 лв. само за вода през летния сезон. От “Топлофикация-София” твърдят, че средните сметки за отоплителен сезон 2012-2013 са били от порядъка на 100 лева на месец. Как се случва това, след като монополистът начислява същите пари дори при напълно спряно парно? Да не би половината от апартаментите в столицата да прилагат “стратегията на студените радиатори”? За които въпреки това плащат.
Как ли съумява да преживее тогава едно средно семейство? И как ли ще изглежда неговият бюджет, ако обитава средно голям столичен апартамент? Ако се къпе и пере, въпреки че доста българи го правят все по-рядко, защото не могат да си го позволят? Същото семейство ще плаща годишно 720 лв. за парното, което не ползва и още 300 лева за топлата вода. Или общо 1000 лева. Те се равни на около 500 евро и приблизително на 1/10 от “полагащия” му се годишен дял от БВП.
Ако съпоставим тези числа с парите за соларен покрив ще видим, че за 10 години, домакинството, което не си пуска радиаторите, или ги е демонтирало, ще даде толкова пари на Топлофикация (а ако не ги даде, ще задлъжнее и ще му заведат съдебни дела), колкото би му струвала една слънчева инсталация. Тоест 5000 евро, според разчетите на Българската фотоволтаична асоциация (БФА), публикувани в Медиапул на 19.08.2013 г. При тези цени, а те ще падат, вложенията в соларите ще се изплатят за 10 години, след което произвежданата енергия ще може да се продава на преференциални цени и нашето домакинството ще печели от нея.
Нека видим сега какво още би могло да направи същото българско семейство за 10 години с тези близо 10 000 лева, които ще плати или е платило на “Топлофикация София”, дори когато е напълно изключило своите радиатори.
Справка за редовното обучение в СУ “Св. Климент Охридски” за 2013-2014 г. показва, че за един семестър в педагогическите специалности таксата е 340 лв. В хуманитарните науки – 500 лв. В историческите дисциплини – 500 лв. В религиозните – 500 лв. В социалните и правни науки – 500 лв. Във факултет “Обществени комуникационни и информационни науки” – 500 лв. За математика, химия, биологически науки и информатика – по 750 лв. на семестър. При науките за земята и компютърните науки също 750 лв. За медицина и фармацията – 925 лева.
Оказва се, че за 10 години с парите, които ще плати или е платило на “Топлофикация” за парното, което не включва, това семейство би могло да даде висше образование на двете си деца в най-стария и авторитетен университет у нас. Известно е, че ранг-листата Ranking Web of Universities за 2013 г. класира Алма Матер на 21 място сред университетите от Централна и Източна Европа, на 240 място в европейски мащаб и на 610-то място сред 20 000 висши училища от целия свят с преднина от 1 967 места пред следващия български университет.
Нима българските политици и законодатели не са наясно с тези неща?
Как ще се промени сметката, ако същото семейство започне да пуска радиаторите си обаче? Смело може да умножите по три, че и по повече, онези 720 лв. годишно за парното, което плащате, въпреки че не го ползвате. И 300-те лв. за топлата вода, за чието подгряване според Съобщенията към фактура на “Топлофикация София”, отива такова количество топлина, което би я превърнало в пара.
Какво се случва, ако към тази калкулация добавим и сметките за ток и студена вода? Излиза, че над Ѕ от най-ниския БВП на глава от населението в ЕС, отива, за да се плаща на лошо или престъпно управлявани монополисти. Това е абсурд, разбира се. Но точно той изпрати зад граница 20% от активното население на България.
Защо се допуска всичко това? Има ли действителен институционален, граждански и съдебен контрол върху т.нар. естествени монополи?
Малко след като избухна скандалът с Валентин Димитров, с прозвището Топлото, през май 2006 г. бяха създадени “етичните” правила за работещите в “Топлофикация София”. Част от тях приличат на омерта за мълчание. В чл. 10, ал. 2 например е казано, че “документите и данните в дружеството могат да се използват от служителя само за изпълнение на служебните му задължения при спазване на правилата за защита на поверителната информация.” Чл. 14, ал.6 също постановява, че “служител, който прави публични изявления по отношение на “Топлофикация София”АД, трябва да е убеден във верността на тези изявления и да се е уверил, че данните, които разкрива не попадат в обхвата на Поверителната информация.”
Документът не уточнява коя е информацията с конфиденциален характер, по какви критерии и от кого се определя тя. Въпреки това всеки служител на дружеството се задължава да подпише декларация, че приема правилата и дава съгласието си “да му бъде потърсена административна, а в някои случаи съобразно Кодекса на труда и дисциплинарна отговорност”, ако ги наруши.
На кого е нужна тази секретност в сфера с монополно положение и без конкуренция на пазара, от което следва, че пазенето на търговска или маркетингова тайна е напълно излишно?
В топлоснабдяването цените на суровините са известни, а определянето им винаги предизвиква спорове. “Топлофикация София” като обществена (а преди това и държавна) собственост и акционерно дружество е длъжна да предоставя максимум информация на българските граждани. Такъв е смисълът и на европейските регламенти в отрасъла. Нейните финансови отчети се одитират. Те могат и следва да бъдат проверявани от собственика на дружеството, от Сметната палата, от медиите, от неправителствените организации и от потребителите. Фирмите за дялово разпределение, на които монополистът плаща, се рекламират като работещи прозрачно. Кои тогава са поверителните обстоятелства и факти, за които работещите в дружеството са длъжни да мълчат?
Истинското потребление и производство? Реалните отчети в абонатните станции? Първичните счетоводни документи? Загубите по трасето? Диференцираните данни от топломерите в абонатните станции? Размерът на разходите и приходите? Изготвянето на сметките? Фокусите с прогнозните лихви и ДДС? Комплектоването на “задълженията” при завеждането на съдебни дела?
“Служителят не може да приема подаръци или облаги, които могат да бъдат възприети като награда за извършване на работа, която влиза в служебните му задължения.”, пише в чл.8, ал.3 на етичните правила.
Защо тогава юристконсулти на трудов договор в “Топлофикация-София” ЕАД, които са на заплата там, искат от съда да им присъжда хонорари от по 300-400 лева? А в същото време писмено настояват пред магистратите да решават споровете дори в тяхно отсъствие? Тези лица не са юристи на свободна практика, нито адвокати. Възможно ли е изобщо някой да си представи адвокат, който получава заплата от учреждението, в което работи и в същото време иска пари от съда, защото е защитавал своя клиент? Или съдия, който получава веднъж заплата като съдия в районния или градския съд, а след това и хонорар, защото се е произнесъл по дадено дело, изпълнявайки професионалните си задължения.
От 5 години “Топлофикация София” отчита загуби по топлопреносната мрежа от около 17 % годишно. Заради приличието ги нарича “загуби от топлоотделяне”. Прави се опит тези загуби да се припишат на жилищните кооперации. Не се изследват истинските причини за тях. Тези загуби обаче възлизат на близо 100 млн. куб. м газ годишно. Обърнати в пари, по усреднени цени, те се измерват на десетки, дори на стотици милиони лева!
Ако загубите се случваха в сградите на етажните собствености, както внушават шефовете на парното, те би трябвало да фигурират в Съобщенията към фактура, изпращани на потребителите. Но там ги няма.
Ако погледнем страница втора на едно Съобщение към фактура, озаглавена като “Изходни данни и пояснения за изготвяне на вашата фактура”, ще установим, че перо “загуби от топлоотделяне” липсва. А посочваните като “технологични разходи на енергия в абонатната станция” обикновено са 1-1,5% от общото количество на доставяната топлинна енергия.
Тогава?
По официални данни на “Топлофикация София” ЕАД за 2006- 2011 г. включително, загубите на топлинна енергия (ТЕ) по трасето и в абонатните станции (обозначавани от монополиста като разходи) са били, съответно - 16%, 19,8%, 18,02%, 17,52%, 18,03% и 17,18 на сто.
Те се равняват на около 880 000 MWh всяка година. Обърнато в пари (за 2011) това прави близо 59 милиона лева. Което пък означава приблизително 109 млн. 338 хил. 919 куб. метра газ. Изтекли в нищото.
Ако ги умножим по 6 (тъй като цифрите са сравнително близки) ще видим, че от 2006 до 2011 “Топлофикация София” е изсипала в небитието близо 700 млн. кубически метра газ, равно на между 250 и 300 милиона лева.
Един наистина унизителен рекорд. За който шефовете на Топлото получават тлъсти заплати.
В същото време през 2011 г. “Топлофикация София” и “Топлофикация Изток” са произвели електрическа енергия за 1 056 392 MWh, а са продали общо на НЕК и ЧЕЗ “Електро България” 858 364 MWh. От сравнението на цифрите става ясно, че монополистът губи всяка година приблизително толкова топлинна енергия от “топлоотделяне и разходи”, колкото е продаденото от него електричество. При това на много високи цени. Това също е постижение.
Предсказуемо, от дружеството твърдят, че основната част от загубите, средно около 14 на сто, точните цифри са 14,01% за 2006 г., 15,24% за 2008 и 13,98% за 2011 г. – се дължат на “транспортни разходи от топлоотдаване”. Определението за тези ту транспортни, ту технологични разходи като “разликата между количеството топлинна енергия от топлоизточника и продадената на потребителите топлинна енергия” е мъгляво. То заобикаля проблема със състоянието на топлопреносната мрежа и поставя (като аксиома) знак на равенство между доставяна и продадената топлинна енергия. А тя, както отдавна е изяснено, поради липсата на втори топломер в абонатните станции, е недоказуема величина.
Компенсират ли се тези 17% годишни загуби на топлоенергия и газ? И как? Прави ли се нещо изобщо за тяхното предотвратяване?
“Топлофикация София” ЕАД разполага с над 950 км подземна топлопреносна мрежа и над 16 000 абонатни станции. Според публикация във в.”Труд” от 2013 г., 12 268 са абонатните станции, подменени предимно с пари от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. “Съоръженията са наистина на края на своя експлоатационен ресурс", така определя състоянието на подземните тръбопроводи, от които досега са били обновени около 130 км, самата компания. Ако, разбира се, тези цифри са точни.
През 2011 г. дружеството е трябвало да изпълни ремонтна програма за 6 959 хил. лева. Усвоени са едва 49% (3 430 хил. лв.) от планираните средства. Същата година за ремонти на топлопреносната мрежа и абонатните станции са дадени 1145 хил. лева, което е 48% от предвиденото. Сменени са 6 км аварирал топлопровод. (Всъщност, ако говорим за рекорд, най-големият е санирането на 43 км подземен тръбопровод.)
Оказва се, че не са били оползотворени близо 5 млн. лева. За какво биха могли да отидат те? И дали са били пренасочени към друго разходно перо?
Годишно, според отчетите й, “Топлофикация София” произвежда около 4 850 хил. MWht топлоенергия и около 950 хил. MWhе, електроенергия, при което в атмосферата се изхвърлят приблизително 12 850 млн. нм3 димни газове с температура около 130 0С. Неоползотворени остават големи количества отпадна пара и вода с температура от 30°С до 100°С. Възможно е тези топлинни потоци да бъдат утилизирани. Така ще бъдат намалени вредните емисии от СО2, СО, NOx и др., и ще се спестяват около 24 млн. нм3 природен газ. За утилизацията на димните газови котли от съответния тип в ТЕЦ "София" и ТЕЦ "София Изток", според шефовете на парното, е необходима инвестиция от 2 000 хил. лева (тоест от 2 млн. лева). Която те обещават да търсят от фонд “Околна среда”. А за утилизацията на димните газове във ВОЦ”Хаджи Димитър”, ВОЦ”Суха река”, ВОЦ”Левски Г”, ВОЦ”Овча купел І” и ВОЦ”Овча купел ІІ” според експерти ще бъдат нужни около 1 800 хил. лева (1 млн. 800 000 лв.)
Както вече беше посочено, само през 2011 г. от предвидените за ремонтни работи средства, са били ”спестени” близо 5 милиона лева неусвоени пари. Защо не са били пренасочени за екология?
Ако продължава с това темпо, на “Топлофикация София” ЕАД ще бъдат нужни 137 години, за да ремонтира оставащите близо 800 км подземен тръбопровод. С идеята (все някога и вероятно след век) да се ограничи и разхищението на тези близо 100 млн. куб. м газ годишно.
За съпоставка ще напомня, че Ректората, най-старото крило на СУ “Св. Климент Охридски” е бил построен за 10 години - от 30 юни 1924 до16 декември 1934.
Че днешна Турция планира да изгради три АЕЦ за пет години.
Че Айфеловата кула е била конструирана от 300 души точно за 2 години, два месеца и пет дни. (От 28 януари 1887 до 31 март 1889 )
Че през 16 в., Пон Ньоф, най-старият истински мост над Сена е направен за 26 години.
Че дори завършената през 2 580 г. пр. н.е. Хеопсова пирамида е била издигната за 20 години.
Че един от шедьоврите на средновековната архитектура, църквата “Сент Шапел” в Париж (1248 г.) е построена за 33 месеца. Тя е изградена на два етажа, всеки от които представлява самостоятелен параклис. А стъклописите й, които са разположени между 14 колони на 618 кв. м и 15 м височина, със своята оригиналност и сложност заемат специално място в историята на световното изкуство.
Също както и “Топлофикация София”. Този антишедьовър на съвременния български мениджмънт.
Съществуваме като в теория и практика на глупостта. Масовите февруарски протести от 2013 г. показаха, че злоупотребите с парното и топлата вода са стигнали своя предел и гражданите няма вече да търпят.
За да се успокои обстановката започнаха обсъждания, кръгли маси, изписаха се тонове хартия с анализи и предложения. Само аз съм публикувала над 10 материала.
Въпреки тях и въпреки обещанията на политиците, “Топлофикация София” продължи да разпраща на гражданите своите незаконни Съобщения към фактура, което е нарушение на Закона за счетоводството.
Да наказва потребителите с мораторна лихва върху хипотетично потребление, което е нарушение на Директива 32 на ЕС от 2006 г. и на Закона за задълженията и договорите.
Да им начислява ДДС върху прогнозно потребление, което е нарушение на Закона за ДДС.
Да им калкулира невъзможни стойности за подгряване на водата и за сградна инсталация, да натрапва и разпределя на домакинствата топлинна енергия, за която няма купувачи и т.н.
Изброените безобразия не попречиха на Монополиста (със страхливото съгласие на СОС) да продължи да тормози гражданите и със съдебни дела за надписана топлинна енергия, която нито някой е искал, нито е купил.
Нима това не е двоен стандарт? Ако няма злоупотреби, корупционен модел и ощетяващо гражданите законодателство – защо избухнаха гражданските протести не само срещу ЕРП-тата, но и срещу топлофикационните дружества?
Защо направиха промени в методиката и обещаха нова ценова политика?
С мотива, че така ще се облекчат високите сметки от зимните месеци, Новата наредба в топлоснабдяването предвижда гражданите да плащат за парно всеки месец. Дори когато е топло, дори когато парното не работи или те не ползват такова.
Звучи като:
“Понеже много пискате, когато много ви бием, всеки месец ще ви удряме само по два шамара. Свикнали сте, ще ги изтърпите.”
Ето, това е антиправовата държава. Това е и най-големият риск.
С който искам да се преборя.
Всеки ден милиони хора, наричани блогъри...
“Игра за милиони” катапултира Даниел Цоч...
За кокошка няма прошка, за милиони няма ...
“Игра за милиони” катапултира Даниел Цоч...
За кокошка няма прошка, за милиони няма ...
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
544 страници хомосексуализъм в Русия с д...
Учтиви идилци от Дон в Париж
544 страници хомосексуализъм в Русия с д...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Следващ постинг
Предишен постинг
Повод да напиша този коментар ми даде посещението на госпожа Стефанова в моя Блог. Аз следя нейните публикации, а коментирания тук пост прочетох веднага след публикацията му. Той, както и цялостното й творчество са плод на порядъчен интелигентен и логически мислещ човек. Неща, които не може да се кажат за много от блогърите. Но! Въпреки казаното, постът съдържа съществен недостатък, който принизява значително посочените му качества, недостатък, който се свежда до абсолютизация на ролята на ПРАВОТО (като теория, законотворческа и правораздавателна практика) в битието на обществото. Нещо като панацея за лекуване на всички обществени недъзи.
Според марксистката философия на историята правото е кодифицираната ВОЛЯ на икономически и политически господстващата класа.
Ако след 10. 11. 1989 г. беше приета съвършена конституция, ако на нейна основа бяха приети „правилните” закони, ако някой, (а кой освен Бог, ако той съществува, би могъл да стори това) беше осигурил спазването им, то днешният обществен строй нямаше да е капиталистически. Защото раждането на капитализма се нарича първоначално натрупване на капитала. А то може да бъде само криминално деяние. Историята хилядократно го е потвърдила.
Наистина сегашният наш капитализъм не се харесва на абсолютното мнозинство от народа, в т. ч. и на идейните буржоа. Малко са хората, които разбират истинските причини – периферийната и компрадорската му природа. Порядъчните и умните намират причините в правото и в слабостта на гражданското общество. Глупаците са твърдо убедени че виновни за лошото качество на любимия и капитализъм са комунистите, ДС и Русия...
цитирайСпоред марксистката философия на историята правото е кодифицираната ВОЛЯ на икономически и политически господстващата класа.
Ако след 10. 11. 1989 г. беше приета съвършена конституция, ако на нейна основа бяха приети „правилните” закони, ако някой, (а кой освен Бог, ако той съществува, би могъл да стори това) беше осигурил спазването им, то днешният обществен строй нямаше да е капиталистически. Защото раждането на капитализма се нарича първоначално натрупване на капитала. А то може да бъде само криминално деяние. Историята хилядократно го е потвърдила.
Наистина сегашният наш капитализъм не се харесва на абсолютното мнозинство от народа, в т. ч. и на идейните буржоа. Малко са хората, които разбират истинските причини – периферийната и компрадорската му природа. Порядъчните и умните намират причините в правото и в слабостта на гражданското общество. Глупаците са твърдо убедени че виновни за лошото качество на любимия и капитализъм са комунистите, ДС и Русия...
Търсене
За този блог
Гласове: 2438
Блогрол
1. - Управление на мира - една интересна книга
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС
