Кой кръсти изслямистките терористи “ислямска държава” и защо това словосъчетание се използва от всички?

Ислямистите се провъзгласиха за нещо, което не са и няма да бъдат. Но светът прие тяхното “име” и се зае да го повтаря. Властите в засегнатите страни не възроптаха срещу незаконното погазване на техния държавен интегритет. Защо не отправиха протестни ноти, когато политици и медии масово започнаха да говорят за “ислямска държава” в териториите на Сирия, Ирак и Леванта?

Може ли някой да си представи, че утре терористи ще обявят за своя държава или столица части от Франция, Великобритания и Германия, а журналистите в хор ще повтарят това абсурдно твърдение?

В съвременния свят съществуват редица новосформирани, самообявили се, непризнати или частично признати държави. Причините за това са и исторически, и международно-правни.

Въпреки че има статута на официален наблюдател в ООН, извоювалата своята независимост през 1988 г. Палестина и досега не е пълноправно призната от Обединеното кралство, Белгия, Германия, Испания, Италия, Франция, Холандия, Гърция и Швейцария.

Израел членува в Организацията на Обединените Нации, но не е признат от близо 26 държави в света, а с Мароко, Оман и Тунис е в лоши дипломатически отношения. Сред страните, непризнаващи младата еврейска държава са Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Катар, Кувейт, Йемен, Сирия, Алжир, Йемен, Ливан, Либия и Индонезия.

На 1 януари 1993 г. без сблъсъци и с политическо решение Чехословакия се разпадна на две независими държави – Чехия и Словакия. Разводът по взаимно съгласие приключи, когато през 2000 г. премиерите им Милош Земан и Микулаш Дзуринда окончателно разделиха общата собственост, златните резерви и дяловете в държавните банки. Чехия и Словакия бяха приети в НАТО и ЕС, Словакия е член на еврозоната.

На 3 октомври 1990 г. бе подписано обединението на Германия. Няколко месеца преди това в ГДР бе въведена западногерманската марка, а в нощта на 9 ноември 1989 г. огромни тълпи от хора щурмуваха Берлинската стена и границата рухна без нито един изстрел. Днес Германия е икономически най-мощната държава в Европейския съюз.

Македония и Гърция от години водят спор за името на бившата Югославска Република. И за двете дилемата е толкова значима и не търпяща компромиси, че беше направен опит да се разреши с резолюция на ООН. Гръцката страна не веднъж е подчертавала, че “името Македония й нанася морални вреди”. Спорът бави приемането на Македония в НАТО и ЕС, а за да не се дразни Атина, в международните документи страната фигурира като Бившата Югославска Република Македония. И Евросъюзът, и САЩ се надяват в следващите месеци да бъде постигнат напредък с името, но с приближаването на предсрочните избори през 2016 г., македонският премиер Никола Груевски не изглежда склонен на отстъпки.

Очевидно името не е “формалност” нито в личните, нито в международните отношения. А държавният суверенитет не е само земя, граници и правото те да се защитават с оръжие. Името носи исторически, етнически, езикови и териториални значения. Но то е и начинът, по който държавата с достойнство заема своето място в правния мир. Има ли значение тогава как са се “кръстили” и как ние наричаме няколко банди терористи и наемни убийци? Окупирали чужди територии, избиващи и насилващи невинни хора, рушащи културни паметници и градове. Разбира се, че има. 

Правото на нациите на самоопределение и принципът на нерушимост на държавните граници са двата основни елемента, които сглобяват фактическия държавен суверенитет и неговото функциониране и международно признаване. В световната история неведнъж държави са се провъзгласявали за такива, а след това са получавали желаната легитимност. Но това никога не е ставало на религиозна основа и чрез тероризма на събрани от близо 100 страни платени джихадисти.

Названието “ислямска държава” не е избрано случайно. То обозначава следващия етап в разрастването на ислямисткия тероризъм. Повтарянето му, освен че накърнява суверенитета на независими и международно признати държави, натрапва понятия, чието съдържание отрича съвременните и общоприетите норми за етика, свобода, солидарност, ред и държавност.

Ако сме съгласни, че войнстващият ислямизъм и тероризмът са основанията за “държава”, съвсем скоро ще трябва да приемем, че убийствата и насилието са истинските основания за власт. А не избирателното право, доверието на гласоподавателя и представителната или пряката демокрация. Тогава ще трябва да наричаме и убийците “държавници”.

Ако не сме съгласни с това, защо  говорим за “ислямска държава”? Вместо за тероризъм.

Ако думите са загубили своята сила и своя смисъл днес, защо трябва да вярваме, че утре те ще имат някаква тежест?

През последните 15 години, тероризмът се разгърна до средство за политически натиск, правене на политика и изнудване в огромен мащаб. Неговата тояга държи в стрес обществата в Европа и Близкия Изток, създава коалиции, изгаря селища, насилва деца и жени, унищожава култури, погубва инфраструктури и икономики, предизвиква бежански преселения и яде милиарди от бюджета на ЕС. Във всеки момент, всяко правителство може да бъде разклатено от провокирани самоубийствени атентати, от религиозни напрежения и сблъсъци, от покъртителните картини на загинали бежанци, или от проявите на радикализиращ се местен национализъм. Днес европейските управляващи партии все повече приличат на заложници на потенциален и кръвопролитен рекет. Защо тогава наричаме неговите носители “държава” заедно с определението “ислямска” отпред?

Може би е време законово да се приеме, че проявите на религиозен фанатизъм, религиозен фундаментализъм и тероризъм не могат да бъдат основания или средство за създаването на държава, и/или за промяна на държавно устройство.

Че те са несъвместими с принципите на съвременната държавност и не могат да бъдат легитимирани нито законово, нито медийно. (Без това ограничение да накърнява правото на самоопределение на отделния индивид или етническа група.)

Че всеки опит на терористи да се нарекат и/или обявят за държава е правно недопустим и публичното му използване следва да се избягва.

Че никакви терористични актове и имената на техните извършители нямат силата да променят или подменят в правния мир, в международните отношения и в средствата за масово осведомяване и социалните мрежи името на една суверенна държава и/или на група държави.

Че емитирането на парични единици и административното преструктуриране на завзети от терористи територии е незаконно и няма да бъде признавано от международната общност и нейните отделни представители и политически, социални, граждански, банкови и финансови субекти и институции.

Че няма да бъдат признавани евентуално сключени споразумения, договори, финансови и икономически сделки от името на окупиралите държави, части от държави, области, градове, селища и населени места терористи.

Че подземните и наземни богатства, узурпирани от терористи остават собственост на суверена и че всеки опит те да се търгуват, изнасят, приватизират или рушат се смята за престъпление.

Че с цел да бъдат предотвратени и ограничени проявите на религиозен фундаментализъм и тероризъм,  ангажимент и задължение на представителите на различните вероизповедания е със средствата на просвещението и дискусията, да разясняват истинските и хуманни стойности на религията, в която са вярващи.

Като в това си усилие биха могли да се ползват от сътрудничеството на медиите и институциите в държавата.

Ако обществено допустимият език изключи от употреба всички бандитски думи като ИДИЛ, плод на хибридната война на Кремъл и име на бандитски формирования, каквито има на много места по света, ще реши в зародиш редица проблеми от тези, които идат на талази с етикет "ЗАПЛАХА" към безопасността на Европа.

Съществува осезаемо филтриране на информация, да не говорим за идеи. В същото време безкритично се налагат понятия, като това, за което пиша. И които внушават, че тероризмът може да създава държави и че една от тях е вече реалност. Не знам кой стои зад тази стратегия, не споделям дежурното русофилство, нито дежурното американофилство, нито дежурната русофобия или антиамериканизъм, които само ни пречат. Струва ми се, че от толкова много "заплахи", които са шум в системата, често не съзираме истинската заплаха.
Благодаря, че коментира.

Много сте права. Не сме се замислили, откъде произхожда понятието "ИДИЛ".
Преди малко четох постинг за произхода на думата "мигрант", което е сходно с горното. Масовата употреба на даден термин легимира обекта, който терминът
характеризира. Работа най вече на Ирак е да протестира срещу употребата на
понятието "ИДИЛ". Тези главорези не са никаква държава и войната с тях не е
война между две държави.
Поздравявам ви за откритието и ще го популяризирам при възможност.

Това са думи, внушаващи разделение и страх, но кой е в основата или кои, не мисля, че е голяма енигма. Благодаря за диалога.

Не ,,може би е време,, , а е наложително да не се възприема като държава подобна сбирщина.

Но Господарите "не се сещат"? Отдавна са се сетили, нали ТЕ го направиха...