1.
Днес МАЛКО ПОЛИТИЦИ СЪЗНАВАТ, че народите са готови за мир. Че искат мира и винаги ще бъде така.
Обикновените хора плащат войната. За тях тя е разруха, смърт, нещастия и скръб.
Кой ще дойде да живее в разрушените градове и села? Кой ще заеме местата на убитите мъже? Кой ще утешава осиротелите деца и жени? Кой ще замести убитите бащи, съпрузи, синове и любими? Кой ще изплаща и с какво дълговете на войните? Има ли смисъл война, която отваря вратите към унизително робство заради уж щедрите помощи?
Има ли смисъл война, ако заради нея масово гинат жени, деца и мъже? Ще оцелее ли такъв народ или ще бъде смазан като биологически, финансов и икономически ресурс?
И що за победа би било това?
Дори и да се случи, подобна "победа" ще е равнозначна на загуба. За този народ.
Истинската победа ще отиде в чужди, коварни и подли ръце, които ще се възползват от осиротялата земя и от нейните жени и деца.
2.
В миналото царете и военачалниците са водели войските си и са се сражавали заедно с тях. Мръзнали са и са гладували с тях сред ужасите на кръв, агония и смърт. Споделяли са със своите воини, съюзници и врагове риска да загубят живота, честта и своята власт.
Това не омаловажава кошмара на войните, в които плячка от векове са били жените и земята. Но тези пълководци са били по своему честни. Защото са били готови на саможертва и жертва. Същата, която са налагали на своите легиони и армии.
България е имала велики царе и водачи. И без значение дали в Сердновековието или през Възраждането, всички те, до един, са били готови с живота си да отстояват своята кауза. Правили са го. Защото другото е подлост.
3.
Подлост е водачите на "Хамас" да се крият по подземия  и дупки, докато Израел избива в Газа хиляди жени и деца. Същите жени и деца, които бойците на "Хамас" уж защитават. Подлост е, че Израел нито веднъж не поиска от терористите да се предадат доброволно, за да няма масови убийства на невинни палестинци. Убийства, които са равнозначни на масови кланета. Подлост е, че водачите на "Хамас" не се предадоха доброволно, за да спасят Газа и своя народ. Тогава щяха да се превърнат в национални светини и герои. Подлост е, че никой в Европа и в Арабския свят не ги призова към това. Подлост е един министър-председател на Израел и до днес да воюва с призрака на Ицках Рабин. Защото Рабин беше избрал пътя на разума и мира и плати с живота си за Него. Той беше убит! Но политиката му на постепенна дипиломация за изграждането на мир, се оказа вярната. За разлика от "пътищата" на Нетаняху.  Каквито и усмивки да си разменя той днес пред камината с президента Доналд Тръмп.
4.
Не мога да си представя как българските светини Ботев или Левски биха се крили, ако пред очите им избиват и опожаряват български градове и села. Дали щяха да се снишават по дупки и бункери, ако можеха с живота си да спасят своите от смърт?
Трябва ли да напомням тяхното верую?
 "Ако загубя, губя само себе си. Ако спечеля, печели цял народ. "
В българската история е имало много предателства. Но като изключим Фердинанд, няма водач, който да е хвърлял народа ни като парцалена кукла в пожарите на разрухата. Нямаме такъв и това е висше постижение на българския дух, което трябва да се осмисля, пази и брани.
Но за него се иска вътрешна сила. Любов към Отечеството. И понякога саможертва.
Днешните войнолюбци са други. За тях войната е бизнес с оръжие, изпробването му на чужд гръб, филмчета в нета, търсенето на "помощи", бездушност, пропаганда  и разрастващ се геноцид.
Би могло да се каже, че за тях войната прилича на бизнес и хоби. Които целенасочено копаят пропасти между братя по кръв, съседни земи и народи. Защото дори евреите и арабите са братя. Синове на един и същи баща - Авраам - чрез децата му Исаак и Исмаил. Както е описано в Битие.
5.
Няма кауза, смисъл и цел, които да оправдават тези човешки касапници.  Но Европа, която премахна смъртното наказание дори за най-зверските престъпления, днес с готовност захранва убийствата на войната.
Каква е каузата на тази масова сеч?
Самоотбрана? Идеали и принципи?
Няма по-голям идеал от справедливия мир, постигнат чрез дипломация, преговори, взаимен респект и опиране на закона.   
Няма вечни врагове и историята на 20 век го доказва. Само че колкото повече растат жертвите и разрушенията, толкова по-трудно ще се изгражда мирът.
С едно уточнение:
За да стрелят оръжията;
за да летят снарядите, дроновете и бомбите -
трябва да има кой да натиска спусъка  
и кой да се бие или да гине в окопите под гравдушки от смърт.
Истината е, че мирът е в ръцете на тези, които носят оръжие.
Истината е, че мирът беше постигнат в Истанбул и след това беше умишлено взривен. От чужди на Украйна и Русия британски интереси. И от политици, на които е време да бъде потърсена и нравствена,  и съдебна отговорност. Защото днес загиналите са не просто стотици хиляди. А достигат милиони.
Истината е, че много украинци плащат, за да се спасят от войната. Защото Украйна се обезкървява и няма кой да възкреси мъртвите
Истина е също така, че и Русия губи бащи и чеда.
Както и да завърши този конфликт, загубата ще бъде и за двете страни на окопите.
Ще спечелят тези, които с години подготвяха и подклаждаха това братоубийствено самоизбиване.
Има ли разумен и достоен изход за двете страни? Могат ли да бъдат "надиграни" т.нар. световни кукловоди? Къде могат да бъдат открити истинските съюзници на мира? Притежават ли те достатъчно лостове, влияние и мощ?
6.
Трудно ми е да преценя доколко факторите в Киев и Москва разполагат с ресурс, за да проведат контрлирано, съвместни операции по "спиране на огъня" от двете страни на военната линия. И дали вече не е късно за това.
Днес хищни държавни интереси се готвят да делят и разфасоват Украйна върху костите на украинци и руси. "Европейски" и американски чакали глозгат нейното тяло, готови за разюздан пир...
Възможно е в Москва да смятат, че така е справедливо. Че това ще е по-безопасно за Русия. Възмжно е дори президентът Путин да мисли именно това.
Дали такава е истината обаче?
Извън Русия, кой - независимо от войната и жертвите, а може би и заради тях  - е способен да защити интересите и бъдещето на украинците?
Блекрок? Банките-кредиторки? Големите оръжейни концерни?
Кликата на Зеленски?
Еднолично американският президент Доналд Тръмп? Или ЕК? Или можа би дори Израел?
Изглежда съмнително.
Всички те имат своите интереси. И проблеми. Своите национални, геополитически, капиталови и бизнес цели. Приоритети. И ползи.
Какво ги свърза с Украйна?
Религията и православието ли? Отговорът е не.
Езикът? Също не.
Общата история и генофонд? Отново не.
Съвместното строителство, инвестиции, градове, победи, радости и скърби? Отново не и не.
Тогава какво свърза тези "покровители" на Украйна с Украйна? Освен стратегията им да я пожертват в битката си за подземни богатства? И "опаковането" на Русия.
7.
Да се запитаме сега колко от убитите украинци в родословието си имат руски корени и предци? Руски прабаби и дядовци? Руски предания, обичаи, бракове, ритуали и спомени?
Вероятно повечето от тях.
А колко от загиналите руснаци, имат родствени връзки с Украйна?
Вече трета година в тази война братя убиват и биват убивани от своите братя. И устояват. Защото носят в кръвта си общата лудост по руски да бранят това, което считат за своя родина.
Историята учи, че само руснак може да воюва "ефективно" с руснака. Наивно е да мислим, че този факт не е отчетен, когато е била изграждана стратегията за Украйна и вкарването на Москва и Киев в трагичния кървав конфликт и капан..
8.
По време на Втората световна война, една Франция капитулира за 40 дни пред нацистка Германия. Вместо да й помогне, за 9 дни Великобритания евакуира приблизително 350 000 свои военни от пристанището в Дюнкерк. За "успеха" на операцията заслуга има и Хитлер, който де факто позволява изтеглянето им. Вероятно, очаквайки като ответен жест, англичаните да останат неутрални.
Преди това, през 1938 г. министър-председателят на Великобритания Чембърлейн, премиерът на Франция Даладие, премиерът на Италия Мусолини и Хитлер като канцлер на Райха, сключват Мюнхенското съглашение, което историци като Арнълд Тойнби смятат за  "прелюдия" към Втората световна война. То дава на Германия Судетите, а по-късно тя грабва Бохемия и Моравия, където е съсредоточена силната чехословашка военна промишленост. Съглашението позволява на Райха да се въоръжи и отваря пътятму на Изток, е мнението на влиятелния консерватор и  председател на Британския съвет по това време лорд Лойд. Той е човекът, който безуспешно лобира за по-активна политика на Англия спрямо Румъния и България, така че те да бъдат откъснати от германската орбита.
Още по-рано, през 1935 г. се подписва и морското споразумение между Германия и Англия, което уж циментира численото превъзходство на английския флот.  Обикновено се премълчава, че преди между СССР и Германия да бъде сключен пактът за ненападение Рибентроп-Молотов,  в резулат на който Литва получава Вилнюс и Мелмел, нейното най-голямото пристанище, съветската дипломация нееднократно опитва да създаде антихитлеристка коалиция в партньорство с Великобритания и Франция. Двете страни участват в преговорите, но протакат и изпращат представители без пълномощия, което обрича инициативата на провал. Усилията на Москва за изграждането на антихитлеристки блок в Източна Европа също нямат успех, а през 1938 г. поляците, заедно с Унгария, се включват в подялбата на Чехословакия. По това време Хитлер получава като "западен" подарък Рурска област, Австрия и парчета от Чехословакия и дори изтъква как дал автограф на Чембърлейн като спомен от този момент.
Най-голямото нахлуване в света на чужди войски в територията на суверенна държава, се случва на 22 юни 1941 г. в 3:15 сутринта. Тогава 159 немски дивизии, още 42 от съюзнически държави, 5,5 милиона души с 600 000 моторни превозни средства, 4950 военни самолета и 750 000 коне пресичат границата на СССР и отварят фронт от 2900 километра. Инвазията им е подкрепена от армии на Румъния, Италия и Финландия...
"Нашите началници постоянно ни казваха, че руснаците са низши хора, че са необразовани и няма какво да се церемоним с тях", свидетелствал бившият войник от Вермахта Херберт Байер, цитиран в публикация от 22 юни 2021 г. на Дойче Веле.
"Руснаците вадят чипове от миялни машини и перални, за да поправят военните си машини", твърди през септември 2022 г. председателката на ЕК Урсула Фон дер Лайен, според чужди медии и публикации в българските в."Марица", Клуб Z, Fakti.bg, Гласове и др.
Излиза, че както днес, така и тогава, са се търсили и търсят лица и народи, които да воюват - първо с руската империя, после със СССР, а днес и с постоталитарна "низка" Русия.
Заради интересите на друг. Украйна е само поредната жертва.
9.
Кой и как ще изплаща  украинските дългове? Какви са начините страната да действа независимо, въпреки натиска на кредиторите си? Особено ако се стреми към сключването на мир?
Възможностите са ограничени, за да не кажа нулеви.
Освен ако украинците не сменят държавното си устройство, превръщайки се в конституционна  парламентарна монархия.
Защото е логично една новоучредена монархия тепърва и сама да решава дали ще изплаща задълженията на една нече отишла си република.
Русия изпусна шанса да осъществи подобна трансформация между 2014 и 2022 г. и така да счупи матрицата. Да затвори цикъла на "Великата октомврийска социалистическа революция", коята бе спонсорирана отвън и да заобиколи подготвения й капан.
Факт е упадъкът на съвременните републики, който  се развива с плашеща скторост. Факт са и ударите по монархизма, като и в двата случая те идват от нерегламентирани, сенчести и алчни интереси.
Личното ми мнение е, че заради способноста си да устоява на натиска на дълбока държава, монарахията е по-издържливата институция.
В случая правя изключение за България, която по природа е извънсистемни играч и в това е нейнатото предимство..
10.
Когато двама братя се карат, не им даваш ножове в ръцете, за да се изколят взаимно. А ги разтърваваш и помиряваш, ако наистина си техен приятел.
Ако си враг правиш обратното - гледаш сеир и чакаш да се избият. За да вземеш и поделиш богатствата им.
Заобиколена от подстрекатели и лъжци с вълчи апетити, Украйна днес няма приятели. Нито легитимни лидери, които да отстояват нейните интереси.
Тя е фалирала държава, на която чертаят съдбата на Чехословакия от 1938-39 година.
Голямият парадокс е, че в партията за един бъдещ мир, Москва има дългът да играе едновременно и с руския, и с украинския цар.
Ако Путин го осъзнава.  Ако има силата за това...