Украйна може да влезе в НАТО,  но само едновременно и заедно с Русия. Това е. Друг начин няма. Така тя ще постигне своя "идеал", а Москва няма да възприема Пакта като заплаха, защото ще бъде част от него.
Фрмулата е рационална и чупи матрицата на войната. Тя праща в небитието плановете на дълбоката държава, като в същото време отваря пространство за дългосрочен мир и просперитет за Европа, подсигурявайки ресурси и абсолютни военни гаранции за Стария континент. А и не само за него.
Не на последно място формулата дава и "опция на успех и достойнство" за Украйна при постигането на мир. Нещо, чиято липса, макар и неизговорена, е тежка спънка при опитите за преговори.  Паралелно с това, формулата предоставя на Русия необходимата сигурност и така изчиства от корен една от тежките причини за този конфликт. Още повече, че на няколко пъти Москва е правила сондажи за присъединяване към Пакта.
Ако бъде приета, предложената опиця може да сложи началото на глобален проект за сигурност, инкорпорирайки в себе си още държави в общ военен съюз. И ориентирайки неговите отрбанителни и военни ресурси към истинските заплахи пред човечеството. Вместо към "сънуването наяве" на исторически кошмари от миналото.

РОЛЯТА НА ПАРИЖ И ВАШИНГТОН

Вече чувам опониращи възгласи: "Путин и Зеленски в общ военен съюз със Запада? Заедно с техните генерали и армии? Абсурд!"
Но да се запитаме как беше създадено НАТО? В чиито структури на водещи позиции бяха привлечени генерали от Вермахта, сражавали се под егидата на Хитлер. Като Адолф Хейзингер и Ханс Шпайдел, например.
А как беше създадена Европейската общност за въглища и стомана, която обедини Франция, Белгия, Нидерландия и Люксембург в съюз със Западна Германия и Италия?
Между другото Договорът на общността се подписва в Париж и предвижда създаването на общ Върховен орган, който "да упражнява надзор върху пазара, да следи за спазването на конкуренцията и да гарарнатира прозрачност на цените". Той е фактическото начало на днешния Европейски съюз.
Да се запитаме сега защо това, което е било възможно след най-кървавата война в историята на човечеството, да не бъде възможно и днес?
Макар и под различна форма?
Ако се освободим от емоциите и клишетата, ще забележим, че това, което искаше Тръмп с "редките земи" е нещо като римейк на Парижкия Договор за въглища и стомана. С уговорката, че "сделката" би трябвало да бъде интелигентно изработена и развивана.
Стара истина е, че търговията и общите икономически проекти са пряк път към мира. Те изграждат взаимоотношения извън тесния костюм на войната и в крайна сметка са далеч по-изгодни за политиците и техните народи.
За да се развиват, през 20 век икономиките имаха остра нужда от въглища и стомана. Днес се нуждаят от ядрена енергия за мирни цели и от метали, които в изобилие се намират в Русия и Украйна. Проблемът е, че извличането им е трудно, токсично и изисква сериозни технологии и инвестиции. Ако Франция, САЩ, Украйна и Русия създадат общ икономически формат по техния добив, преработка и транспорт, биха могли за кратко време да постигнат взаимно обусловен икономически растеж. Който да затвърди бъдещето на мира.
Договорът от Париж, който споменах, е добра основа за подобно сътрудничество. Защото е доказано работещ документ в исторически условия не по-малко сложни от днешните. Както се сочи в неговия член 2, целта му е била "чрез общ пазар на въглища и стомана да допринесе за икономическа експанзия, заетост и по-добър стандарт на живот". И следователно институциите му е "трябва(ло) да осигурят нормално снабдяване с въглища и стомана на общия пазар, като гарантират равен достъп до производствени източници, установяване на ниски цени и подобряване на условията на труд."
Документът е достъпен и ако се адаптира, с успех може да се приложи и днес.

ПРОПУСНАТИТЕ ШАНСОВЕ

Възможно ли е обаче да има траен мир, без да е решен териториалният въпрос между Украйна и Русия?
Вероятно не. Вероятно това е и най-деликатният момент в едни по-напреднали преговори. За съжаление шансът, който даваха Минските договорености бе проигран. Макар и признати само от Никарагуа, Куба, Венецуела, Сирия, Йемен - на 21. 02. 2022 г. самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики бяха признати за независими и с указ на руския президент. Впоследствие техните лидери, заедно със Запорожие и Херсон подписаха договори за присъединяване към Руската федерация и поискаха закрила от Москва.  "Конституционността" на договореностите бе потвърдена и с решение на руския Конституционен съд, което не прави казуса по-лесен.
Няма да се спирам на театъра на военните действия, той е известен. Известна е и позицията на ЕС, според която санкциите срещу Русия ще бъдат вдигнати при пълното изтегляне на руските войски от територия на Украйна.
Проблемът е в това, че рускоговорящото население в тези области, както и Москва вече смятат въпросните земи за част от Руската федерация. И че голяма част от тези области в момента се контролират от руската армия и местните сили.
Има ли изход? Или перспективата е война "до последния украинец", изпращане на европейски въоръжени части в Украйна и подпалването на световен пожар?
Разумен изход винаги има, стига причините за даден конфликт да бъдат обективно анализирани.  
В тази война обаче няма невинни, извън ранените и убити цивилни граждани, които са жертвите. Поглеждайки към миналото, бихме могли да си кажем:
Ако Горбачов беше сключил със САЩ и Западна ЕВропа официални писмени договори за бъдещето на Русия...
Ако преди да изтеглят войските си от Източна Германия, руснаците бяха постигнали законови гаранции за своята сигурност...
Ако преди да се разпусне Варшавският договор, който бе аналог на НАТО, бе структуирана новата архитектура на сигурността в Европа, която да включва, а не да изключва Русия...
Ако западноевропейските елити не вярваха така сляпо на Фукуяма...
Ако ЕС не беше приел така прибързано еврото, което бе възприето като посегателство срещу долара и провокира пасивната агресия на САЩ спрямо Стария континент...
Ако преди да приеме общата си валута, евросъюзът бе проектирал икономическото си бъдеще, включително и чрез трайни връзки с Русия...
Ако не бяха амбициите за петролни сделки, разплащани в евро, вместо в долари, които отключиха толкова войни...
Ако Обама не бе притиснат до стената след като се договори с Русия, Сирия да предадат под международен контрол химическото си оръжие...
Ако не беше така непредпазливо щедро руското икономическото предложение към Украйна, при президенството на Янукович...
Ако Брюксел и Москва се бяха съгласили, че Украйна може едновременно да членува и в ЕС, и в Евразийската икономическа общност...
Ако властите в Киев бяха спрели терора срещу рускоезичното население в Донецк и Луганск...
Ако не бяха изгорени живи близо 300 души в Одеския културен дом...  
Ако бяха спазени Минските договорености...
Ако Зеленски бе успял да запази мира, каквито бяха първите му стъпки след избора му за президент...
Ако не беше така удобна за Брюксел глупавата "федералистка утопия", която забравя, че империите се разпадат, а националните държави възкръсват...
Ако Тръмп беше останал в Белия дом...
Ако не бяха взривени Истанбулските договорености...
Има ли смисъл да изброявам още?
Това са пропуснатите шансове на миналото.
Но с днешна дата все още има възможности, които могат да бъдат приложени.
Какви са те?

ЕДИН НЕСТАНДАРТЕН ПОДХОД

През 1803 г. САЩ купуват Френска Луизиана. През 1819 г. чрез Договора Адамс-Онис придобиват Флорида от Испания. През 1854 г.  закупуват от Мексико земи, които включват части от днешните Аризона и Ню Мексико. През 1967г. купуват Аляска от Русия.
Сделката за Луизиана е предшествана от 7-годишна война между Великобритания и Франция, която избухва в Северна Америка след британска атака срещу оспорвани френски владения. Освен двете стогодишни войни, френско-британските отношения са всъщност сериал от конфликти. Интересно е, че преди няколко дни Лондон пак удари французите в гръб, възползвайки се от напрежението между Алжир и Париж. Срещу засиленото изучаване на английски език, англичаните предложиха да финансират алжирската образователната система. Коз, на който Франция разчиташе, за да придвижи проблема с незаконните емигранти и репатрирането на криминално проявени лица.
Но това, да речем, е друга тема.
Около 100 години преди търговските операции на Щатите, цар Петър I (Велики) печели Северната война между Русия и Швеция. Сключва се Нищадския мирен договор, според който Русия получава излаз на Балтийско море и голяма част от Прибалтика. Договорът е скрепен и чрез изплащането на два милиона златни талера. Получава ги крал Фредерик I Шведски в замяна на завоюваните територии. Договорът кодифицира и правото на местната аристокрация да запази своята финансова и митническа система, Лутеранското си вероизповадение и своето самоуправление.
Изброявам тези факти, защото те открояват МОДЕЛ.
Естествено, далече съм от мисълта, че купуването на територии е съвременното СРЕДСТВО за формиране на държавност.
Но във фактологичната и сложна ситуация между Украйна и Русия, това би било едно сравнително справедливо компромисно решение.
И е за предпочитане пред смъртта и войната.