За българските т.нар. политически елити е много удобно да се крият зад широкия гръб на Виктор Орбан.  Докато Унгария, Чехия и Словакия блокират с вето крайните решения за Украйна. И така пазят мира. 
Ако погледнем реалистично, излиза, че в момента защитници на българския национален интерес са именно тези държави и техните лидери. А не родната върхушка. 
Позициите на Унгария, Словакия и Чехия пречат на опитите да се въвлече ЕС и особено неговият Източен фланг в остър сблъсък с руснаците. Ветото на Унгария удря спирачка пред безогледното харчене на европейски пари и блокира заема от 90 милиарда евро за Киев. И корупционерите там. То е бариера пред приемането на Украйна още през 2027 г. във военизиращия се ЕС, който се стреми да стане реплика на НАТО.
Това са причините в евросъюза да има две линии и две различни визии за неговото бъдеще. 
В единия лагер са страни като Германия и Франция. Те искат Съюз на две скорости. Отпадане на правото на вето и още по-широко прилагане на взимането на решения (не с единодушие), а с квалифицирано мнозинство. Брюксел подкрепя тези идеи и дори отива по-нататък в стремежа да се отнеме на Будапеща правото на глас в европейския Съвет и достъпа на страната до свежи пари и фондове. Като тук мотивът е, че "Унгария нарушава основните ценности на ЕС". 
Все още обаче по теми като външната политика и сигурността (ОВППС), данъчното облагане и приемането на нови държави, решенията се взимат с единодушие. Както изисква Лисабонският договор. И точно тук позициите на Унгария, Словакия и Чехия са ключови за сигурността на България. 
Тъй като са добре известни, те позволяват на БГ-министри и премиери безметежно да се кичат със знамето на Украйна и безропотно да спазват "наратива". Няма нужда да се прилага гъвкава, многостранна и превантивна дипломация. Няма нужда да се взимат деликатни решения и да се отстояват позиции, които могат да застрашат личното благополучие и его на псевдоелита.
Чужди лидери вършат неблагодарната работа, балансират крайностите на Съюза и така отдалечават от пропастта държави като България.
Проектът ЕС на две скорости се легендира с икономически аргументи - разлика в богатството на страните, рестартиране на европейската икономика, по-лесен достъп до стратегически суровини и т.н. Но същността е друга - лишаване от властови механизми на непослушните държави. И оформянето на елитен клуб, който ще взима и налага решенията и ще дели европейците на аристократи и парии. Освен че "6-те" най-силни ще диктуват политиката, с голяма степен на вероятност те ще прехвърлят и рисковете от своя на чужди гърбове.
Другата линия и перспектива за развитието на ЕС, към която принадлежи и България, защитава "нашето единство" и приетите с Лисабонския договор правила. За да се чува гласът й, тя продължава да излъчва сигнали на "вярност, предвидимост и съгласие" с Брюксел. Още повече че след влизането ни в еврозоната, България стана по-уязвима, тъй като няма свои пари и парична политика. 
Малко вероятно е обаче, защитниците на "единството" да успеят да съхранят сегашния модел на ЕС.  Неотстъпно Брюксел изземва  правомощия и концентрира власт в сфери като медии, специални служби, бизнес иновации, отбрана и външна политика. Наред са данъците и социалните въпроси. 
Ето защо управляващите в България рано или късно ще се изправят пред избора - послушание или национален интерес. За момента поведението "ние сме винаги съгласни" и затова няма защо да променяте правилата - върши някаква работа.
Но това ще е така, само докато Унгария, Чехия и Словакия все още имат силата да казват "Не".