Дали Радев ще стане премиер или първоначално ще предпочете позицията на председател на НС? 
Тъй като България е парламентарна република, председателят на НС е най-високопоставената фигура в държавата. 
Но и в този случай важи принципът   човекът прави поста. Или го лишава от смисъл.
С пълното си мнозинство, Прогресивна България лесно ще крепи изпълнителната власт. Но докога? 

Важно е как ще функционира 52-то НС, какви ще бъдат неговите приоритети, законодателни инициативи и конституционни мнозинства, кои личности ще оглавят парламентарните комисии и т.н. И дали този парламент ще изкара своя пълен мандат.
Но още по-важно е какви са капаните пред новата изпълнителна  власт.
А те не са малко.

Само за първите три месеца на т.г. дефицитът вече удари 1,5 милиарда евро.

За да се вместим в критериите на Маастрихт от 3 % и при очакван БВП за 2026 г. от около €120 млрд., държавата ни има правото да похарчи максимум €3,6 милиарда за цялата година. Тоест, за следващите 9 месеца ни остават само още $2,1 млрд. харчове на "дефицитни пари", при това без никакви грешки. Обикновено най-големите разходи на държавата са в края на годината. Ако продължим със същото темпо, към есента ще сме пробили "лимита", ще си навлечем гнева на Брюксел и вероятно последващи санкции. 

На всичкото отгоре през т.г. ще трябва да се платят и близо €2,5 млрд. (главници плюс лихви) по стари дългове,

но новите заеми са с много по-високи лихви, което също изяжда бюджета. Възможна е и загуба на милиарди евросредства по ПВУ, поради забавените законодателни реформи. 

Високите вносните цени на горивата заради войната на САЩ и Израел срещу Иран, също удрят индустрията, но в бюджета няма пари за нови компенсации. 
Заради инфлацията след приемането на еврото, е вероятен и синдикален натиск за допълнително вдигане на заплатите и пенсиите. Което от своя страна също ще допринесе за отвяване на хипотетичния бюджетен дефицит от 3 на сто.  За да се
вмести в тези проценти,

следващият кабинет ще трябва или да реже разходи, социални програми и инвестиции,

или да вдига данъците. И двете мерки са с потенциала да предизвикат политическо напрежение и протести. 

Картинката е чудна. И обяснява защо Борисов така мъдро подчерта, че едно е да спечелиш изборите и друго - да управляваш. А анализаторът Илиян Василев с наслада започна да му приглася.
Капанът е, че следващото правителство заварва бюджет, който вече е изхарчил почти половината от позволения си годишен "минус" още в първото тримесечие. И не е само това.

Така че въпросът Радев - премиер, или Радев - председател на НС, стои с цялата си острота.
Все пак да припомним, че председателят на НС има сериозни правомощия, макар и да е "пръв между равни". Той разполага с достъп до информацията на всички спецслужби. Рутинно контактува с другите политически сили по време на председателските съвети. Следи и практически степенува законодателния календар на НС и законопроектите на изпълнителната власт. Структурира парламентарния контрол над кабинета и министър-председателя. Осъществява парламентарна дипломация. Ръководи заседанията на НС и т.н.

Когато една формация е лидерска, ако председателят й бъде избран за премиер,

възможностите за партиен контрол върху изпълнителената власт изтъняват. Защото лидерът на партията няма как да контролира сам себе си в своето качество на министър-председател.  
От друга страна, ако поеме поста на председател на НС, той, заедно с шефа на парламентарната група и ръководните органи на партията, запазва механизмите за контрол, въздействие и промени (когато това се наложи) по етажите и на изпълнителната власт.
Нищо не пречи на Радев да стане председател на НС,

оставайки в същото време и "премиер в сянка". 

Ситуацията е сложна и затова може би е разумно, Прогресивна България да излъчи първо "кризисно правителство". А след него, ако е необходимо, да се състави и кабинет на растежа и стабилността.

Нямам предвид "горене на бушони", разбира се, заради трудната икономическа и геополитическа обстановка. А конструирането на изпълнителна власт с предпазливост, градация на целите. И отговорност. 

За момента авторитетът и подкрепата за ПБ лежат изцяло върху плещите на Радев. Заради батаците в икономиката и кризите в Украйна и Близкия Изток,  много хора се надяват той и правителството му бързо да се издънят. Когато една партия има пълно мнозинство обаче, лидерът й може да избира. И ако се наложи, да "мигрира" от позицията на шеф на парламента към шефския стол в изпълнителната власт. Или обратното. 

Първите действия на 52-то НС и на следващото правителство ще се гледат под лупа.
 
Когато ОДС спечели изборите през 1997 г. обаче, издаде Бяла книга за състоянието на страната след управлението на Виденов.

Нормално е това да се случи и сега, за да знаем какви наследства ни оставят  правителствата на Желязков и Гюров.  
Какви са например:
V Състоянието на приходната и разходната част на бюджета към края на първото тримесечие на 2026 г.? Нищо, че се работи с бюджета за 2025 г.  
V Какво е нивото на събираемост на осигуровките, данъците, корпоративните плащания и ДДС?
V Състоянието на Сребърния фонд? И здравната каса?
V Финансовата обезпеченост и резервите на търговските банки след влизането ни в еврозоната?
V Направените правителствени трансфери към чужди институции, евентуално в злато или други активи? 

Едно управление трябва да познава тази картина и да я сподели с гражданите.

За да стъпи на здрава основа. В България банковата тайна не е абсолютна спрямо държавните органи, правителството и неговите структури. Законът за кредитните институции (ЗКИ) гарантира поверителност на авоарите и операциите по сметките, но съществуват законови механизми за нейното разкриване при определени условия. Някои служби като ДАНС И НАП,  например, имат правото на по-бърз или автоматизиран достъп. Въпрос на прецена е какво може да се огласи, без да се нарушава законът.

Но има и други важни въпроси.

V Каква е например общата сума на раздадените кредити през последните 3 до 5 месеца на домакинства и фирми, съпоставени със същия период преди една година?
V Какъв е размерът на получените кредити (след емитирани държавни ценни книжа, облигации и съкровищни бонове) от двете правителства - като стойност, характер, лихви, насоченост и време на падежиранията по тях?
V Колко и какви са предстоящите плащания на лихви и дългове на държавата по дати и обеми? За т.г. и за седващите до края на мандата.
V На колко възлиза бюджетният дефицит, размерът на инфлацията и съотношението на държавния дълг към БВП - към момента на конституирането на 52-то НС?
V Какво е състояние на общините и на второстепенните разпоредители с бюджетни средства?
V Има ли концесионни сделки, осъществени от правителството в оставка и от служебния кабинет? 
Защото налице е тенденция да се концесионират ресурси със стратегическо значение за държавата. Или да се прехвърлят имоти на свързани с властта субекти и групи.

Прогресивна България постигна зашеметяваща победа. Ако обществото беше доволно

от предходните управления, това надали щеше да се случи. Хората искат нещо различно от служебното правителство на Андрей Гюров, което наричаха правителство на ПП-ДБ;  От правителството на Росен Желязков, което беше формирано като коалиция между ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН, с подкрепата на АПС (ДПС–Доган); 
От служебния кабинет на Димитър Главчев; От правителството на Николай Денков, кръстено с нарицателното "сглобка" и което беше създадено с мандата на ПП-ДБ и с подкрепата на ГЕРБ-СДС и двама от ДПС. И т.н.

В последните 25 г. обаче, няма друга нова българска партия, която да е поемала властта в толкова сложен момент като днешния. 

Когато царят и НДСВ спечелиха изборите през 2001 г.,

в страната вече имаше финансова стабилност, валутен борд, беше извършена деноминацията на лева, банките бяха капитализирани, а част от натрупалите дългове предприятия бяха минали в частни ръце. Беше започнал процесът по присъединяването ни към ЕС. А за приватизация оставаха "златните кокошки" на българската икономика - БТК, ЕРП-та, Булгартабак и др. 

Когато през 2009 г. Борисов и ГЕРБ спечелиха парламентарните избори,

България вече беше член НАТО и ЕС.  Под управлението на финансовия министър Пламен Орешарски, страната  преживя световната финансова криза (2007-2008) без големи сътресения.

В края на 2008 г. МФ изчисли, че бюджетните разходи за същата година са били едва 38.1 % от БВП и в сравнение с 2007 г. са намалели с 1 на сто. През 2025 г. те вече са около 42% от БВП.
През 2008 г. държавният дълг на България бе около 13-14% от БВП. Към септември 2025 г. възлезе на около 28.4% от БВП. С номинален размер от над 61 млрд. лв. 
Към 31.12.2008 г. министър Орешарски отчете, че фискалният резерв, съотнесен към текущите валутни курсове, е 
8 394.9 млн. лв.  Или с 1 млрд. повече отколкото през 2007 година. Но онзи резерв се трупаше от приватизация и бюджетни излишъци, защото държавата събираше повече, отколкото харчеше. 
За разлика от тогава, през 2025 г. основната част от ликвидността в резерва беше поддържана чрез емитирането на нов дълг. 
Затова този резер от над над 17 млрд. лв. не е "богатство", а "оперативен буфер". От (в голямата си част) взети назаем пари. Които стоят там, за да гарантират, че държавата ни може да плаща текущите си сметки..
.. 
И дългове. 
Докато бившите й вождове потриват ръце.