Ако случайно спрете някой на улицата и го попитате какво стана със свободата на журналистите...
23 януари 1996
Вестник "Власт"

Журналистът не е Христос  
Ако случайно спрете някой на улицата и го попитате какво стана със свободата на журналистите, които за да бъдат „свободни”, отидоха да се оплачат на председателя Сендов, на президента Желев и на премиера Жан....със сиурност ще ви отминат с мълчание. И на кого ли му е притрябвала такава свобода, която за да „бъде” – ходи да моли за разрешение? Смешното е, че така дефицитната „свобода”, подгонена като млада дойна крава, бе грижливо издоена и подкрепена от всички. Но защо ли в делвите на душите ни, ако още ни е останало нещо от тях, кънти празнота? И как да не те засмъдят очите, докато гледаш как видни опозиционери крепят словото като граждани, защото нe им стиска да се ангажират с позицията на политици? Обикновено подобни свободолюбци биха защипали носа на всеки журналист, дръзнал да зададе точния въпрос на точното място, освен ако не предпочетат да се спасят в галоп в каручката на някой услужлив медиатор. На тези фигури трябва да се припомни, че „свободата на словото” вече има своята нова история и в нея са записани заглавията на не малко загинали или погубени вестници. Те не бяха удобни. В тази история има и „случайно” катастрофирали журналисти. Има колеги, напуснали времето неочаквано и без време. Напразно ще търсите некролозите им по вестниците или пред някоя партийна централа. За тях днес политиците избягват да си спомнят. Сигурно, за да не им се налага да преглъщат и потушават чувството си за срам. За вина е нелепо да се говори. В политическите елити виновни няма. Там виновни са журналистите, които според определени политици, нямали достатъчно гражданска смелост...,за да обслужат поредната мръсна игричка на властващите. Или на тези, които се канят да властват заради тях. Всъщност става дума единствено за шоуто, за показния спектакъл, за онова подхвърляне на топката между медиите и властта, което осигурява възможност на политиците да се чувстват – винаги добри. Винаги прави. Винаги честни, независимо от фактите и болезнената действителност...Истината е, че повечето медии го правят. Повечето медии играят в сладката игра на опозиция и власт, защото все още изданията у нас и националните СМИ зависят от политически комбинации. И пари. Ето защо с темите „табу”, с възхода и падението на актуалните политически митове трябва да се съобразяват и пишещите..., заложили таланта си заради това, което се нарича редакционна политика. И отново струва пари. Ето защо всички така обичат да защитават свободата на словото. Разшифровано, посланието за „свободата” и „словото” се измерва – в долари и власт. И в отсъствието на свобода! Вярно е, има журналисти, които обслужват. Но каква алтернатива им предложиха днешните демократи? Някои го правят от глупост. Или защото така се живее по-лесно. Други – изпълняват политически или специални поръчки и следователно го правят по задължение. Или както се казва - по служба. Защото освен с перо са закичени и с пагони, както впрочем и не малка част от „асовете в политиката и медийната пропаганда”, които направиха кариера по силата на обвързаностите си с военнопромишления комплекс. Или с икономическите интереси на бившата компартия. Същетвуват и трети, които обслужват от примирение, осъзната безизходност и култивиран „прагматизъм” след няколко години, прекарани в редакциите на т.нар. демократични издания. Тези колеги добре познават и в същото време презират продажната същност на голяма част от т.нар. нови демократи. Ограниченият им интелект и тяхната слабост. Страха и безскрупулната алчност, заради които изтъргуваха надеждите на толкова българи. Макар и критично настроени, подобни журналисти не могат да бъдат креативни. Несъзнателно те зареждат обществото със своята негативност, с иронията и отрицанието на всичко, до което се докосват. Така се раждат обезценяването на ценностите, жълтите клюки, раздутите криминални хроники, различните форми на информационно насилие. Липсва любов. Съвременната журналистика не пише с любов. Но любовта не може да съществува заобиколена от малодушие. Сметки. И постоянни предателства. Пък и журналистът не е Христос.