Обгазена от безработица, България се задушава от миризмата на номенклатурни лешояди, които търсят нови гнезда. Вместо експериментът, дързостта и творческото начало...
29 юни 1990

В. „Демокрация”

В БТА – мъртво вълнение

За първи път от много години, журналистите от БТА работят със самочувствието, че от тях зависи как ще се решават кадровите, професионалните и финансовите им проблеми. Или поне някои от тях твърдят, че е така.

След епохата на парашутистите, които под перата на БКП и влиятелни „спонсори” завладяха цивилизованите столици на света, неотдавна 16 бетеанци избират с тайно гласуване кореспондентите, които трябва да заминат за Брюксел, Бон, Кайро, Прага и Белград.

Разбира се, и тайното гласуване, и липсата на извънземни са безспорен успех за анемичната ни демокрация. В комисията по изборите освен ръководството на агенцията, избрано от колектива, първоначално са влючени и всички главни редактори. Тъй като някои от тях участват в конкурса, отделните редакции определят хората, които да ги заместят. „Изборите” минават в два тура. Вместо публикации или събеседване, кандидатите се състезават с молбите си, с авторитета си, а някои от тях с горещите обещания, че „много бързо ще научат езика на съответната страна”.

С квалифицирано мнозинство на първия тур печелят Георги Тодоров и Красимир Велчев. Очевидно най-достойните избират най-достойните и демокрацията може да тържествува.

Обгазена от безработица, България се задушава от миризмата на номенклатурните лешояди, които търсят нови гнезда. В тази обстановка обясним е страхът на колегите от БТА от нови нашественици, обяснима е и гордостта им, че поне малко са се доближили до принципите на компетентността, професионализма и справедливия подбор.

Но дали е така?

Вчера на събрание в агенцията главният директор г-н Георги Тодоров дълго чете писма и отговори на писма, познати на присъстващите от предишни събрания. Темата на „събтието” не беше предварително разгласена, защото „аз сметнах така” (Г. Тодоров), въпреки че се оказа важна: 
отчет на дейността на новото ръководство, решаване на проблема с хартията, използване на валутните приходи на БТА, процентно повишаване на заплатите, разпределяне на хонорарния фонд. 
В кариер бяха преминати и запазването на посолствата във Вашингтон и Мадрид, чиито валутни разноски се поемат от заможното българско правителство, както и перспективите за българската журналистика в Йерусалим и Анкара.

След изчерпателното експозе стана ясно, че на събранието трябва да бъде гласуван вот на доверие на новото ръководство, част от което скоро заминава на работа в чужбина. Г-н Тодоров обясни, че винаги е ходил с вдигната глава, но че има право сам да определя творческата си съдба, както и че събранието не е предизвикано от статията ( „В БТА – пир по време на чума”), излязла в бр. 110 на в. „Демокрация”. Христо Петров добави, че от самото начало е приел длъжността зам.-директор временно и че за него най-важно е развитието му като пишещ журналист. Марияна Мелнишка попита двамата директори на кого ги оставят, а Сергей Наков предложи да разкаже приказката за напиканите круши. В дисхармония с общия тон прозвучаха конкретните предложение на Светла Петрова, свързани с подготовката на кореспондентите. Бе поискано на предстоящата пресконференция на БТА на очна ставка да дойде авторката на статията „В БТА – пир по време на чума”, за да каже кои са нейните информатори. Събранието единодушно реши да не гласува никакъв вот. Разбра се, че понятията партиен активист и партиен функционер вече са мръсни думи. Проблемите потънаха.

Вместо експериментът, дързостта и творческото начало на повърхността останаха рутината, „доброто” старо и застрахованата пресметливост.

Трудно е.