Бермудският триъгълник - Луканов, Виденов, Лилов, от който БСП не можа да се измъкне вещае катаклизми. И трите личности-знаци разполагат с достатъчно...
19 юли, 1994, в. „Власт”

Луканов – самотник и проклятие

Бермудският триъгълник – Луканов, Виденов, Лилов, от който БСП не можа да се измъкне, вещае катаклизми във вътрешнопартийното и пространство. Дали предстои разцепление, поделяне на властови енергии или формално изтегляне на лидери от партийни на чисто икономически позиции е все едно. И трите личности-знаци разполагат с достатъчно подкрепа, за да се изживяват за прави. Според политически наблюдатели Луканов разчита на средната номенклатура, която съумя да узурпира икономическите лостове на властта. И да се превърне в прикритие. Виденов залага на местния партиен елит, чиито позиции ще бъдат апаратно подсигурени и с изграждането на младежки съюз. Докато Лилов се опира на старата партокрация и на носталгията по т. нар. леви стойности. Дори от този бегъл анализ се вижда, че Лилов държи най-консервативният и пасивен слой на партията, докато около Луканов и Виденов се групира хищен елит, част от който обаче не може да съвмести икономическите си и властнически амбиции с идеологическите рамки на БСП. Тъй като така или иначе стогодишната баба оцеля, възможно е тъкмо когато се тъкми да затропа на хорото като млада невяста...да се спъне и падне. Защото е очевидно, че предстоящата битка за властта ще бъде грандиозна. Тя ще се води не толкова срещу СДС, колкото за да се счупи Бермудския триъгълник...

Както преди няколко години, Лилов прояви достатъчно разум, за да се оттегли навреме. И да остави няколко хранени хора. Виденов чака не повече от нужното и се зае да укрепва тила си. Междувременно приближени успяха да го подхлъзнат, така че липсата на кадърни външнополитически съветници в ИБ на ВПС стана вопиющо ясна. В най-тежко положение се оказа Луканов, който има проблеми с вътрешнопартийната си идентификация. Отпадането му от ВПС (Висшия партиен съвет) бе интерпретирано неотдавна и като доброволен отказ, който щял да му позволи да...”контролира банковата система”...Това едва ли е вярно. Особено след като аферата „Акрам” неочаквано включи в обсега си по-широк кръг лица от предвидените в сценария. Което пък постави в неловкото положение на единствен Луканов адвокат (интересно защо?) председателя на ВПС на БСП.

Въпреки очакванията обаче пресконференцията на Андрей Карлович се превърна в гаф, който направи публична вътрешната му изолация. „Проклятието на България” и „кръстник на мафията” го нарекоха в кулоарите негови съпартийци, оценявайки го като безскрупулен противник. Според други обаче Луканов е поизчерпал силите си и се чувства уязвим и самотен в обятията на собствената си партия. Това обяснява донякъде серията от грешки, както и емоционалният дисбаланс на бившия министър-председател, които навеждат на мисълта за котерийни борби на поне две равнища. Сигурно за Луканов атаката от страна на службите изглежда особено опасна. И многопластова. Ето защо, за да отклони интереса на журналистите от болезнената точка, той се опита да насочи вниманието им към диктаторските амбиции на президента, към гангстера Стефан Косев, към статуса на съдебната система. Все полуистини, които трябваше да прикрият факта, че в последните две години БСП всъщност се дистанцира от него. И това ще има последици.

„Аз съм един бездомен милионер, притежател на шкодичка и дървена виличка в Мала църква”, заяви г-н Карлович. Но не забрави: Да направи реверанс на един друг милионер от Виена, подчертавайки неговата невинност. Да защити заплашените от президента депутати, подсказвайки с това, че в НС има и други виновни, освен него. Да демонстрира мъжество, за да скрие липсата на подкрепа в собствената си парламентарна група. Да превърне в гротеска взаимоотношенията си със службите, намеквайки по този начин за готовността си да вдигне „бялото знаме”. И да удари под пояса последното си партийно убежище в лицето на ОСД...