В Япония, когато напрежението във фирмата се нагнети, се бият с възглавници. Или налагат чучелото на шефа. Стоичков е чучелото “Борисов”. Затова го удрят. Хулят магарето, за да се сеща коня. Дали магарето е за охулване е друга тема. Какво си мисли конят - няма да гадая. Не допускам някой сериозно да вярва, че балканските импровизации на Стоичков са истинската причина за врявата. Зад морално-етическата дилема стоят други мотиви.

Според мен става дума за политически страсти и за пренос на емоции – на лична неудовлетвореност и фрустрации, на обиди и затаено напрежение, на ярост от усещането за загуба и пропиляно време. И на омраза.

Лошо се справяме със собствения си живот. Без значение дали сме политици, журналисти, анализатори, бизнесмени или нещо друго. Затова периодично си намираме грешници, върху чиито мощи възстановяваме усещането си за ценност и смисъл.

В случилото се обаче има и нещо хубаво. След като навлече тогата, Стоичков или ще престане да псува. Или ще го прави на латински.

Не желая да коментирам манталитета и възпитанието на този футболист. Особено след като го превърнаха в мишена за омраза. Бербатов е с друг манталитет и възпитание. Но мразим и него.

Изобщо в България се съединяваме, за да мразим. В случая със Стоичков, партии и хора с претенции за образованост ехидно се възмущават, че един “простак” е осквернил чрез своята личност високото звание доктор хонорис кауза.

Не вярвам в моралните им подбуди. Не може да се възмущаваш от Стоичков, а да не се възмущаваш от Милен Велчев, който също стана “доктор хонорис кауза”. След като ни завеща дълг от близо един милиард лева.

Днес пуснах в профила си във фейсбук един анализ на Тодор Стоянов за “либертарианеца Милен Велчев”, публикуван в сайта Още-инфо през 2004 г. Както и очаквах – реакция никаква. Нарочно постнах и “Гневът на зомбитата” от блога си. Пълно смълчаване.

Има нещо сбъркано в т.нар. старо дясно, където всеки се чувства длъжен да възпроизвежда (като “код”) какви ли не недомислия…? Само и само, за да бъде припознат като свой. И ужасно се бои да не мръдне от правата линия.

Между другото званията за принос в науката не се дават за добро поведение и благоприличен език. Това се отнася и за литературата и киноизкуството. И за всяка друга област. Нерядко хората с голям талант са темерути, особняци или крайно разюздани в личния си живот. Сигурна съм, че на никой от възмутените интелектуалци например няма да хрумне да отхвърля френските “прокълнати поети” или Чарлз Буковски.

Мога да изредя още цял куп таланти със скандален живот и отвратителен език.

Е, и? Това не ги прави по-малко велики.