Какво ли става, когато на едно място се съберат поети, които са журналисти, или ако някои предпочитат така -  журналисти, които са и поети?
Баналният отговор е, че се чуват думи, че думите са информация, че информацията, ако не е менте, носи познание, и че поезията е познание, синтетично или чувствено, строго в своята бистрота или преизграждащо вече роденото в думи.
Поезията е третото око на журналистиката и затова в журналистиката, правена от поети винаги има и…още нещо. Което си говори с времето и затова остава.
Поетите са прокълнати “да казват”. Без значение дали ги печатат или не, дали са известни или почти непознати, отхвърляни или хвалени, богати или бедни.
Те са чудаци.
Те имат различна съдба.
Фантазията утвърждава настойчиво, че зад илюзията стои познанието, че въображението съвместява индивидуалното с общото, желанието с реализацията и щастието с разума, замествайки “репресията” със свобода, твърди Херберт Маркузе.
Проклятието “да казваш” (но не заради лична изгода) е петият елемент в журналистиката, правена от поети. Това е мъчително обвързване, чийто работодател е истината. То мисли със сърцето и чувства с разума и след задължителните “кой, къде и кога”, винаги пита ЗАЩО? И иска да чуе КАК.
В Началото бе словото и сигурно словото ще бъде Неговият край. Но парадоксът ще се сбъдне, ако изчезнат поетите…, които не спират да танцуват по острието на четвъртата власт.
На 16 януари 2003 г. дузина луди глави в журналистиката рецитираха своя поезия пред претъпканата зала в “Младежкия клуб” на НДК. Така се роди сборникът “Време за кактуси” (Издателско Ателие Аб) със стихове на журналистите-поети Антон Баев, Балчо Балчев, Велислава Дърева, Венелин Митев, Димитър Дженев, Евелина Гечева, Ива Николова, Ивайло Диманов, Иглика Горанова, Мариана Кирова, Надя Попова, Силвия Стефанова, Татяна Явашева и Татяна Атанасова.
Десет години по-късно, до 19 януари 2013 г., трябва да бъдат предадени текстовете за следващата книга.
Решението бе взето от клуб “Поетично ателие”, в което  на 27.12. 2012 г. в дома-музей на поета Владимир Башев отново звучаха стихове. Малкият принц почука на прозореца в поемата на Татяна Атанасова (в.“Народно земеделско знаме”), която бе четена публично за първи път. Един “Чужд човек” бе опитомен в книгата на Спасиана Кирилова (водеща на публицистичното предаване “На плюс” в TV+). По конферентната връзка се включиха Балчо Балчев и Евелина Гечева (управител на Академика БГ), които получиха извинени отсъствия. Сред взискателната аудитория се откроиха Иглика Горанова (председател на сдружение “Журналисти за прозрачно управление”), д-р Мариана Кирова (Национален литературен музей, Литературен кабинет “Владимир Башев”), Татяна Явашева (редактор в сп. “Икономика”), Сава Динев и др.
За историята документира Силвия Стефанова :))