Ако бях премиер, ще ме извините за наглостта, никога нямаше да обявя по този начин, “обоснованото предположение”, че атентатът в Сарафово е дело на Хизбула. Пък макар и чрез своя вътрешен министър.
След като партньорските служби са работили  с българските, техните правителства също разполагат с информация. Тогава на кого е нужно тя да бъде “детонирана” по този начин? Големите пожари тръгват от клечка кибрит.
След подобни публични изцепки, процесите стават по-трудни за управление, отварят се вратички за крайни сценарии. С тях от известно време се упражняват кръгове в Израел и САЩ.
Само че иска ли ЕС да бъде въвлечен във военен поход срещу Ливан и Иран, за който “Сарафово” може да се окаже претекст? Това би означавало трайна дестабилизация и огромни рискове. Много по-големи от настоящите.
Следва да се има предвид, че ако станем “претекст”, автоматично ставаме и мишена №1. По-ужасяващ риск от този не мога да си представя.
Има и други начини за борба и ограничаване на тероризма. Тук не става въпрос за примирение и страх, а за обмислени и премерени действия.
Не може експертите на Европол или на МВР да определят голямата политика.
Отговорният подход е, при наличието на обосновани данни, да започнат разговори на ниво ЕС. Да се изработи всеобхватна стратегия, да се консултират страните от Арабската лига, а преди това България да изясни в детайли собствената си позиция и това, на което ще казва “да” или “не”.  Това означава инициатива от страна на изпълнителната власт и обща позиция по рисковете “Сарафово” в геополитически план.
За това е измислена многопартийната система. Тя има своите политически буфери и те трябва да се използват.
Можехме например, поради деликатността на темата да обявим, че няма да излезем с официална позиция преди да бъде изработена разгърнатата и многовариантна стратегия на ЕС, която да сведе до минимум опасностите от тероризъм на територията на съюза. И която в същото време да си постави за цел да съхрани  мира и  диалога между Евросъюза и страните от Арабския свят. Толкова!
Ако бях президент, наистина ме извинете за наглостта, щях да отложа Консултативния съвет по национална сигурност с един месец, през който да започна консултации с партиите и разговори с представители на службите, за да си изясня какво точно се случва в държавата. Не е нормално в рамките на 2 седмици да ни поднасят един опит за политически атентат, един атентат пред Съдебната палата и активно мероприятие с класифицирани документи, получени от неидентифициран източник. Някой клати държавата. Въпросът е кой и защо.
Ако бях десен политик, щях да преценя залозите на своята опозиционност и нямаше да позволя да ме използват за ръжен. От чието ръчкане в огъня точки печели БСП.
Ако бях журналист (а аз съм журналист, независимо от всичко) нямаше да бъда пощенска кутия. Нито маша. Или глупак. Свободата на словото и независимата журналистика изключват всичко това.
А в БСП добре си редят картите.