11 януари 2006
Нова теория на властта

Казват, че властта била не средство за решаване на проблеми. А инструмент за пораждане на очаквания….
Именно затова БКП, а след това и двете правителства на Луканов, правителството на Любен Беров, после правителството на Сакскобургготски, а днес и правителството на Сергей Станишев усърдно се трудеха, за да създават проблеми.
Ето защо България живее в непрекъснат стрес. Страх. И бедност.
За да работи схемата на смачкване обаче, освен проблеми трябва да има и очаквания  за “спасение”. А оттам да функционира и индустрията за спасители. За целта е важно тези, които са на върха все пак да имат своя ореол. А когато бъдат окончателно амортизирани, да им се създава нов. Или да бъдат вадени от епруветката други политически Батмани, красавици и герои.
С тази политическа задача бяха и са натоварени дежурните социологически пропагандатори. Ковачите на лъжливи рейтинги. Възпитателите на обществена пасивност. И поръчковите медии. Те опропастиха тонове хартия, за да притоплят социалната “вяра”, че все пак БКП, а след това и наследниците и от БСП, марионетките им в царската партия и ДПС са управлявали добре. И затова пак трябва да управляват.
Новата българска утопия на “лявото” и “центъра” бе изкована върху лъжата за миналото. Масовите тълкуватели на прехода добре се справиха с тази задача. И успяха да лишат от глас истината за “просперитета”, който ни бе завещан на 10 ноември 1989 г.
Заради тази голяма фалшификация наследниците на  номенклатурните комунистическа фамилии са на власт днес. Пак заради нея днес повечето от тях са богати. А повечето от останалите българи - бедни.

Какво не разбраха, не научиха или бързо забравиха българските граждани през последните 16 години?

Първо:  Че наследихме държава със сбъркана структурна политика, с огромен външен дълг и с тежка зависимост от вноса на енергийни източници и суровини.
Според статистиката само в периода 1970-1985 г., тоест четири години преди “историческия” преврат срещу Тодор Живков, делът на вноса спрямо усвоеното производство на електроенергия и топлоенергия скача от 0,9 на 23,8%. Над 95% от потребностите от нефт и природен газ  и 90% от коксуващи каменни въглища се задоволяват чрез внос.

Второ:  Започва поредното планирано съсипване на българското земеделие. Увеличава се вносът на селскостопанска продукция. Само от 1980 до 1989 г. той нараства 2 пъти.  В същото време се редуцира инвестирането на средства в отрасъла. Докато през 1970-1975 г. техният относителен дял в общата сума на капиталовите вложения е 15,3%, през 1980-85 г. той пада на 8 на сто. Срива се производството на селскостопанска продукция.За сравнение ще посочим, че в периода 1976-1980 г. средногодишният растеж на такава продукция е 2,9 на сто. През 1980 той се свива до 0,9%, а през 1985 г. е едва 0,5 на сто.
Фактите показват, че в началото на 90-те години 85 на сто от тракторите и 30 на сто от комбайните у нас са с вече изтекъл амортизационен срок. Изостава развитието на складовото стопанство. В резултат на тази политика валутните постъпления от износ на селскостопанска продукция намаляват от 328, 6 млн. щатски долара през 1984 г. на 188,6 млн. долара през 1989 г. Всичко това означава, че предвиждайки краха си и бъдещите икономически трансформации,  върхушката на БКП се е въздържала от инвестирането на държавни средства в сфери, които след това е имало вероятност  да не успее да контролира.

Трето: В същата негативна прогресия се редуцира и българският износ на тютюн, сирене, зеленчукови консерви, дребен рогат добитък, вълна, памучни и копринени платове, кожи и трикотажни изделия.

Четвърто: В годините след 1984 г. показателите за икономическия растеж рязко спадат, а инерцията на натрупване на външна задлъжнялост става все по-динамична.

Пето:  В края на 80-те години вътрешният дълг на държавния бюджет към БНБ и ДСК възлиза на около 26,5 млрд. лева.

Шесто:  В този период специалистите определят състоянието на българската икономика като предфалитно.

Седмо:  Според проучвания, предназначени за тесен кръг от хора, през 1987 г. за месечния екзистенц минимум на едно лице в България са били необходими 163 лева. Ако се върнем към средните доходи от този период, веднага става ясно колко българи са живеели под ръба на бедността още в щастливите години на зрелия социализъм.

Какви са проекциите на тези реалности  днес?
Какви са обществените последици от упражняването на власт, която всъщност “не е”, защото е неспособна да се справи?

Първо – задълбочаваща се ерозия на държавните институции.
Второ – растящо обществено недоверие.
Трето – остри критики от бъдещите ни европейски партньори и институции….
Всъщност истинският политически въпрос е какво става с държава и общество, които на практика никой не управлява?
Големият парадокс е, че днес в България властта се търкаля по земята въпреки безпрецедентното парламентарно мнозинство на тройната коалиция, многобройните министерства, държавни агенции и окопалите се по местата си партийни апаратчици. Властта се търкаля по земята, защото между нейното публично и легитимно функциониране и очакванията и нуждите на хората – зее пропаст. Правителството заседава и взима решения, но това не се отразява на равнището на доходите, на справянето с престъпността, на работата на администрацията, на рекета, който монополите в стопанската сфера упражняват върху гражданите, на батаците в здравеопазването и образователната сфера.
Парламентът заседава, но произведените от него решения и закони не провокират ефективни и прагматични политически действия. Създават се комисии, но половин година след катастрофалните наводнения 1 милион българи все още живеят в мизерия.
Фактът е равен на политически и морален фалит за управляващите от БСП, НДСВ и ДПС. И е оглушителен сигнал за всяка опозиция, която желае да разширява влиянието си.
Само че в страна като нашата това вече не може да става само с класическите действия на парламентарната практика и медийното говорене. А още по-малко с надеждата, че изтощени от беззаконието и корупцията хората отново ще излязат на улицата.
Този път опозиционните политици трябва да отидат при хората  и заедно  с тях да потърсят нестандартни начини за решаване на проблемите им.
Или казано с други думи – да започнат да упражняват гражданска власт…
Властта е действие, което постига резултати, провокира процеси и сбъдва желания. И за да правиш всичко това изобщо не ти е необходимо да чакаш времето, когато ще си се настанил в Министерския съвет. В страната на безвластието и институционалната демагогия, ще спечели този, който пуска корените си в самия живот. И се свързва чрез тях с хората. Повече от очевидно е, че нито БСП, нито НДСВ умеят да правят това.
За останалите - ще видим.

(Със съкращения)
Вестник "Седем"

Към тези нови милиарди можеш да включиш и неизплатения и до днес от германците дълг към България, от 30 милиарда златни лева, още от времето на Борис.
За съжаление от 89 година до сега освен всякакъв вид милионери в България не се роди друго по - добро нещо и Всичките вкупом са забогатели от онази бедна соц. държава .Явно сме били много зле!!