Блогът на sylviastefanova :: Украйна: градовете и регионите могат да се побратимяват, вместо да се избиват

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.05.2014 23:08 - Украйна: градовете и регионите могат да се побратимяват, вместо да се избиват

Автор: sylviastefanova Категория: Политика

Прочетен: 1482 Коментари: 0 Гласове:

Правото на държавата да използва сила подлежи на контрол. Това право не допуска компромиси със законността, защото човешкият живот е висша ценност.
В ЕС няма смъртно наказание и дори серийните убийци имат правото на адвокат. Не ги убиват, в най-лошия случай ги осъждат на доживотен затвор.
Кой осъди и по кои закони “терористите” (според Турчинов) и “опълченците” (според Русия) на военна заплаха със смърт? Кой осъди загиналите в Одеса?
Ако те са били ”терористи” - нали такова е определението на и.д. президента за проруски настроените украинци, които настояват за федерация - защо днес цялата страна е в траур? Защо властта, която ги квалифицира като терористи, днес поднася съболезнованията си? Защо обещава да изплати помощи на семействата им? Как така същата власт е очаквала от милицията, която днес уволнява и дава на прокуратурата, да защити хората, които самата тя е обявила за терористи и срещу които е повела въоръжените сили на държавата?
Какво е това? Политика? Или омраза?
Политиците не се бият с народа си. Те търсят пътища към него, към всичките му социални и етнически групи, така че да съхранят единството на нацията и териториалната цялост на своята страна.
Горките младежи, горките възрастни хора.
Някой се гаври с тях. Хвърля го в братоубийствена касапница, а после ги презира.

Време е да научим дефиницията за тероризъм на и.д. президента на Украйна, а също и на ЕС. Да чуем каква е дефиницията им за революция. И по кои белези киевската “революция” се отличава от източно украинския “тероризъм”. И в единият, и в другият случай имаше протестиращи граждани на площада. И в единият, и в другият случай сред тях се появиха въоръжени лица. Загинаха хора. Те бяха убити. И в единият, и в другият случай бяха атакувани чрез сила легитимно избрани институции. И в единият, и в другият случай законно избраната власт бе принудително отстранена. Да се легитимират подобни действия е опасно, недопустимо и деструктивно. Само че точно на крилата на такъв героизъм или “тероризъм” Турчинов бе издигнат за президент. Тогава “терорист” ли е той? Според собствената му логика…
Наложително е този човек да престане да бърка.
Грешките му вече имат огромна цена. Турчинов сбърка, когато:
1. Не насрочи навреме национален референдум за статута на Крим, с който да блокира Русия.
2. Не направи необходимото, за да има национално допитване за държавното устройство на Украйна, заедно с президентските избори
3. Не направи нищо, за да гарантира мира след преговорите в Женева. А можеше да изпрати армейски части, които да охраняват проруското ”опълчение” от провокации, докато се приемат законите за амнистията. След това тези хора щяха доброволно да се разоръжат.
4. Сбърка, че не спечели никакви съюзници за преговори с източните и западните части на Украйна сред партиите, регионалните власти и независимите медиатори. Така не бяха изпробвани, а още по-малко изчерпани възможностите за политически диалог.
5.Сбърка, когато не отчете, че интеграцията в ЕС изисква спазване на критерии от Копенхаген, а те не допускат насилие срещу опонента и участие на военни групировки като “Десен сектор” в политиката.
5.Сбърка, че не поиска постоянни консултации за бъдещето на Украйна, в който да участват и Москва, и Брюксел.
6. Фатална грешка беше “мирното шествие” в Одеса, организирано в деня, когато стартира “антитерористичната операция”. Така бяха предопределени сблъсъците между “Десен сектор” и “антимайданците”.

Има ли добри и лоши революции? Кой, по силата на каква логика – историческа, правна, етична, морална или Божия – решава коя “революция” каква е?
Политиците не са царе, получили властта свише. Те са носители на мандат, зад който са застанали хиляди, понякога милиони човешки души. А когато не са застанали? Тогава такъв политик или водач е самозванец.
Ако принципът на овластяване е без значение, защо кралската фамилия във Великобритания се ползва с огромен респект? Защо републиката, нейните закони, правила и свободи са свещени за французите, които пълнят площадите и улиците на Париж, щом някой се опита да ги накърни?
Ако изборите (парламентарни, президентски или местни) са незначителен акт, защо е толкова оспорвана и продължителна президентската надпревара в САЩ и тя минава през състезания първо вътре в партиите, после в отделните щати, докато се стигне до деня на националния вот? Защо днес, в предстоящите избори за Европейски парламент, избирателят е настървено убеждаван да гласува, защото “всичко зависи от него”. Сега и именно чрез изборната бюлетина. А не утре – на някой майдан, организиран от революционери, опълченци или “терористи”...
Може би политиците от Украйна, ЕС, САЩ и Русия най-сетне ще изяснят каква е разликата между едното и другото.

Както вече писах, недопустимо е също, чрез регионален референдум да се прекроява териториалната цялост на суверенна държава. Но армията и насилието не са лекарството срещу тази “зараза”.
Ако има лекарство то е в ръцете на самите граждани и на местната власт. Регионите могат да се побратимяват, вместо да се избиват. Градовете със съизмеримо население могат да се побратимяват, да търгуват и да развиват икономическите си отношения по свое усмотрение. Никой не може да им забрани или попречи. Законодателството на ЕС насърчава местното самоуправление. При малко интелект и трезва мисъл за бъдещето, Славянск, така както е побратимен с Магдебург, може да се побратими с всички градове в Русия или в ЕС, с които желае. Киев може да се побратими със Севастопол или Симферопол и т.н. Освен това градовете-побратими от ЕС могат да се опитат да посредничат за решаването на кризата в Украйна, стига да го желаят.
Колкото по-сложна е обстановката, толкова повече властта трябва и е длъжна да се опира на утвърденото право и на закона. Те са най-голямата и непреодолима защита. Такава власт ще преговаря, ще убеждава, ще разяснява. Ако трябва не 24, а 48 часа в денонощието. Ще изяснява какви очаквания стоят зад исканията на недоволните. Какви проблеми се надяват да решат чрез едно федеративно устройство и защо, източноукраинците? Какво очакват от асоциирането с ЕС западните области? Какви пътища за сътрудничество с Украйна вижда Русия? Какви конкретни инвестиции и партньорства предлагат страните от ЕС?
Властта придобива сила не чрез репресивни мерки, а чрез ясното и честно дефиниране на националния интерес, през които пречупва своята политика. И избор.
Нима някой наистина вярва, че като разруши с цената на човешки жертви барикадите в Донецк, утре “терористите” от Източна Украйна ще престанат да искат федерация? Пак и още повече ще искат. Ще направят нови барикади, ще свикат нов референдум или ще измислят нещо друго. Тогава, какво? Пак ли ще има “антитерористична” операция? До кога? Докато се стигне до нещо още по-страшно? Това ли е целта?
Украйна не е стабилна държава и е неуместно да се иска от Русия да престане да я дестабилизира. Което не означава, че Москва и ФСБ нямат отношение към събитията там. Украйна беше извадена от релсите преди половин година, а ЕС, както и украинската опозиция бяха вкарани в капан. На страната предстоят извънредни избори. Правителството й е слабо, а и.д. президентът не действа като политик.
Според статия във в.”Билд”, ЦРУ е менторът на днешната украинска политика. Но тайните служби не са нито овластени, нито подготвени да бъдат политически фактор. Те имат други задачи. Защо Белият дом е решил да разчита на тях в украинската криза? Какъв е изобщо критерият на САЩ за приемливо насилие – един, двама, трима, или много повече убити? Нека се изяснят.
САЩ са първа геополитическа сила, но си остават варварска държава, твърде различна от Европа.
Украйна е европейска страна. Както между другото и Русия.

Нагоре