Блогът на sylviastefanova :: Трагичната украинска действителност изтри партиите от политическата сцена

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.05.2014 00:39 - Трагичната украинска действителност изтри партиите от политическата сцена

Автор: sylviastefanova Категория: Политика

Прочетен: 1608 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.05.2014 10:45

Колкото повече се изостря обстановката в Украйна, толкова повече ще губи позиции новата власт.
Преди половин година Украйна беше мирна страна. Днес там има човешки жертви, насилие и загуба на територии.
Чия е вината?
Каквато и да прави новата власт, тя е в патова ситуация. Колкото повече прави обаче, толкова повече дискредитира и себе си, и тези, които я подкрепиха.
Ако беше избрал да преговаря с проруските активисти, които превзеха редица учреждения в югоизточна Украйна, Киев щеше да признае за законни техните действия. По този път можеше да бъде утвърден токсичен политически модел с потенциал да се възпроизвежда и в други държави. Но нима идването на власт на “демократите” бе образец на парламентаризъм и законност?
Тогава? Излиза, че едни “пучисти” отказват да преговарят с други “пучисти” и изпращат срещу тях танкове. Трагична украинска действителност, която изтри партиите от политическата сцена.
Кой тогава да преговаря с гражданите, независимо от крайните им действия, така че ескалацията да спре?
Партиите и техните представители бяха длъжни да го направят. Те са избраниците на народа и в радата, и в местната власт. Те трябваше да изслушат исканията на протестиращите, които са и техни избиратели, да влязат в преговори с тях и да съдействат категорично за успокояването на страната, включително и чрез контрол върху действията на кабинета и на и.д. президента.
Всъщност само партиите все още притежават частична легитимност в разкъсваната от подмолни апетити Украйна. Тогава защо се държат като отстранени от нея?
Веднага след женевските преговори Юлия Тимошенко направи плах опит да действа, но той бързо замря. Защо?
“Изчезването” на партиите от политическия живот в Украйна, ако изобщо има такъв, допълнително ерозира държавността й. Днес страната прилича на изоставена вдовица, от която всеки иска да се възползва.
Така и не се изясни защо не бяха изпълнени договореностите от Женева. Ако Киев вярва и е имал доказателства, че престрелките в Славянск в Пасхалната нощ са дело на руски сепаратисти, толкова по-настойчиво трябваше да продължи да се бори да бъде изпълнено женевското споразумение. Ако властите в Киев са били искрени по време на преговорите, логично беше, макар и (както твърдят) провокирани от Москва, да не влизат в руския сценарий и стриктно да следват пътната карта на договорения с консенсус мирен процес. Независимо и въпреки опитите той да бъде разрушен.
Защо не го направиха?
Нима за предпочитане е използването на армията? Стълкновенията и опасността от ескалиращ въоръжен конфликт, от който ще загубят и Украйна, и ЕС, и Русия?
Не се съобщават данни за предизборните нагласи в Украйна, нито кой от кандидатите е с най-големи шансове да бъде избран за държавен глава. Неизвестно остава одобрява ли този кандидат използването на военна сила в Славянск и би ли действал по същия начин? А нали само след месец и половина и по волята на народа, той ще встъпи в ролята на президент. Турчинов ще трябва да освободи поста. Вероятно ще има ново правителство.
Русия “присъедини” Севастопол и Крим, което на прост език означава, че Украйна загуби територии. И ако сега някой попита украинците кога са живели по-нормално - преди Янукович или след него, преди “майдана” или след него – отговорът няма да бъде труден за отгатване. Включително и заради неадекватното управление на днешните власти.
Буквално преди часове МВФ обяви, че ако бъде загубен контролът над Югоизточна Украйна, фондът ще преосмисли обещаните на страната за следващите две години 17 милиарда. Последва офанзива. Как трябва да се тълкува това? Известно е, че МВФ не прави подаръци, а дава заеми. Знае се, че Донецк е промишлен район с огромни въглищни запаси и ресурси. Същото важи и за Югоизточна Украйна. Ако страната под някаква форма загуби контрола си над тях, което не би трябвало да се случва, не би ли следвало, тя да получи още по-сериозна помощ от МВФ, за да се справи с тези щети? Вместо да й се намеква обратното?
Ясно е, че зад “първия план” на кризата в Украйна и на всички страни, въвлечени в нея, има втори план. Името му е Икономика. След удара, който американската ипотечна и финансова криза нанесе на европейските държави и на техните икономики, те приличат на изгладнели тигри. По данни на СБ, през 2011 дори в “разорена” Украйна и в “слабата” Русия е отчетен икономически растеж от 4,5%, който е значително по-висок от почти 0-ия ръст в еврозоната. ЕС има нужда не просто от стимули, а от икономически допинг, от нови суровинни източници, нископлатена работна ръка, която да снижи себестойността на продукцията му и да я направи конкурентна, от евтини приватизационни сделки със сигурна възвращаемост и високи печалби.
Украйна е идеална за целта.
Да, но и Русия има интерес от същото, макар и приспособено към нейния икономически модел. Вероятно тази нужда стои зад повтаряната мантра за “ федерацията”. Освен това тя има своята доктрина за сигурност. Според нея Москва не може да се лиши от сигурен излаз на Черно море за военноморския си флот, а в геополитически план не бива да допуска разполагането на оръжия за масово поразяване, без да е сигурна, че при нападение ще е в състояние да нанесе ответен удар. Принципът се нарича принцип на взаимното сдържане. Той е разумен, защото изключва хипотезата авантюрист или луд, добрал се до властта, да предизвика военна или ядрена катастрофа.
Какви могат да бъдат интересите на САЩ в украинската криза? Преди всичко да запазят позициите си на първа световна сила в следващите 4-5 десетилетия. Докато Китай решава вътрешните си икономически проблеми, Европа се изтощава, а Африка не е надигнала глава. Един малък монопол върху производството и износа на зърно и храни също не е излишен. Световният лидер може и да не плаща дълговете си. Достатъчно е да печата пари.
Огромната задлъжнялост на Щатите, Япония и повечето европейски държави допълнително ожесточава апетитите за Украйна. Брюксел и Киев засега са сред губещите – в крайна сметка какво значение има дали ще замениш една едностранна зависимост с друга?
Сред възможните печелившите са САЩ, ВПК и техните лобита.
Губи и Русия. Заради възродения образ на “агресора” и влошените отношения с Украйна и Европа, които дълго ще възстановява.
Губят и организации като ООН, Съвета за сигурност и ОССЕ, които изкуствено бяха изправени пред трудни за решаване проблеми на международното право и изглеждат като патета, оплетени в кълчища.
Губят и институциите на ЕС, защото създават впечатление за недостатъчен политически и експертен капацитет. Кризата ги завари във възможно най-неподходящия момент – броени месеци преди изборите, когато и ЕК, и ЕП са с почти напълно изчерпан мандат. Това едва ли е случайно.
Губи и Украйна, чиито лидери вероятно тепърва ще осъзнават, че без истинско осмисляне на националния интерес и неговата защита, не е възможен нито “европейски”, нито “съветски” съюз.

Нагоре