Блогът на sylviastefanova :: Какво не е наред с ООН и глобализма, който заприлича на куцо магаре?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.07.2017 13:25 - Какво не е наред с ООН и глобализма, който заприлича на куцо магаре?

Автор: sylviastefanova Категория: Политика

Прочетен: 738 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.07.2017 16:24

Защо Обществото на народите не успява да предотврати Втората световна война?
Обречени ли сме да воюваме помежду си?
Кои обстоятелства правят от нормалния и образован човек звяр?
След като можем да разговаряме. И отново да разговаряме, докато намерим пътищата за разбирателство, хармония и мир.
Лошото е, че макар и ратифицирани, често международните договорености се превръщат в бумаги…
Трябва ли тогава, да бъдат създадени още механизми, които да гарантират тяхното приложение и смисъл? Като се има предвид, че националното и наднационално правосъдие сякаш не се отнася за международната политика.
Питането е коварно, макар и логично. Защото навява асоциации с претекстите и „правото” да наказваш.
А наказанията обикновено налага по-силният.
Докато законите - международни или национални – не винаги са еманация на обективната справедливост.

ООН се създава с надеждата световната общност на народите да инициира решения и да упражнява контрол върху практическото им приложение. Голямата цел и вдъхновение са да се гарантират просперитетът, духовното благоденствие, свободата и мирното бъдеще на планетата. Това е колосална крачка в самоосъзнаването на света като общност от хора, имащи граждански, политически, социални и културни права. Независимо от тяхното вероизповедание, националност, раса, етнос, материално положение, възраст и пол.
Организацията разполага с различни институции и инструменти, но все още стъпва на „отговорности, правомощия и правила”, които са ехо от статута на победителите и победените във Втората световна война.
Преди 70 години това е било разбираемо. Сигурно за някои изглежда справедливо и днес, защото страните, постоянни членки на Съвета за сигурност, които имат правото на вето, са сред икономическите, военните и културни лидери на света. Вероятно, за да се усъвършенства структурата на Съвета, който е оправомощен да предлага резолюции, да санкционира и да приема задължителни решения,в него участват и 10 непостоянни държави-членки.
Но дали това е достатъчно?
Светът се променя.

След падането на Берлинската стена, Германия се обедини. Сдържаната й политика и отминалите десетилетия би трябвало да върнат доверието към нея и да отчетат мястото й в международните отношения.
В същото време в глобалната политика е налице очевидно НЕРАВНОВЕСИЕ. Защото днес най-силно звучат гласовете на богатите държави и икономики през техните форуми.
Г-7, Г-20 и Давос, който Самюъл Хънтингтън нарече „хранилка на елитите”.
Това обяснява все по-ожесточените протести на антиглобалистите, които доведоха до невиждани сблъсъци в Хамбург по време на последното заседаниe на Г-20 от 7 до 8 юли т.г.
Очевидно махалото е твърде залитнало в едната посока и тъй като няма институционални мeрки за неговото БАЛАНСИРАНЕ, НАТИСКЪТ ИДВА ОТВЪН.

Тези организации се развиват и към Икономическия форум в Давос от 2003 г. беше присъединен „Отворен форум ” за гражданско участие. Две години по-рано в Бразилия стартира и неправителственият Световен социален форум. Неговата амбиция бе да „изгради по-солидарен, демократичен и честен свят" чрез търсенето на алтернативи на неолиберализма и провежданите от МВФ и СБ политики, които се приемат с недоверие от развиващите се и бедни държави.
Може би Норвегия, която има голям принос за програмите на СБ и ООН, най-остро критикува неформалните, но изключително авторитетни групи на богатите държави.
Йонас Гар Стьоре, министър на външните работи от 2005 до 2012 г. и член на най-влиятелната в страната социалдемократическа Работническа партия, чийто лидер, а впоследствие и премиер е сегашният Генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в интервю за „Шпигел” нарича Г-20 „един от най-големите неуспехи след Втората световна война”. Според него групи като Г-20 подкопават институциите, създадени след Втората световна война, организации като СБ, МВФ и ООН.
„Ние вече не живеем в 19-ти век, време, в което големите сили се срещаха и пренарисуваха картата на света. На никого не му трябва нов Виенски конгрес.”, заявява той.
Алтернатива на „големите” се опитва да инициира и Сингапур, чийто представител в ООН призовава Г-20 да „защитава интересите на всички.” 28 страни, сред които Сингапур играе водеща роля, създават „Глобална група за управление”, чиито становища са с намерението да изпращат на Г-20.

В Г-7 членуват седемте най-богати страни в света (Великобритания, САЩ,Франция,Германия, Италия, Канада и Япония), чийто общ БВП възлиза на около 65% от световния. Ежегодните им срещи са на правителствено равнище, на тях присъства и председателят на ЕК.
В Г-20 участват 19-те най-големи икономики плюс страната, което е председател на Съвета на ЕС, освен ако не членува в клуба по право. Неформалното обединение дава 90 на сто от Брутния вътрешен продукт в света, въпреки че в него нямат официален статут държави като Испания и Швейцария.

Проблемът е, че неолиберализмът и глобализмът в сегашния им вид са като куцо магаре. Социнтернът, който днес заседава в централата на ООН също твърди, че се бори с бедността. Но в действията му отсъстват големите идеи.
Едва когато ООН БАЛАНСИРА (в структурите си) интересите и представителството на богатите и на най-бедните държави в света, ще може да се мисли за начините, чрез които да се подсигури действието на приетите и приеманите международни документи.
Военният натиск не би трябвало да е опция, въпреки че Съветът за сигурност разполага с такива правомощия.

Отлагайки първоначалните си амбиции, ООН отново премести за 2050 г. хоризонта, до който организацията трябва да се справи с бедността. Има различни формати, в които страните с нисък БВП на глава от населението се събират, за да обсъждат проблемите си. Съществува Африкански съюз. Свикнали сме с определението за Третия свят или за развиващите се държави. Има форум на Тихоокеанското крайбрежие, Черноморския регион и т.н. Примерите са по-скоро за географски, религиозни, културни или със сходни икономически показатели съюзи.
Бяга се от възможността за обединение поради „бедност”, за да може възможните решения да дойдат от средите на най-засегнатите.
Разбира се, съществува Икономическият и социален съвет на ООН (ИКОСОС).Но той прилича повече на парламент, отколкото на оперативен орган за действие.
През 1996 г. МВФ и СБ създадоха и Групата на 10-те най-бедни страни, като намеренията бяха те да получат нисколихвени заеми, за да редуцират външния си дълг. Доста анализатори твърдят, че водената спрямо тях политика нанася повече вреди, отколкото ползи, защото ги кара да приемат закони, които тласкат все повече хора под линията на бедността.
Доказателството?
През 2012 г. броят на страните в бедност, надяващи се на облекчение на дълга нараства на 39.

За съжаление в лоното на най-голямата световна институция, каквато е ООН, БЕДНИТЕ ОБЩЕСТВА, техните интереси и идеи НЕ СА ОРГАНИЗАЦИОННО ИНТЕГРИРАНИ. И то така, че и те да имат решаващо право на глас, с каквото разполагат развитите страни и държавите-победителки.
Отдавна се говори за промени в постоянния състав на Съвета за сигурност. За включването на Германия и на ЕС, като колективен, но и „индивидуален” член. Въртят се идеи за отпадане на ветото, което би било грешка, защото в усложнената съвременна действителност, „то” предпазва света от крайни залитания заради неясни интереси.
Предсказуемо е, че ООН няма да постигне целите си, ако не възстанови баланса между тежестта в гледната точка на богатите и на най-бедните държави, чиито граждани имат същите права като останалите.
Така, както ценността на отделния човек не се измерва с неговата височина, килограми и банкова сметка…По същия начин международното влияние на дадена държава не би трябвало да се определя приоритетно от големината на нейната финансова вноска и размера й на БВП. Защото това е търговия. Не справедливост.
Идваме голи на този свят и така ще си тръгнем от него.…

Бедните държави и техните граждани могат да бъдат извор на идеи и енергия, защото познават страданието и въпреки това остават човеци. Нерядко те са по-добрите от нас. Не е редно винаги друг да говори и решава от тяхно име, защото той не живее живота им и не познава изпитанията на тяхната мизерия.
Това е причината да смятам, че бедните държави и организациите им би трябвало ДА ПОЛУЧАТ ПРАВОТО НА ПОСТОЯННО ЧЛЕНСТВО В СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН. Като се има предвид, че те обикновено се управляват от недемократични режими, разумно е участието им да бъде „две в едно”. Тоест, да се формира от един граждански и един правителствен представител, които да разполагат общо с един глас и да го упражняват само при консенсус помежду си. Ако това се случи, развитите икономики, глобалните и регионалните лидери ще бъдат принудени да търсят съмишленици в редиците им. И поне малко да съобразяват политиката си и с техните интереси.

Струва ми се важно, тъй като в момента светът преминава през етапа на един нов „колониализъм”. За разлика от предишния, който е строял сгради, пътища, водоснабдяване, училища, църкви и предприятия, днешният само изнася и граби…Маскиран като концесионна политика.
Като че ли единственото изключение е Франция, която и в съвременните условия открито създава и поддържа емоционални и културни връзки с африканските и по-бедните държави. Мрежата на франкофонията обхваща 70 страни от Европа, Африка и Америка. Част от тяхното население изповядва исляма, но споделя европейските ценности. И докато английският е езикът на парите, на Лондонското сити и Уол Стрийт, френският продължава да бъде гласът на културата, поетите и сърцето.

Мисля, че това е и една от причините за терористичните атаки срещу Париж.

Нагоре