Българското радио се ражда на 25 януари 1935 г. с Указ на цар Борис ІІІ, чрез който радиоразпръскването става държавна собственост. Три години по-късно БНР вече има библиотека от 10 000 грамофонни плочи. Първият му директор, писателят и художник Сирак Скитник създава Златния фонд на радиото, предавания за селото, за децата и учениците...Както и първите НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ.
Преди това обаче има още събития, които ни поставят сред страстните привърженици на новата технология.
Имало ли е значение тогава дали сме голяма или „малка” държава?

Известно е, че радиото е било използвано, за да се разменят съобщения между потъващия „Титаник”  (1912 г.), съседни кораби и сушата. За какво употребява възможностите на ефира един български кораб?
През 1912 г. на българския боен крайцер „Надежда” е монтирана радиостанция „Телефункен". Това нововъведение изиграва важна роля по време на войната. Защото при обсадата и завземането на Одринската крепост, „Надежда" участва не с оръдията си, а със своята радиостанция. Мощният й сигнал, умело използван за радиосмущения, проваля радиовръзката между обсадения Одрин и Цариград.
Славна, но и тъжна е съдбата на крайцера „Надежда”, който с години остава заточен в пристанището на Севастопол. Проектът му е конструкторски вариант на френския военен кораб „Казабланка". „Надежда”, която е с водоизместимост 717 тона и дължина 67 метра, с пет торпеда и две оръдия е спусната на вода през септември 1898 г. За приемането на кораба пристига един от създателите на българския военноморски флот капитан II ранг Пол Пишон заедно с новосформирания български екипаж.  По време на Балканската война крайцерът охранява Варненския залив без да влиза морски бой, защото свалят оръдията му, за да ги дадат на артилерията.
Неведими са понякога пътищата на българския „гений”.
Първата радиопрограма с новини в света се излъчва на 31 август 1920 г. от Детройт.
През 1927 г. 21-то обикновено Народно събрание приема първия Закон за радиото, а през 1929 г. след като група инженери построяват 60-ватов радиопредавател, за първи път в родния ефир прозвучават думите:
„Ало, ало, тук е Радио София!“
В началото на 1930 г. интелектуалци и инженери-радиолюбители основават Съюза „Родно радио“ и започват да правят редовни радиопредавания. На 9. 12. 1934 г. радиоклуб „Варна“ официалното открива „Радио Варна”…

През 2018 г., когато страната ни ще председателства Европейския съюз, се навършат 80 години, откакто БНР излъчва политическа, културна и икономическа информация на чужди езици чрез „Радио България”. Какъв ще бъде неговият път оттук нататък? След като почти бяха сготвили златната радио кокошка на супа?
Председателството, за което се готвим, освен политически ангажимент, е и шанс за създаването на приятелства, медийни контакти, бизнес реклама, обмен в сферата на изкуството и книгоиздаването, провокиране на интерес към историята на България и нейните личности.
В това отношение в богатия фонд на „Радио България” сигурно има безценни предавания и интервюта на чужди езици, част от които биха могли да се качат на дискове и да бъдат раздадени на парламентаристите и чуждите журналисти. Едно такова начинание ще изисква средства, но те надали ще са толкова много. Щом има пари за тефтери и химикалки, защо да няма за гласовете на оперните ни певци, примерно. За размислите и достиженията на българските писатели, учени, поети, художници и исторически личности.
Вероятно началото на Председателството ще бъде отбелязано и в посолствата ни в чужбина. Какъв по-добър повод да се разширят връзките с журналистите от съответните държави и те да бъдат насочени към програмата, излъчвана от „Радио България”. Няма никаква пречка ръководството на БНР да се свърже с водещи европейски медии, да проучи възможностите за появата на новини от България на техните страници и да ги регламентира. Така че материалите на „Радио България” да стигат редовно до европейската аудитория, защото в момента почти никой не пише за нас. Председателството е достатъчно сериозен повод това да започне да се случва. Не би трябвало да има проблем културна информация от „Радио България” редовно да се появява на интернет страниците на Дипломатическия институт и на Културния институт към Министерството на външните работи. Същото се отнася и за всекидневниците ни, които биха могли да отделят място по време на Председателството за статии на чужди езици.
Чуждите мисии у нас следят средствата за масова информация и има медии, които печелят като им предоставят бюлетини с различни по характер новини, взети от вестниците, телевизиите, радиото и интернет. „Икономиката” продава и ако „Радио България” засили връзките си с БСК и БТПП би могло да промотира българския бизнес в чужбина.

Това са само няколко идеи, които ми хрумнаха докато слушах организираната от СБЖ дискусия за бъдещето на най-старата и с голям потенциал радиопрограма у нас.
Видях интелигентни и отдадени на професията си хора. Но в същото време чух (не от тях) и до болка познатите реплики „ Ние не сме Би Би Си".
Да, вярно е, не сте Би Би Си.
Но сте БНР.