Това, което можеше да бъде изтълкувано като блестяща инициатива на западната дипломация, заплашва да се превърне в своята противоположност...
31 октомври, 1995, в. “Власт”

Офанзивата започна със затварянето на България в „черния списък”* (А щяха ли да ни чуят, ако бяхме пледирали за облекчен визов режим по време на мораториума върху плащанията по външния дълг?), защото отхърлянето на страната ни всъщност развърза ръцете на българските политици. За една по-активна дипломация, предполагаща по-ясни позиции по отношение на НАТО. За акцентиране върху европейската ориентация на България. За спешни контакти с дипломатически кръгове от САЩ, Западна Европа и Балканския регион...и то пред очите на Русия, която поради създалата се ситуация трябваше мълчаливо да преглътне серията от дипломатически совалки, които в перспектива биха могли да накърнят нейните стратегически интереси.**

Няколко дни след обявяването на „списъка” и скандала с нео КОКОМ се чу, и че НАТО очаквал източноевропейските страни да дадат съгласието си за разполагане на ядрено оръжие на техните територии. Независимо от неточната фактология,  сондажът беше направен и на него не закъсняха да отговорят някои от визираните държави, между които и България...За разлика от обичайното, този път позицията на президента Желев бе посрещната със сравнителна сдържаност от медиите и без излишни коментари от страна на управляващите и опозицията. В този момент бе повече от очевидно, че всяка непредпазлива или ухажваща Москва декларация от българския политически спектър би утежнила взаимоотношенията на България с Европа. Което означава, че макар и със средствата на принудата, страната ни успя да помръдне в...”западна посока”.

Тъй като живеем на Балканите, би било лекомислено да пропуснем – в контекста на разглежданите събития  - атентата срещу президента Киро Глигоров***, който отложи във времето легитимирането на схемата за „осовото” разпределение на региона, както и подписването на вече подготвените 23 спогодби между България и Македония. Освен всичко друго този варварски акт подсказа, че битката за интереси на полуострова ще се води безкомпромисно. Нагло. И със средствата на политическия шантаж.

Ето защо логичен и необходим е въпросът:

Защо България пусна първия блок на АЕЦ точно сега? Наистина ли без пускането му в експлоатация страната ни беше обречена на тъмна и студена зима?  Не можеше ли правителството да изчака особено като се имат предвид високите за сезона есенни температури края на Екофорума, за да не съсредоточва върху себе си и върху България „гнева” на световните еколози? Или тази реакция беше умишлено търсена? Така че да създаде нeобходимия претекст за дрязги между България и Г-7, които и без това се чудят зад какъв буфер да се скрият от собствените си проблеми...? Но ако това е вярно..., тогава се очертават равнищата не на експертен, а на сложен геополитически проблем. Достатъчно е да споменем, че след атаката на „Европа” срещу АЕЦ,  рейтингът на правителството на БСП започна да нараства. Бурно и в обстановката на предстоящи избори. За кой ли път обикновените българи се почувстваха отхвърлени. Обидени. И неразбрани от „европейците”.

Защо ли в такъв случай „европейците” така се засилиха да вдигат авторитета на  едно комунистическо правителство? Трябва ли да припомняме, че действията на интелигентната дипломация малко или много винаги трябва да бъдат съобразявани с народопсихологията..., в този случай на българина? И защо след като Европа е така изплашена от българската ядрена опасност, точните разчети за компенсациите се бавят още? Да не би пък в Париж, Бон и Атина да очакват първо инициативите на Москва? Впрочем крайно време е от изток да се обадят, да ни потупат братски по рамото и след като се налага...да обяснят, че те са готови...да предоставят съответната помощ. Особено след като горивото за Пети енергоблок вече пристигна от Русия. Разбира се, срещу  съответните геостратегически двиденти, които сигурно отдавна са договорени на необходимото международно равнище. Откъде иначе ще дойде смелостта на Жанвиденовото правителство ни в клин, ни в ръкав да си играе на енергетика точно в навечерието на международната екосреща? Няма съмнение, че идеята е била грижливо обмислена. Консултирана. И подсказана, и че зад нея освен икономически се крият и геостратегически интереси. Следователно:

Вкарвайки ни в „черния списък”, Европа ни предостави шанса на отхвърлените, който е безграничен. Много бързо българското правителство отговори на  твърдостта с твърдост и чрез АЕЦ направи възможното, за да забави интегрирането ни с европейските структури. За съжаление – на „твърдостта” Г-7 отговори с „натиск”, който директно ни запрати към Русия. Било от глупост. Било по предварителна уговорка. Или от безразличие.

Кой знае защо, този път Москва проговори на френски...**** 

* Шенгенското споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. от Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург. То предвижда премахване на граничния контрол между страните от ЕС, свободно движение на хора и стоки, но и засилен контрол по външните граници на съюза. През септември 1995 г. Европейският съвет приема списък на страните ( сред тях е и нашата), за които се изисква входна виза. Едва на 1 декември 2000 г. ЕС решава да извади България и Румъния от Шенгенския визов списък.

** На 16 декември 1995, при правителството на Виденов, България подава молба за членство в ЕС. На 11 декември 1999, при кабинета „Костов”, ЕС взима решение да започне официални преговори с България за членство.

*** Осъществен на 3 октомври 1995. Впоследствие до 1996 г. Глигоров не е в състояние да изпълнява президентските си функции. Замества го просръбски настроения Стоян Андов – първият председател на македонския парламент.

**** През 1993 със застъпничеството на френския държавен глава социалистът  Франсоа Митеран (4-ти президент на Петата Френска република от 1981 до 1995, управлявал с двете десни правителства на Жак Ширак и Едуард Баладюр) България се присъединява към голямото семейство на Франкофонията.