В логически план анонсът изглеждаше преждевременен, но той очерта рамките на т. нар. правителствена криза. Която бе отключена със съучастието на среди от БСП...
13 септември, 1994, в. “Власт”

Ключът е в ръцете на президента

Преди една седмица БСП подсказа, че правителството на Беров би могло да бъде „трансформирано” в служебно. От президента. И без никакви кадрови промени...

В логически план анонсът изглеждаше преждевременен, но той очерта рамките на т. нар. правителствена криза. Която според осведомени източници бе отключена и със съучастието на среди в социалистическата партия. Подплатени финансово, обичащи властта в сянка. И чувството за реванш.

Всъщност още преди да бъде прието, падането на Беров се превърна във формалност, в тестови вариант, защото в най-добрия или в най-лошия случай  - за мнозина Беров би могъл да се върне отново. Но този път без да носи никаква отговорност за процесите, които протичат в България. Или за тези, които кой знае защо все не могат да протекат.

Поучени от тактическите ходове на президента, който преди няколко месеца размаха плашилото на служебния кабинет, за да закрепи премиера, този път социалистите размахаха Беров...Може би, за да закрепят или ускорят процесите в СДС. Очертаха се два варианта, които се свеждат до следното:

1)
Тъй като се страхува от „син” служебен кабинет и не желае да излъчи политически отговорно правителство, БСП е готова да отложи предсрочните парламентарни избори, давайки необходимата отсрочка на финансовите акули. Които още не са удовлетворили апетитите си. И които очевидно все още се колебаят кога и колко пари да вложат в една предизборна кампания. В същото време социалистите се готвят за „местни” избори в големите градове, които да легитимират властта им – на прагматично ниво, така че с няколко добре обмислени „удара” да спечелят предимство в бъдещото състезание за места в парламента. Като се има предвид хипотезата „служебното правителство да удължи мандата си поради причини от извънреден характер” – хипотетичната сделка между държавния глава и социалистите придобива ясни параметри. Служебно правителство на Беров – срещу запазване на кадровата структура на кабинета, което би дало възможност реформата в армията да продължи...Според предварително замисления сценарий, а правителствената криза да се възпроизведе в подходящия момент...

2)
Ангажирането на СДС с „властта”, но посредством управляеми фигури, без стабилна парламентарна подкрепа и за ограничен период от време ще донесе само политически минуси за коалицията. Формирането на правителство от сини личности и експерти обаче, в този парламент, на халос ще изгърми част от интелектуалния потенциал на СДС без да доведе до съществени промени в икономическата и политическата обстановка в страната. Ако изключим варианта „твърда ръка”, който винаги е съпътстван от сериозни рискове и тежка морална отговорност. Остава хипотезата за „синьо служебно правителство”, назначено от президента, която ако съдим по периодичните срещи на д-р Желев с някои от лидерите на СДС и по „втвърдилата” се позиция на Демократическата партия – сигурно не е безпочвена. Очевидно е, че след като излязоха от СДС, демократите биха могли да вдигнат рейтинга си само чрез участие в подобно правителство. При условие, че то има стриктен мандат и не си поставя други, освен подготовката на предсрочни избори, цели. Дали съществува подобна перспектива ще стане ясно от форумите на РДП, ОХДЦ и ДП до края на този месец. 
Междувременно не са изключени различни опити за коалиране между малките парламентарни групи без реален електорат, които също имат нужда от време. Според политически наблюдатели в „тройката” Томов*- Луджев - Пушкаров, шефът на ГОР (Гражданско обединение за републиката) разполага с най-много политически козове. С финансови измерения. Симптоматични са консултациите на ОСД (Обединение за социална демокрация – фракция в БСП, близка до Андрей Луканов – б.а.) с ДПС, които подсказват, че част от икономическия елит на парламента ще играе категорично против предсрочните избори.

Ключът е в ръцете на президента. А цялата режисирана врява вътре и около СДС преследва една цел – окончателно дискредитиране на съюза чрез ненавременното му вкарване в правителство, лишено от власт.

*Александър Томов е икономически съветник от 1987 до 1989 г. на Георги Атанасов, министър-председател на комунистическа България. Завършва икономика в СССР (Ленинград). Жени се за рускиня. Вицепремиер е в правителството на Димитър Попов (1990-1991 г.). Създава ГОР през май 1993 г. от т. нар. реформатори в БСП. На парламентарните избори през 1994 г. (18 декември) ГОР е част от коалицията ДАР - Демократична алтернатива за републиката. Тя получава 3,79%, остава извън парламента и се разтуря. През 1997 г. се създава българската евролевица (БЕЛ), в която освен ГОР се включват депутати от ОСД и от отцепилата се от БСДП фракция Движение за социален хуманизъм. Коалицията печели 14 места в 38-ото НС. Но се разпада преди да изтече мандата му. След това Ал. Томов участва в учредяването на Евророма, където също търпи провал. После оглавява партия Българска социалдемокрация, но пак не успава да премине изборната бариера.

Ориентира се към футбола (ЦСКА) и „Кремиковци”.