Времето в България има къса памет, но все пак помним как след като се разрази скандала с шефа на “Топлофикация” Валентин Димитров през 2006 г., експерти и народни представители, сред които доц. Минчо Христов, зам.-председател на Комисията по корупцията в 40 НС, алармираха за масово надписвани сметки. Бяха отправени обвинения, че на хартия монополистът е “произвел” повече енергия, отколкото са възможностите на купения от него  природен газ.(За съдбата на това парламентарно разследване  историята мълчи.)
Според Павел Кърлев, председател на Федерацията на потребителите, цитиран от БГНЕС, за 4 години (към онзи момент) столичани са били ощетени с 1, 570 млрд. лева, а разминаването между реалното потребление на парно и топла вода в сметките им е било между 200 и 300%.
Прозвучаха  искания “Топлофикация - София“ да представи броя на общите топломери в абонатните станции, да преразгледа сметките на длъжниците си и да ги редуцира със сумите и лихвите в погасителна давност.
Специалисти и неправителствени организации настояха  дружеството да позволи на гражданите, отказали се от потребление, да изолират изцяло техническите мощности в жилищата си, за да не им се начислява такса за сградна инсталация.
Стигна се дотам бившият директор на "Булгаргаз" Васил Филипов да призовава народа да спре да плаща и да се определи срок, в който кабинетът да окаже натиск прокуратурата да извърши бързо разследване по случая "Топлофикация - София". (Съобщението е на БТА.)
В няколко интервюта Филипов напомни, че цената на газа у нас е три пъти по-висока от средната за ЕС. Че сред причините за солените сметки са липсата на диверсификация  и на междусистемни връзки за алтернативно газоснабдяване на България, а от това печели “Газпром”. Че холандското правило, по което у нас се изчислява продажната цената на синьото гориво го оскъпява допълнително.
 „Монополистът си е създал механизъм за отпечатване на сметки с невярно съдържание, като схемата продължава и до днес. Парадоксално е, че "Топлофикация" харчи по-малко газ за производството си, а стойността на фактурите за произведената топлоенергия се увеличава.”, алармираха от  гражданско сдружение СИЛА.
На 3 юли 2011 г. Сдружението внесе Национална подписка срещу произвола на монополите, подписана от 730 000 души.
Още при избухването на скандала след кметските избори през 2005 г., телевизионният журналист Николай Бареков коментира:
“Така се краде в България. Нагло, спокойно, по изпипана схема. Най-големите кражби у нас стават, когато чиновниците и политиците бъркат директно в джобовете на гражданите. …Колосален грабеж и подигравка с хората! Само така може да бъде наречена аферата с източването на милионите в "Топлофикация - София" от нейното ръководство…
Ако ние, гражданите, стоим и гледаме безмълвно отстрани, политиците все пак ще намерят общ език и ще се разберат за сметка на нещастните чиновници, които вече търкат наровете в следствения арест…Затова единственият начин
този път да стигнем до край в търсенето на виновниците е ние, гражданите, да вземем нещата в свои ръце. Всеки от нас, ползвал скъпото софийско парно през годините, има моралното право да откаже да си плаща
сметките. Ако кражбите се докажат, всеки ощетен абонат ще може да заведе дело и със сигурност да осъди "Топлофикация" да му върне парите. Така гражданите могат да накажат наглостта на монополиста и да дадат
урок на политиците в парламента…”
От този шум не произтекоха кардинални управленски решения. Дори обратното. Такса мощност бе заменена с данък “сградна инсталация”. Продължи надписването на сметките за топла вода. Продължи и начисляването не само на лихви, но и на данък ДДС за гражданите върху прогнозно потребление
За да прикрие своите злоупотреби, “Топлофикация София” изобрети анонимните “Съобщения към фактура”, (които изпраща на гражданите), като нагло прегази конкретни текстове от Закона за счетоводството, Закона за ДДС, транспонираните в българското законодателство европейски счетоводни и ДДС-норми, както и разпоредбите на Общите условия за продажба на топлинна енергия.