Откакто свят светува хората се местят, пътуват, търсят работа и по-добър живот, отдалечавайки се от родните си места, бият се за земите си или търгуват, пътешестват, създават нови селища и градове, изоставят старите или насилствено ги напускат, отново се връщат и ги заселват, строят крепости, дворци, жилища, университети и църкви, развиват икономиката си или я рушат…Има времена, в които движението на човешките потоци събужда надежди. И времена, в които едни държави се въздигат, а други западат. Понякога изглежда, че цели народи са се прекършили, но те сякаш възкръсват от праха на своето минало.

Защо едни народи оцеляват, а други се стопяват безвъзвратно?

Защо едни личности деградират, а други дърпат напред и кое е истинското мерилото за успех или провал?

Елементарно е да се мисли, че само миграцията и преселението на големи групи от хора е в състояние да „претопи” една народност, или етнос, променяйки демографските и религиозни съотношения в дадено общество.

Та нима бежанците и имигрантите в България са виновни за демографската криза у нас?

Те ли са причината за високата детска смъртност, за големия брой на абортите, за отрицателния прираст, за младежката безработица, за високите цени на детските дрехи и обувки, за нашите най-ниски заплати в ЕС и за ромските деца, които раждат деца?

Имигрантите ли носят вината за малтретираните бебета? За починалите родилки и за случаите на родови травми?

Те ли са виновни, че цели випуски от елитните ни гимназии отиват да следват в чужбина с намерението трайно да останат там?

Имигрантите ли са причината недоносените български бебета да се отглеждат в кувьози и с техника отпреди 35 години, въпреки че са 10% от новородените?

През 2013 държавата даде 4 милиона лева за 70 нови коли за депутатите. През 2014 г. 1,2 млн.лева бяха предвидени за други нови 30 автомобила, 88 хил. лв. бяха заделени за кухненското оборудване на парламента, въпреки че храната във ведомствения ресторант се носи отвън, а още 75 хил. лева бяха планирани за протоколни букети и венци.

Да не би тези „приоритети” да са ги определяли имигрантите и бежанците, НАТО или ЕС?

През 2006 г. цената на един  кувьоз беше от 18 до 25 хил. лева. Два месеца преди края на същата година, излишъкът в бюджета се изчисляваше на над 2,3 млрд. лева. Около 6 хиляди недоносени деца се раждат у нас всяка година. През 2006 г. купуването на нови кувьози за всяко от тях щеше да струва на държавата 135 млн. лева. При излишък от 2,3 милиарда, сумата се равнява на около 5%. Оттогава досега у нас са се родили около 60 хиляди недоносени бебета. Колко от тях са оцелелите?

Намаляването на детската смъртност бе една от осемте цели, които лидерите на 189 държави от ООН си поставиха през 2000 година. Страната ни се ангажира до 2015 да намали наполовина смъртността сред децата от 0 до 5 години. Съмнявам се, че целта е постигната. През юли 2014 г. обаче, министърът на здравеопазването д-р Андреева издаде заповед, с която промени стандартите за живородено дете и аборт. Дотогава за живородено дете се смяташе бебето с тегло над 600 грама и/или над 22 гестационна седмица. С новата заповед критерият бе вдигнат на над 800 грама или 26 гестационни .седмици.

Защо? За да се изкриви статистиката, ли? За да се прикрие истинският брой на смъртните случаи, а починалите деца да се третират като „биологичен материал”.

Вероятно и за това са ни виновни имигрантите.

През миналата година един супер модерен кувьоз струваше между 35 и 45 хиляди лева. Само с парите за депутатски возила за последните две години (5,2 млн. лева) можеха да се купя 150 нови кувьози и с тях да се спасяват животи.

Защо това не се случва? Защо?

През 2009 г. новородените у нас са били 80 956, през 2010 са 75 513, през 2011 намаляват на 69 121, през 2012 спадат на 63 000, а през 2013 се раждат едва 61 365 бебета.

Защо българите се страхуват да имат повече деца?

Защо въпреки опасността от безплодие, абортите у нас са около 50 хил.годишно? Защо сме на първо място в Източна Европа по брой на прекъснатите нежелани бременности сред подрастващите?

И за това ли са виновни бежанците и имигрантите, които щели да ни претопят?

Отговорът е прозрачен, макар и премълчаван.

Младите хора се страхуват да имат деца. Защото или нямат работа, или имат ниски заплати, или живеят с чувството за безцелност, отхвърленост и обреченост.

Те искат да избягат в чужбина.

Боейки се, че няма да могат да осигурят добро образование, възпитание, бъдеще и стандарт на своите деца.

Тук. В нашата красива, плодородна и богата България.

Кой е виновен за това?

 

 

Много въпроси, а кой избра депутатите ?
Емигрантите ли ?

Безпощадна истина!

Винаги е съществувала миграция и винаги уседналите са се защитавали от имигрантите с войска, стени, ровове, визи, а тези на острови или зад големи реки и протоци са се чувствали по- защитени. Нашствието на имигранти е бедствие!

Моя съседка роди от арабин. Детето е арапче, друга роди от норвежец, познайте за кого викаше на мача онзи ден? А царската сестра, дадена на Мурад, какви деца е родила?

Пък моята жена не поиска трето дете. Това беше много нечестно, защото може да използва контрацетиви и без мое съгласие.

Та това е моето мнение, което често казвам- решенито на демографския проблем е скутовете на българите.

Винаги трябва да търсим вината най-напред в себе си.
След това в другите. Но понеже, обществото ни е без
съпротивителни сили, след време нашествениците
ще станат фактор.